Text 28
ТЕКСТ 28
Texto
Текст
bhāvyaṁ dīneṣu vatsalaiḥ
yad anusmaryate kāle
sva-buddhyābhadra-randhana
бха̄вям̇ дӣнеш̣у ватсалаих̣
яд анусмаряте ка̄ле
сва-буддхя̄бхадра-рандхана
Palabra por palabra
Дума по дума
etāvat — así; tvam — Tu Señoría; hi — ciertamente; vibhubhiḥ — por expansiones; bhāvyam — ser concebido; dīneṣu — hacia los devotos humildes; vatsalaiḥ — compasivo; yat — que; anusmaryate — siempre se recuerda; kāle — con el paso del tiempo; sva-buddhyā — con el propio servicio devocional; abhadra-randhana — ¡oh, Tú, que acabas con todo lo inauspicioso!
ета̄ват – така; твам – твоя Светлост; хи – несъмнено; вибхубхих̣ – чрез еманации; бха̄вям – да бъдеш възприет; дӣнеш̣у – към смирените предани; ватсалаих̣ – състрадателен; ят – за което; анусмаряте – винаги се помни; ка̄ле – с течение на времето; сва-буддхя̄ – благодарение на своето предано служене; абхадра-рандхана – о, унищожителю на всичко неблагоприятно.
Traducción
Превод
Querido Señor, Tú acabas con todas las cosas inauspiciosas, y Te muestras compasivo con Tus pobres devotos por medio de la expansión de Tu arcā-vigraha. Ciertamente, debes considerarnos Tus sirvientes eternos.
Скъпи Господи, Ти унищожаваш всичко неблагоприятно. Ти проявяваш състраданието си към твоите клети поклонници, като се въплъщаваш във вид на арча̄-виграха. Не може да има и най-малко съмнение, че ние сме твои вечни слуги.
Significado
Пояснение
La forma del Señor que lleva el nombre de arcā-vigraha es una expansión de Sus ilimitadas potencias. Si, gradualmente, el Señor Se va sintiendo satisfecho con el servicio del devoto, a su debido tiempo le acepta como uno de sus muchos sirvientes puros. El Señor, por naturaleza, es muy compasivo; por eso acepta el servicio de los devotos neófitos. Esto se confirma en el Bhagavad-gītā (9.26):
Образът на Бога, наречен арча̄-виграха, е еманация на безкрайните му енергии. Когато с течение на времето преданият удовлетвори Бога със служенето си, Богът го приема като един от своите многобройни безкористни слуги. По природа Върховният Бог е великодушен и състрадателен, затова приема служенето, което начинаещите предани му отдават. В Бхагавад-гӣта̄ (9.26) Той говори за това по следния начин:
yo me bhaktyā prayacchati
tad ahaṁ bhakty-upahṛtam
aśnāmi prayatātmanaḥ
йо ме бхактя̄ праяччхати
тад ахам̇ бхактй-упахр̣там
ашна̄ми праята̄тманах̣
«Si alguien Me ofrece con amor y devoción una hoja, una flor, fruta, o agua, Yo lo aceptaré». El devoto ofrece comestibles en forma de verduras, fruta, hojas y agua al arcā-vigraha. El Señor, que es bhakta-vatsala, es decir, compasivo con Sus devotos, acepta esas ofrendas. Aunque los ateos piensen que los devotos se ocupan en adoración de ídolos, no se trata de eso. Janārdana, el Señor Supremo, acepta la actitud de servicio, bhāva. Es posible que el devoto neófito que se ocupa en la adoración del Señor no entienda el valor de esa adoración, pero el Señor Supremo, que es bhakta-vatsala, acepta a Su devoto, y a su debido tiempo, lo lleva de regreso al hogar.
„Ако някой с любов и преданост ми предложи листо, цвете, плод или вода, Аз ще ги приема“. Преданите предлагат на арча̄-виграха различни храни – зеленчуци, плодове, листа и вода. И понеже Богът е бхакта-ватсала, състрадателен към своите предани, Той приема даровете им. Атеистите може да мислят, че преданите се занимават с идолопоклонничество, но истината е напълно различна. Джана̄рдана, Върховният Бог, приема бха̄ва, настроението на служене. Начинаещият предан, който участва в богослуженията в чест на Върховния, може да не разбира значението на това поклонение, но тъй като Върховният Бог е бхакта-ватсала, Той приема своя поклонник и когато му дойде времето, го прибира вкъщи, в духовния свят.
A este respecto, se cuenta la historia de un brāhmaṇa que estaba ofreciendo arroz dulce al Señor mentalmente. El brāhmaṇa no tenía dinero ni medios para adorar a la Deidad, pero en su mente lo dispuso todo de modo ideal. Tenía cántaros de oro con los que traía agua de los ríos sagrados para el baño de la Deidad, y Le ofrecía los alimentos más sabrosos, entre los que incluía un arroz dulce. Una vez, antes de ofrecer el arroz dulce, le pareció que estaba demasiado caliente, y quiso comprobar si lo estaba o no. Cuando tocó el arroz para verificarlo, se quemó el dedo, y esto rompió su meditación. A pesar de que el brāhmaṇa ofrecía los alimentos en la mente, el Señor aceptó la ofrenda. En consecuencia, el Señor envió inmediatamente desde Vaikuṇṭha una carroza para traer al brāhmaṇa de regreso al hogar, de vuelta a Dios. Por lo tanto, todo devoto sincero tiene el deber de instalar el arcā-vigraha en su hogar o en el templo, y adorar la forma del Señor tal como se aconseja en las Escrituras reveladas y bajo la dirección del maestro espiritual.
Във връзка с това има една случка с един бра̄хман̣а, който мислено предлагал на Бога сладък ориз. Този бра̄хман̣а нямал пари или някакви други притежания, за да извършва богослужения за мӯртито, но прекрасно правел това в мислите си. Мислено той носел вода от свещените реки в златни съдове, изкъпвал мӯртито и му предлагал великолепни ястия, включително и сладък ориз. Веднъж, преди да предложи сладкия ориз, бра̄хман̣ът се чудел дали той не е много горещ и решил да го провери. Той потопил пръст в сладкиша, за да го изпробва и „О, колко е горещ!“. Бра̄хман̣ът се опарил и това прекъснало медитацията му. Богът, Върховната Личност, приел храната, въпреки че неговият предан му я предлагал наум. Тогава Той изпратил от Вайкун̣т̣ха колесница, която веднага да доведе бра̄хман̣а вкъщи, при него. И така, дълг на всеки искрен предан е да отдава богослужение на арча̄-виграха у дома си или в храма, като следва съветите на авторитетните писания и указанията на духовния си учител.