Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.64
Деванагари
एवं स मानसो हंसो हंसेन प्रतिबोधित: ।
स्वस्थस्तद्वयभिचारेण नष्टामाप पुन: स्मृतिम् ॥ ६४ ॥
स्वस्थस्तद्वयभिचारेण नष्टामाप पुन: स्मृतिम् ॥ ६४ ॥
Стих
евам̇ са ма̄насо хам̇со
хам̇сена пратибодхитах̣
сва-стхас тад-вябхича̄рен̣а
наш̣т̣а̄м а̄па пунах̣ смр̣тим
хам̇сена пратибодхитах̣
сва-стхас тад-вябхича̄рен̣а
наш̣т̣а̄м а̄па пунах̣ смр̣тим
Дума по дума
евам — така; сах̣ — той (индивидуалната душа); ма̄насах̣ — живеещи заедно в сърцето; хам̇сах̣ — като лебеда; хам̇сена — от другия лебед; пратибодхитах̣ — съветван; сва-стхах̣ — постигнал себепознание; тат-вябхича̄рен̣а — отделен от Свръхдушата; наш̣т̣а̄м — която е била загубена; а̄па — възвърната; пунах̣ — отново; смр̣тим — истинска памет.
Превод
Така, заедно, двата лебеда живеят в сърцето. Когато единият получава съвети от другия, той възстановява истинското си положение. Той възвръща първоначалното си съзнание, своето Кр̣ш̣н̣а съзнание, което е загубил заради влечението си към материята.
Пояснение
В тази строфа ясно четем: хам̇со хам̇сена пратибодхитах̣. Индивидуалната душа и Свръхдушата са сравнени с лебеди (хам̇са), защото лебедите са бели, а белият цвят е символ на чистотата. Единият лебед обаче е по-висш от другия и му дава съвети. Когато по-низшият лебед се отдели от другаря си, той започва да изпитва влечение към материалното наслаждение и това става причина за неговото падение. Щом чуе наставленията на другия лебед, той осъзнава действителното си положение и отново възвръща своето изначално съзнание. Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, идва в този свят (авата̄ра), за да освободи своите предани и да унищожи демоните. А изричайки Бхагавад-гӣта̄, Той дава на живите същества възвишените си наставления. За да осъзнае истинската си същност, живото същество се нуждае от милостта на Бога и на духовния учител, защото смисълът на Бхагавад-гӣта̄ не може да бъде проумян просто с академично образование. Човек трябва да овладее тайните на Бхагавад-гӣта̄ от себепознала се душа.
тад виддхи пран̣ипа̄тена
парипрашнена севая̄
упадекш̣янти те гя̄нам̇
гя̄нинас таттва-даршинах̣
парипрашнена севая̄
упадекш̣янти те гя̄нам̇
гя̄нинас таттва-даршинах̣
„Опитай се да научиш истината, като се обърнеш към духовен учител. Питай го смирено и му служи. Себепозналите се души могат да ти дадат знание, защото са прозрели истината“ (Бхагавад-гӣта̄, 4.34).
И така, човек трябва да се обърне към истински духовен учител, който ще му помогне да възроди изначалното си съзнание. Тогава индивидуалната душа ще проумее, че е винаги подчинена на Свръхдушата. Веднага щом откаже да се подчинява на Свръхдушата и поиска да се наслаждава отделно от Бога, индивидуалната душа става обусловена от материята. А щом се отърси от този стремеж да владее или да се наслаждава отделно от Бога, тя отново става свободна. Много важно значение тук има думата сва-стхах̣, „заел естественото си положение“. Човек заема естественото си положение, когато отхвърли своя пагубен стремеж към превъзходство. Съществена роля играе и думата тад-вябхича̄рен̣а – тя показва, че когато, въставайки срещу Бога, живото същество го напуска, то загубва истинския си разум. Но по милостта на гуру и Кр̣ш̣н̣а то може отново да постигне освобождение и да възвърне присъщата си позиция. Всички тези стихове принадлежат на Шрӣла На̄рада Муни и целта, с която той ги изрича, е да пробуди съзнанието ни. Живото същество и Свръхдушата са еднакви по качества, но живото същество трябва да следва напътствията на Свръхдушата. Това е неговата свобода.