Text 19
ТЕКСТ 19
Texto
Текст
pracetasaḥ pitur vākyaṁ
śirasādāya sādhavaḥ
diśaṁ pratīcīṁ prayayus
tapasy ādṛta-cetasaḥ
прачетасах̣ питур ва̄кям̇
шираса̄да̄я са̄дхавах̣
дишам̇ пратӣчӣм̇ праяюс
тапасй а̄др̣та-четасах̣
Palabra por palabra
Дума по дума
maitreyaḥ uvāca — el gran sabio Maitreya continuó diciendo; pracetasaḥ — todos los hijos del rey Prācīnabarhi; pituḥ — del padre; vākyam — palabras; śirasā — sobre la cabeza; ādāya — aceptar; sādhavaḥ — sumamente piadosos; diśam — dirección; pratīcīm — oeste; prayayuḥ — partieron; tapasi — en austeridades; ādṛta — aceptando con seriedad; cetasaḥ — en el corazón.
маитреях̣ ува̄ча – великият мъдрец Маитрея продължи да говори; прачетасах̣ – всички синове на цар Пра̄чӣнабархи; питух̣ – на бащата; ва̄кям – слова; шираса̄ – върху главата; а̄да̄я – приемайки; са̄дхавах̣ – всички благочестиви; дишам – посока; пратӣчӣм – западна; праяюх̣ – заминаха; тапаси – в аскетизъм; а̄др̣та – приели сериозно; четасах̣ – в сърцето.
Traducción
Превод
El gran sabio Maitreya continuó: Mi querido Vidura, los hijos de Prācīnabarhi, debido a su naturaleza piadosa, recibieron las palabras de su padre con gran seriedad y de todo corazón, y poniendo esas palabras sobre sus cabezas en señal de respeto, partieron hacia el oeste para cumplir la orden de su padre.
Великият мъдрец Маитрея продължи: Скъпи Видура, понеже бяха благочестиви, синовете на Пра̄чӣнабархи приеха много отговорно думите на баща си и ги скътаха дълбоко в сърцето си. Прегърнали тези слова, те се отправиха на запад, за да изпълнят заръката му.
Significado
Пояснение
En este verso es muy importante, de modo especial en estos tiempos, la palabra sādhavaḥ (que significa «piadoso» o «de buen comportamiento»). Sādhavaḥ se deriva de la palabra sādhu. El sādhu perfecto es aquel que está siempre ocupado en el servicio devocional de la Suprema Personalidad de Dios. A los hijos de Prācīnabarhi se les describe con la palabra sādhavaḥ en razón de su completa obediencia a su padre. El padre, el rey y el maestro espiritual se consideran representantes de la Suprema Personalidad de Dios, y se les debe respetar tanto como al Señor Supremo. El padre, el maestro espiritual y el rey tienen el deber de dirigir a sus subordinados de manera que finalmente lleguen a ser devotos completamente puros del Señor Supremo. Ese es el deber de los superiores, y el deber de los subordinados es obedecer sus órdenes perfectamente y con disciplina. La palabra śirasā («sobre sus cabezas») también es significativa, pues los Pracetās aceptaron las órdenes de su padre y las llevaron sobre sus cabezas, lo cual significa que las aceptaron con plena entrega.
В тази строфа думата са̄дхавах̣ („благочестив“ или „добре възпитан“) заслужава особено внимание, особено в контекста на нашето време. Формата са̄дхавах̣ е образувана от думата са̄дху. Съвършен са̄дху е този, който непрекъснато отдава предано служене на Върховната Божествена Личност. Синовете на Пра̄чӣнабархи са наречени са̄дхавах̣, защото безрезервно се подчинявали на волята на баща си. Бащата, царят и духовният учител са смятани за представители на Върховната Божествена Личност и затова трябва да бъдат почитани като самия Върховен Бог. Дълг на бащата, на духовния учител и на царя е да възпитават и ръководят децата, учениците и поданиците си така, че постепенно те да станат съвършени и чисти предани на Върховния Бог. А дълг на възпитаниците или поданиците е безпрекословно да се подчиняват на волята на своите господари и попечители и съвестно да изпълняват наставленията им. Думата шираса̄ („върху главата“) също е от много голямо значение, защото показва, че Прачета̄сите приели заръката на баща си, като я „сложили върху главата си“, с други думи, приели я покорно и всеотдайно.