Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.65

बर्हिष्मन्नेतदध्यात्मं पारोक्ष्येण प्रदर्शितम् ।
यत्परोक्षप्रियो देवो भगवान् विश्वभावन: ॥ ६५ ॥
бархиш̣манн етад адхя̄тмам̇
па̄рокш̣йен̣а прадаршитам
ят парокш̣а-прийо дево
бхагава̄н вишва-бха̄ванах̣

Дума по дума

бархиш̣манцарю Пра̄чӣнабархи; етаттози; адхя̄тмамразказ за себепознанието; па̄рокш̣йен̣акосвено; прадаршитампоучих; ятзащото; парокш̣а-приях̣описан чрез иносказания и затова интересен; девах̣Върховният Бог; бхагава̄нБожествената Личност; вишва-бха̄ванах̣причината на всички причини.

Превод

Царю Пра̄чӣнабархи, известно е, че Върховната Божествена Личност, причината на всички причини, може да бъде опозната чрез иносказания. Затова аз ти разказах историята на Пуран̃джана. Тя всъщност е призив за духовно себепознание.

Пояснение

В Пура̄н̣ите има редица подобни истории, разказани с цел да събудят у човека стремеж към себепознание. Във Ведите е казано: парокш̣а-прия̄ ива хи дева̄х̣. Многобройните истории в Пура̄н̣ите са предназначени да пробудят в обикновените хора интерес към трансценденталните теми, но въпреки това в тях се говори за реални събития. Тези повествования не са митове без отношение към трансценденталната наука. В някои от тях са описани действителни исторически факти. Слушателят обаче трябва да се интересува най-вече от смисъла, скрит в тях. Простите хора лесно възприемат наставления под формата на притчи и алегории. Един от най-съществените елементи в процеса на бхакти йога е да се слуша за забавленията на Бога (шраван̣ам кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣). Но който не се интересува от тях или не може да ги разбере, би могъл да извлече голяма полза, ако слуша предания и истории, подобни на тази, която На̄рада Муни разказа.
По-надолу поместваме речник на по-важните думи в тази глава.
Агастя – умът.
А̄деша-ка̄рӣ – дейности, резултат от минали грехове.
Ама̄тя – умът като повелител на сетивата.
Арбуда-арбуда – различни видове шраван̣а и кӣртана, посветени на името, качествата, формата на Върховния Бог и т.н.
Ари – препятствия от типа на болестите.
Бхога – наслаждение (в случая се има предвид истинското, духовното наслаждение).
Бхр̣тя – слугите на тялото, т.е. сетивата.
Ваидарбхӣ – жената, която в предишния си живот била мъж, получил сега женско тяло заради силната си привързаност към жена. Думата дарбха значи трева куша. Тази трева се използва при извършването на плодоносни ведически ритуали и церемонии, описани в раздела карма-ка̄н̣д̣ӣя. Следователно ваидарбхӣ е название за човек, който се ражда в семейство, следващо принципите на карма-ка̄н̣д̣ӣя. Но ако този, който е зает с карма-ка̄н̣д̣ӣя, има щастието да срещне предан (както се случило с Ваидарбхӣ, която се омъжила за Малаядхваджа), той постига целта на живота. Тогава той започва да отдава на Бога предано служене. За да постигне освобождение, обусловената душа просто трябва да следва наставленията на авторитетен духовен учител.
Видарбха-ра̄джасим̇ха – най-добрият сред тези, които са вещи в плодоносните дейности.
Вӣря – милостив човек.

Гр̣ха – дом (за да напредва духовно, човек се нуждае от усамотение или от благотворното общуване на преданите).

Два̄ра – вратите на тялото, например очите и ушите.

Джа̄я̄ – интелигентност.

Джӣрн̣а-сарпа – изтощеният жизнен дъх.

Дравид̣а-ра̄джа – предано служене; този, който е достоен да отдава предано служене.
Идхмава̄ха – предан, който се обръща към духовен учител. Думата идхма значи дърва за горене. Брахмача̄рӣте събират дърва, за да разпалят жертвения огън. Елемент от духовното обучение на всеки брахмача̄рӣ е рано сутрин да пали огън и да принася в него различни жертвени дарове. Освен това той трябва да се обръща към духовния си учител за уроци върху трансценденталната наука. Според наставленията на Ведите, когато отива при духовен учител, човек трябва да носи със себе си дърва за извършването на жертвоприношения (яги). Дословно това ведическо предписание гласи следното:
тад-вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет
самит-па̄н̣их̣ шротриям̇ брахма-ниш̣т̣хам
„За да овладее трансценденталното знание, човек трябва да се обърне към духовен учител. Когато отива при него, той трябва да носи дърва за горене, за да ги сложи в жертвения огън. Истински духовен учител е този, който е разбрал заключението на Ведите и затова постоянно служи на Върховната Божествена Личност“ (Мун̣д̣ака Упаниш̣ад, 1.2.12). Като служи на такъв духовен учител, обусловената душа постепенно губи привързаността си към материалното наслаждение и под ръководството на духовния учител уверено напредва по пътя на духовното себепознание. Хората, които са заблудени от илюзорната енергия, никога не проявяват желание да се обърнат към истински духовен учител, за да постигнат целта на живота.
Ка̄лаканя̄ – старческата немощ.
Ка̄ма – висока температура.
Кула̄чала – мястото, където цари мир и покой.
Кут̣умбинӣ – интелигентност.
Мадирекш̣ан̣а̄Мадирекш̣ан̣а̄ се нарича жената, която има подлудяващо красиви очи. С други думи, мадирекш̣ан̣а̄ означава изключително красива девойка. А според Джӣва Госва̄мӣ мадирекш̣ан̣а̄ е божеството, олицетворяващо бхакти. Този, който е привлечен от практиката на бхакти, започва да служи на Бога и на духовния учител и така постига крайната цел на живота. Ваидарбхӣ например станала последователка на своя съпруг. Както тя напуснала уютния дом, за да служи на съпруга си, така ученикът, който сериозно се стреми към духовно познание, трябва да пожертва всичко, за да служи на своя духовен учител. Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура казва: яся праса̄да̄д бхагават-праса̄дах̣ – който наистина иска да успее в своя живот, трябва неотклонно да следва наставленията на духовния си учител. Ако прави това, той бързо ще напредва по духовния път. Тези думи на Вишвана̄тха Чакравартӣ съответстват на следното твърдение от Швета̄шватара Упаниш̣ад (6.23):
яся деве пара̄ бхактир
ятха̄ деве татха̄ гурау
тасяите катхита̄ хй артха̄х̣
прака̄шанте маха̄тманах̣
„Само на тези велики души, които имат непоколебима вяра в Бога и в духовния си учител, незабавно им се открива най-дълбоката същност на знанието на Ведите“. А в Чха̄ндогя Упаниш̣ад е казано: а̄ча̄рява̄н пуруш̣о веда – „Ако се обърне към духовен учител, човек може да разбере всичко за духовното себепознание“.
Малаядхваджа – добър предан, сравняван със сандалово дърво.
Пан̃ча̄ла – петте обекта на сетивата.
Париччхада – съвкупността от всички сетива.
Паура-джана – седемте елемента, от които е изградено тялото.
Паутра – търпение и сериозност.
Праджва̄ра – вид треска, наричана още виш̣н̣у-джва̄ра.
Пратикрия̄ – противодействащи средства, например мантри и лекарства.
Пура-па̄лака – жизненият дъх.
Путра – съзнанието.
Саиника – състоянието, в което човек изпитва тристранните страдания.
Сапта-сута – седемте синове, а именно слушането за Бога, възпяването и помненето на Бога, отправянето на молитви към Бога, служенето в лотосовите му нозе, храмовото обожание на мӯртите и изпълняването на заповедите на Бога като негов слуга.
Саухр̣дя – усилие.
Сута – синът на Ваидарбхӣ, с други думи, човек, който е постигнал известни успехи в плодоносните дейности и е получил възможност да срещне духовен учител, предан на Бога. Такъв човек започва да проявява интерес към науката на преданото служене.
Явана – слуга на Ямара̄джа.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към двадесет и осма глава от Четвърта Песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, нареченаПуран̃джана се преражда в жена“.