Шрӣмад Бха̄гаватам 4.24.19

मैत्रेय उवाच
प्रचेतस: पितुर्वाक्यं शिरसादाय साधव: ।
दिशं प्रतीचीं प्रययुस्तपस्याद‍ृतचेतस: ॥ १९ ॥
маитрея ува̄ча
прачетасах̣ питур ва̄кям̇
шираса̄да̄я са̄дхавах̣
дишам̇ пратӣчӣм̇ праяюс
тапасй а̄др̣та-четасах̣

Дума по дума

маитреях̣ ува̄чавеликият мъдрец Маитрея продължи да говори; прачетасах̣всички синове на цар Пра̄чӣнабархи; питух̣на бащата; ва̄кямслова; шираса̄върху главата; а̄да̄яприемайки; са̄дхавах̣всички благочестиви; дишампосока; пратӣчӣмзападна; праяюх̣заминаха; тапасив аскетизъм; а̄др̣таприели сериозно; четасах̣в сърцето.

Превод

Великият мъдрец Маитрея продължи: Скъпи Видура, понеже бяха благочестиви, синовете на Пра̄чӣнабархи приеха много отговорно думите на баща си и ги скътаха дълбоко в сърцето си. Прегърнали тези слова, те се отправиха на запад, за да изпълнят заръката му.

Пояснение

В тази строфа думата са̄дхавах̣ („благочестив“ или „добре възпитан“) заслужава особено внимание, особено в контекста на нашето време. Формата са̄дхавах̣ е образувана от думата са̄дху. Съвършен са̄дху е този, който непрекъснато отдава предано служене на Върховната Божествена Личност. Синовете на Пра̄чӣнабархи са наречени са̄дхавах̣, защото безрезервно се подчинявали на волята на баща си. Бащата, царят и духовният учител са смятани за представители на Върховната Божествена Личност и затова трябва да бъдат почитани като самия Върховен Бог. Дълг на бащата, на духовния учител и на царя е да възпитават и ръководят децата, учениците и поданиците си така, че постепенно те да станат съвършени и чисти предани на Върховния Бог. А дълг на възпитаниците или поданиците е безпрекословно да се подчиняват на волята на своите господари и попечители и съвестно да изпълняват наставленията им. Думата шираса̄ („върху главата“) също е от много голямо значение, защото показва, че Прачета̄сите приели заръката на баща си, като я „сложили върху главата си“, с други думи, приели я покорно и всеотдайно.