Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.63

Тъй като са във властта на материята, философите ма̄я̄ва̄дӣ са неспособни да видят разликата между Върховния Бог и живото същество. Слънцето знае, че няма разлика между него и отражението му във водата, но невежите виждат множество малки слънца, които всъщност са отражения във всеки един съд с вода. И слънцето, и отраженията му във водата блестят, но отраженията са малки, докато слънцето е огромно. Философите ваиш̣н̣ави стигат до извода, че живото същество е просто миниатюрен модел на Върховната Божествена Личност. В качествено отношение Върховният Бог и живото същество са еднакви, но количествено те са различни – живите същества са само невзрачни частици от Върховната Божествена Личност. Върховният Бог е цялостен, съвършен и могъщ. В предишната строфа Той казва: „Скъпа приятелко, няма разлика между мене и тебе“. Става дума за това, че няма разлика в качествата – очевидно е, че няма нужда Парама̄тма̄, Върховната Личност, да напомня на обусловената душа за количествената разлика между тях. Този, който е осъзнал духовната си природа, не се заблуждава, че е равен на Бога във всяко едно отношение. Макар че Богът и живото същество са еднакви по качество, живото същество, за разлика от Върховния, има склонност да забравя духовната си природа. Такава е разликата между липта и алипта. Богът, Върховната Личност, винаги е алипта – външната енергия не може да се докосне до него. Но обусловената душа, понеже е в контакт с материалната енергия, забравя истинската си същност. Затова в обусловеното си състояние тя се отъждествява с тялото. Между тялото и душата на Върховната Божествена Личност обаче няма разлика. Богът е изцяло духовен. Той никога не приема материално тяло. И Свръхдушата (Парама̄тма̄), и индивидуалната душа пребивават заедно в едно тяло, но Свръхдушата не е обвързана с обозначения, докато обусловената душа се отъждествява с тялото, в което се е въплътила. Свръхдушата е наричана антаря̄мӣ; тя прониква навсякъде. Това е потвърдено в Бхагавад-гӣта̄ (13.3). Кш̣етра-гям̇ ча̄пи ма̄м̇ виддхи сарва-кш̣етреш̣у бха̄рата – „О, потомъко на Бхарата, трябва да разбереш, че Аз съм също и познавачът във всички тела“.

Свръхдушата се намира във всяко едно тяло, а индивидуалната душа е обусловена само от едно конкретно тяло. Индивидуалната душа не може да знае това, което се случва в телата на другите, докато Свръхдушата знае всичко, което става във всички тела. С други думи, присъствайки във всички тела, Свръхдушата напълно съзнава духовната си позиция, докато индивидуалната душа е склонна да забравя своята истинска същност. Освен това индивидуалната душа не е вездесъща. В обусловеното си положение тя обикновено не разбира отношенията си със Свръхдушата. Много рядко – когато напълно се освободи от всяка обусловеност – тя успява да види истинската разлика между Свръхдушата и себе си. Когато Свръхдушата казва на индивидуалната душа „Между мене и тебе няма разлика“, тя ѝ напомня за нейната духовна природа, еднаква по качество с природата на Върховния. В Трета Песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (3.28.40) е казано:

Огънят има различни аспекти – пламък, искри и дим. В качествено отношение те са едно нещо, но между огъня, пламъците, дима и искрите съществуват и разлики. Живото същество може да попадне във властта на материята, но Върховният Бог никога не става обусловен по такъв начин – това е разликата между тях двамата. Ведите отсъждат: а̄тма̄ татха̄ пр̣тхаг драш̣т̣а̄ бхагава̄н брахма-сам̇гитах̣. С думата а̄тма̄ се има предвид както индивидуалната душа, така и Богът, Върховната Личност, от чийто поглед нищо не убягва. Макар че и двамата са духовни, между тях винаги има разлика. В смр̣тите пък е казано: ятха̄гнех̣ кш̣удра̄ виспхулин̇га̄ вюччаранти. Както искрите излитат от големия огън, така миниатюрните индивидуални души са частици от огромния духовен пламък. В Бхагавад-гӣта̄ (9.4) Бог Кр̣ш̣н̣а оповестява: мат-стха̄ни сарва-бхӯта̄ни на ча̄хам̇ теш̣в авастхитах̣ – „Всички същества са в мен, но Аз не съм в тях“. Въпреки че живите същества са частици от Бога, като искри, които се раждат от големия пламък, тяхното положение се различава от положението на Бога. Пак във връзка с това във Виш̣н̣у Пура̄н̣а е казано:

„Огънят гори на едно място, но излъчва наоколо топлина и светлина. Така и Богът, Върховната Личност, по различни начини разпростира енергиите си“. Живото същество е просто една от тези енергии – междинна енергия на Върховния. В известен смисъл, между енергията и нейния източник няма разлика, но, от друга страна, те са различни: едното е енергия, а другото – източник. По същия начин, формата сач-чид-а̄нанда, за която се говори в Брахма сам̇хита̄ (ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣ сач-чид-а̄нанда-виграхах̣), винаги е различна от формата на живото същество, независимо дали то е обусловено или освободено. Само един атеист може да мисли, че Богът и живото същество са равни във всяко едно отношение. Затова Чайтаня Маха̄прабху казва: ма̄я̄ва̄ди-бха̄ш̣я шуниле хая сарва-на̄ша – „Който взема пример от ма̄я̄ва̄дӣте и смята, че Върховната Божествена Личност и индивидуалната душа са едно, той никога няма да разбере истинската философия“.