Text 65
ТЕКСТ 65
Texto
Текст
pārokṣyeṇa pradarśitam
yat parokṣa-priyo devo
bhagavān viśva-bhāvanaḥ
па̄рокш̣йен̣а прадаршитам
ят парокш̣а-прийо дево
бхагава̄н вишва-бха̄ванах̣
Palabra por palabra
Дума по дума
barhiṣman — ¡oh, rey Prācīnabarhi!; etat — esta; adhyātmam — narración sobre la autorrealización; pārokṣyeṇa — indirectamente; pradarśitam — instruido; yat — porque; parokṣa-priyaḥ — interesante por medio de descripciones indirectas; devaḥ — el Señor Supremo; bhagavān — la Personalidad de Dios; viśva-bhāvanaḥ — la causa de todas las causas.
бархиш̣ман – царю Пра̄чӣнабархи; етат – този; адхя̄тмам – разказ за себепознанието; па̄рокш̣йен̣а – косвено; прадаршитам – поучих; ят – защото; парокш̣а-приях̣ – описан чрез иносказания и затова интересен; девах̣ – Върховният Бог; бхагава̄н – Божествената Личност; вишва-бха̄ванах̣ – причината на всички причини.
Traducción
Превод
Mi querido rey Prācīnabarhi, la Suprema Personalidad de Dios, la causa de todas las causas, es famoso por ser aquel a quien se conoce por medios indirectos. Por eso te he contado la historia de Purañjana. En realidad, se trata de una enseñanza que va dirigida a la autorrealización.
Царю Пра̄чӣнабархи, известно е, че Върховната Божествена Личност, причината на всички причини, може да бъде опозната чрез иносказания. Затова аз ти разказах историята на Пуран̃джана. Тя всъщност е призив за духовно себепознание.
Significado
Пояснение
En los Purāṇas hay muchas historias semejantes a esta, que apuntan a la autorrealización. Como se afirma en los Vedas: parokṣa-priyā iva hi devāḥ. En los Purāṇas hay muchas historias destinadas a despertar el interés del hombre corriente en los temas trascendentales; en realidad, esas historias se basan en hechos reales. No se las debe considerar historias carentes de finalidad trascendental. Algunas de ellas se refieren a hechos históricos verdaderos. Sin embargo, nuestro interés debe centrarse en el verdadero significado de la historia. Al hombre común, las instrucciones indirectas le resultan muy fáciles de entender. En realidad, el sendero del bhakti-yoga consiste en escuchar directamente los pasatiempos de la Suprema Personalidad de Dios (śravaṇaṁ kīrtanaṁ viṣṇoḥ), pero quienes no tienen interés en escuchar directamente las actividades del Señor, o no las pueden entender, pueden obtener buenos resultados si escuchan historias y fábulas como la que en estos versos ha narrado Nārada Muni.
В Пура̄н̣ите има редица подобни истории, разказани с цел да събудят у човека стремеж към себепознание. Във Ведите е казано: парокш̣а-прия̄ ива хи дева̄х̣. Многобройните истории в Пура̄н̣ите са предназначени да пробудят в обикновените хора интерес към трансценденталните теми, но въпреки това в тях се говори за реални събития. Тези повествования не са митове без отношение към трансценденталната наука. В някои от тях са описани действителни исторически факти. Слушателят обаче трябва да се интересува най-вече от смисъла, скрит в тях. Простите хора лесно възприемат наставления под формата на притчи и алегории. Един от най-съществените елементи в процеса на бхакти йога е да се слуша за забавленията на Бога (шраван̣ам кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣). Но който не се интересува от тях или не може да ги разбере, би могъл да извлече голяма полза, ако слуша предания и истории, подобни на тази, която На̄рада Муни разказа.
A continuación presentamos un glosario con algunas de las palabras importantes de este capítulo.
По-надолу поместваме речник на по-важните думи в тази глава.
ādeśa-kārī—Las acciones resultantes de las actividades pecaminosas.
Агастя – умът.
agastya—La mente.
А̄деша-ка̄рӣ – дейности, резултат от минали грехове.
amātya—El gobernador de los sentidos, la mente.
Ама̄тя – умът като повелител на сетивата.
arbuda-arbuda—Distintos tipos de śravaṇa y kīrtana acerca del nombre, las cualidades, la forma, etc., del Señor Supremo.
Арбуда-арбуда – различни видове шраван̣а и кӣртана, посветени на името, качествата, формата на Върховния Бог и т.н.
ari—Inconvenientes, como las enfermedades.
Ари – препятствия от типа на болестите.
bhoga—Disfrute. En este contexto, la palabra se refiere al disfrute verdadero en la vida espiritual.
Бхога – наслаждение (в случая се има предвид истинското, духовното наслаждение).
bhṛtya—Los sirvientes del cuerpo, es decir, los sentidos.
Бхр̣тя – слугите на тялото, т.е. сетивата.
draviḍa-rāja—El servicio devocional; o la persona apta para ejecutar servicio devocional.
Ваидарбхӣ – жената, която в предишния си живот била мъж, получил сега женско тяло заради силната си привързаност към жена. Думата дарбха значи трева куша. Тази трева се използва при извършването на плодоносни ведически ритуали и церемонии, описани в раздела карма-ка̄н̣д̣ӣя. Следователно ваидарбхӣ е название за човек, който се ражда в семейство, следващо принципите на карма-ка̄н̣д̣ӣя. Но ако този, който е зает с карма-ка̄н̣д̣ӣя, има щастието да срещне предан (както се случило с Ваидарбхӣ, която се омъжила за Малаядхваджа), той постига целта на живота. Тогава той започва да отдава на Бога предано служене. За да постигне освобождение, обусловената душа просто трябва да следва наставленията на авторитетен духовен учител.
dvāra—Las puertas del cuerpo, como los ojos y los oídos.
Видарбха-ра̄джасим̇ха – най-добрият сред тези, които са вещи в плодоносните дейности.
gṛha—El hogar. Para el cultivo de la espiritualidad se precisa de un lugar libre de perturbaciones, o estar en la buena compañía de los devotos.
Вӣря – милостив човек.
Гр̣ха – дом (за да напредва духовно, човек се нуждае от усамотение или от благотворното общуване на преданите).
Два̄ра – вратите на тялото, например очите и ушите.
Джа̄я̄ – интелигентност.
Джӣрн̣а-сарпа – изтощеният жизнен дъх.
Дравид̣а-ра̄джа – предано служене; този, който е достоен да отдава предано служене.
idhmavāha—El devoto que acude al maestro espiritual. Idhma es la leña que se lleva para quemar en el fuego. Es deber del brahmacārī llevar ese idhma para encender el fuego que se emplea en la ejecución de sacrificios. La formación espiritual del brahmacārī le educa en la costumbre de encender un fuego y ofrecer oblaciones por la mañana. Su deber es acudir al maestro espiritual para recibir lecciones sobre temas trascendentales; el mandamiento védico estipula que al ir a ver al maestro espiritual hay que llevar leña para celebrar yajñas, sacrificios. Las palabras exactas de ese mandamiento védico son las siguientes:
Идхмава̄ха – предан, който се обръща към духовен учител. Думата идхма значи дърва за горене. Брахмача̄рӣте събират дърва, за да разпалят жертвения огън. Елемент от духовното обучение на всеки брахмача̄рӣ е рано сутрин да пали огън и да принася в него различни жертвени дарове. Освен това той трябва да се обръща към духовния си учител за уроци върху трансценденталната наука. Според наставленията на Ведите, когато отива при духовен учител, човек трябва да носи със себе си дърва за извършването на жертвоприношения (яги). Дословно това ведическо предписание гласи следното:
samit-pāṇiḥ śrotriyaṁ brahma-niṣṭham
самит-па̄н̣их̣ шротриям̇ брахма-ниш̣т̣хам
«Para aprender el tema trascendental, hay que acudir al maestro espiritual. Al hacerlo, hay que llevar leña para quemar en el sacrificio. La característica del maestro espiritual es que es experto en comprender la conclusión de los Vedas, y por esa razón se ocupa siempre en el servicio de la Suprema Personalidad de Dios» (Muṇḍaka Upaniṣad 1.2.12). Sirviendo al maestro espiritual genuino, el alma condicionada poco a poco se desapega del disfrute material y, bajo su dirección, hace firmes progresos en el sendero de la iluminación espiritual. Aquellos que se pierden bajo la influencia de la energía ilusoria no tienen el menor interés en acudir a un maestro espiritual para lograr el éxito en la vida.
„За да овладее трансценденталното знание, човек трябва да се обърне към духовен учител. Когато отива при него, той трябва да носи дърва за горене, за да ги сложи в жертвения огън. Истински духовен учител е този, който е разбрал заключението на Ведите и затова постоянно служи на Върховната Божествена Личност“ (Мун̣д̣ака Упаниш̣ад, 1.2.12). Като служи на такъв духовен учител, обусловената душа постепенно губи привързаността си към материалното наслаждение и под ръководството на духовния учител уверено напредва по пътя на духовното себепознание. Хората, които са заблудени от илюзорната енергия, никога не проявяват желание да се обърнат към истински духовен учител, за да постигнат целта на живота.
jāyā—La inteligencia.
Ка̄лаканя̄ – старческата немощ.
jīrṇa-sarpa—El aire vital cansado.
Ка̄ма – висока температура.
kālakanyā—La postración física de la vejez.
Кула̄чала – мястото, където цари мир и покой.
kāma—Una fiebre alta.
Кут̣умбинӣ – интелигентност.
Kulācala—El lugar que está libre de perturbaciones.
kuṭumbinī—La inteligencia.
madirekṣaṇā—Madirekṣaṇā se refiere a alguien que tiene unos ojos tan atractivos que hacen enloquecer al que los observa. En otras palabras, madirekṣaṇā se refiere a una muchacha joven y muy hermosa. Según Jīva Gosvāmī, madirekṣaṇā se refiere a la personificación de la deidad del bhakti. El que se ve atraído por el culto del bhakti se ocupa en el servicio del Señor y del maestro espiritual, y de esa forma alcanza el éxito en la vida. Vaidarbhī, la mujer, siguió a su esposo. Tal como ella abandonó su confortable hogar para servir a su esposo, el estudiante serio del entendimiento espiritual debe abandonarlo todo por el servicio a su maestro espiritual. Viśvanātha Cakravartī Ṭhākura afirma: yasya prasādād bhagavat-prasādaḥ: Quien desee el verdadero éxito en la vida, debe seguir estrictamente las instrucciones del maestro espiritual. Quien siga esas instrucciones tiene asegurado un rápido progreso en la vida espiritual. Esa afirmación de Viśvanātha Cakravartī concuerda perfectamente con la siguiente del Śvetāśvatara Upaniṣad (6.23):
Мадирекш̣ан̣а̄ – Мадирекш̣ан̣а̄ се нарича жената, която има подлудяващо красиви очи. С други думи, мадирекш̣ан̣а̄ означава изключително красива девойка. А според Джӣва Госва̄мӣ мадирекш̣ан̣а̄ е божеството, олицетворяващо бхакти. Този, който е привлечен от практиката на бхакти, започва да служи на Бога и на духовния учител и така постига крайната цел на живота. Ваидарбхӣ например станала последователка на своя съпруг. Както тя напуснала уютния дом, за да служи на съпруга си, така ученикът, който сериозно се стреми към духовно познание, трябва да пожертва всичко, за да служи на своя духовен учител. Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура казва: яся праса̄да̄д бхагават-праса̄дах̣ – който наистина иска да успее в своя живот, трябва неотклонно да следва наставленията на духовния си учител. Ако прави това, той бързо ще напредва по духовния път. Тези думи на Вишвана̄тха Чакравартӣ съответстват на следното твърдение от Швета̄шватара Упаниш̣ад (6.23):
yathā deve tathā gurau
tasyaite kathitā hy arthāḥ
prakāśante mahātmanaḥ
ятха̄ деве татха̄ гурау
тасяите катхита̄ хй артха̄х̣
прака̄шанте маха̄тманах̣
«Solamente a aquellas grandes almas que tienen una fe absoluta en el Señor y en el maestro espiritual se les revela el significado del conocimiento védico de modo natural». En el Chāndogya Upaniṣad se dice: ācāryavān puruṣo veda: «El que acude a un maestro espiritual genuino puede entenderlo todo acerca de la iluminación espiritual».
„Само на тези велики души, които имат непоколебима вяра в Бога и в духовния си учител, незабавно им се открива най-дълбоката същност на знанието на Ведите“. А в Чха̄ндогя Упаниш̣ад е казано: а̄ча̄рява̄н пуруш̣о веда – „Ако се обърне към духовен учител, човек може да разбере всичко за духовното себепознание“.
malayadhvaja—Un buen devoto, que es como la madera del sándalo.
Малаядхваджа – добър предан, сравняван със сандалово дърво.
pañcāla—Los cinco objetos de los sentidos.
Пан̃ча̄ла – петте обекта на сетивата.
paricchada—Todos los sentidos en conjunto.
Париччхада – съвкупността от всички сетива.
paura-jana—Los siete elementos que constituyen el cuerpo.
Паура-джана – седемте елемента, от които е изградено тялото.
pautra—Paciencia y gravedad.
Паутра – търпение и сериозност.
prajvāra—Un tipo de fiebre que recibe el nombre de viṣṇu-jvāra.
Праджва̄ра – вид треска, наричана още виш̣н̣у-джва̄ра.
pratikriyā—Agentes neutralizadores, como los mantras y las medicinas.
Пратикрия̄ – противодействащи средства, например мантри и лекарства.
pura-pālaka—El aire vital.
Пура-па̄лака – жизненият дъх.
putra—La conciencia.
Путра – съзнанието.
sainika—La condición caracterizada por las tres miserias.
Саиника – състоянието, в което човек изпитва тристранните страдания.
sapta-suta—Los siete hijos, es decir, escuchar, cantar, recordar, ofrecer oraciones, servir a los pies de loto del Señor, adorar a la Deidad, y ser un sirviente del Señor.
Сапта-сута – седемте синове, а именно слушането за Бога, възпяването и помненето на Бога, отправянето на молитви към Бога, служенето в лотосовите му нозе, храмовото обожание на мӯртите и изпълняването на заповедите на Бога като негов слуга.
sauhṛdya—Esfuerzo.
Саухр̣дя – усилие.
suta—El hijo de Vaidarbhī, o, en otras palabras, la persona que, de una u otra forma, ha progresado en el sendero de las actividades fruitivas y se ha puesto en contacto con un maestro espiritual devoto. Esa persona tiene interés en el tema del servicio devocional.
Сута – синът на Ваидарбхӣ, с други думи, човек, който е постигнал известни успехи в плодоносните дейности и е получил възможност да срещне духовен учител, предан на Бога. Такъв човек започва да проявява интерес към науката на преданото служене.
Vaidarbhī—La mujer que en el pasado fue hombre, pero que en la siguiente vida, debido a un apego excesivo a la mujer, nació como mujer. Darbha significa hierba kuśa. Por lo tanto, vaidarbhī se refiere a aquel que nace en una familia de mentalidad karma-kāṇḍīya. Sin embargo, en el caso de que las actividades karma-kāṇḍa le pongan en contacto por casualidad con un devoto, como le ocurrió a Vaidarbhī cuando se casó con Malayadhvaja, su vida es un éxito. Entonces sigue el sendero del servicio devocional del Señor. Cuando sigue las instrucciones del maestro espiritual genuino, el alma condicionada se libera.
Явана – слуга на Ямара̄джа.
vidarbha-rājasiṁha—La mejor de las personas expertas en actividades fruitivas.
vīrya—El que es misericordioso.
yavana—El sirviente de Yamarāja.
Así terminan los significados de Bhaktivedanta correspondientes al capítulo vigesimoctavo del Canto Cuarto del Śrīmad-Bhāgavatam, titulado: «Purañjana se reencarna en mujer».
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към двадесет и осма глава от Четвърта Песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Пуран̃джана се преражда в жена“.