Text 36
ТЕКСТ 36
Texto
Текст
pākhaṇḍair hāribhir janam
hriyamāṇaṁ vicakṣvainaṁ
yas te yajña-dhrug aśva-muṭ
па̄кхан̣д̣аир ха̄рибхир джанам
хрияма̄н̣ам̇ вичакш̣ваинам̇
яс те ягя-дхруг ашва-мут̣
Palabra por palabra
Дума по дума
ebhiḥ — por esas; indra-upasaṁsṛṣṭaiḥ — creadas por el rey del cielo, Indra; pākhaṇḍaiḥ — actividades pecaminosas; hāribhiḥ — muy atractivas para el corazón; janam — la gente en general; hriyamāṇam — siendo descarriada; vicakṣva — fíjate; enam — estas; yaḥ — el que; te — tu; yajña-dhruk — creando perturbaciones en la celebración del sacrificio; aśva-muṭ — quien robó el caballo.
ебхих̣ – от тези; индра-упасам̇ср̣ш̣т̣аих̣ – създадени от Индра; па̄кхан̣д̣аих̣ – греховни дейности; ха̄рибхих̣ – привлекателни; джанам – обикновените хора; хрияма̄н̣ам – помамени; вичакш̣ва – само виж; енам – тези; ях̣ – този, който; те – твое; ягя-дхрук – обърквайки хода на жертвоприношението; ашва-мут̣ – който открадна коня.
Traducción
Превод
Fíjate en el modo en que Indra, el rey del cielo, estaba creando perturbaciones en el curso del sacrificio, robando el caballo que se iba a sacrificar. La gente en general cometerá las atractivas actividades pecaminosas que él ha introducido.
Виж само какво стори Индра, небесният цар, като открадна жертвения кон и обърка цялото жертвоприношение. Неговите греховни дела ще помамят обикновените хора и те ще започнат да следват този лош пример.
Significado
Пояснение
Como afirma el Bhagavad-gītā (3.21):
В Бхагавад-гӣта̄ (3.21) е казано:
tad tad evetaro janaḥ
sa yat pramāṇaṁ kurute
lokas tad anuvartate
тад тад еветаро джанах̣
са ят прама̄н̣ам̇ куруте
локас тад анувартате
«Cualquier acción que un gran hombre ejecute, los hombres comunes la siguen. Y cualquier norma que establezca con actos ejemplares, todo el mundo la sigue».
„Каквото направи един велик човек, обикновените хора го следват. И каквито норми установи с поведението си, към тях се придържа целият свят“.
Pensando en la complacencia de sus propios sentidos, al rey Indra se le ocurrió impedir que Mahārāja Pṛthu celebrase cien sacrificios de caballo. Por esa razón, robó el caballo y se ocultó entre muchas personas irreligiosas, disfrazándose de sannyāsī. Estas actividades les resultan atractivas a la gente y, por lo tanto, son peligrosas. El Señor Brahmā pensó que detener el sacrificio era preferible a permitir que Indra continuase creando aquellos sistemas de irreligión. Esta medida es similar a la que el Señor Buddha adoptó cuando la gente estaba excediéndose en los sacrificios de animales recomendados en las instrucciones védicas. El Señor Buddha tuvo que introducir la religión de la no violencia, contradiciendo las instrucciones védicas de sacrificio. En realidad, los animales muertos en los sacrificios recibían una vida renovada, pero, amparándose en esos rituales védicos, personas que no tenían el poder requerido estaban matando innecesariamente animales indefensos. Por esa razón, el Señor Buddha tuvo que negar temporalmente la autoridad de los Vedas. No se deben ejecutar sacrificios que generan los efectos contrarios. Es mejor detener esa clase de sacrificios.
Заради собственото си сетивно наслаждение цар Индра искал да попречи на Пр̣тху Маха̄ра̄джа да извърши сто жертвоприношения. Затова той откраднал жертвения кон и приемайки облика на псевдосання̄сӣ, се присъединил към безбожниците. Подобни дейности крият в себе си голяма опасност, защото по-късно се превръщат в изкушение за всички останали хора. Ето защо Брахма̄ решил, че е по-добре да прекъсне ягята, вместо да позволи на Индра да продължава с безбожните си дела. По подобен начин постъпил и Бог Буда, когато хората започнали да злоупотребяват с животинските жертвоприношения, препоръчани във Ведите. Той се видял принуден да провъзгласи ненасилието за основен религиозен принцип, въпреки че това влизало в противоречие с указанията на Ведите за извършване на жертвоприношения. В древността жреците, които извършвали жертвоприношения, давали нов живот на убитото животно, но впоследствие хора, непритежаващи подобно могъщество, започнали да се възползват от ведическите обреди, за да убиват без нужда бедните животни. Затова Бог Буда бил принуден да отхвърли за известно време авторитета на Ведите. Човек не бива да извършва жертвоприношения, които причиняват болка на другите живи същества. В такъв случай е по-добре изобщо да не извършва жертвоприношения.
Como ya hemos repetido en muchas ocasiones, en Kali-yuga no es posible ejecutar las ceremonias rituales que se recomiendan en los Vedas, debido a la falta de brāhmaṇas o sacerdotes cualificados. En consecuencia, la instrucción de los śāstras es que ejecutemos el saṅkīrtana-yajña. El sacrificio del saṅkīrtana es la manera de satisfacer y adorar a la Suprema Personalidad de Dios en Su forma del Señor Caitanya. El propósito de ejecutar sacrificios es adorar a la Suprema Personalidad de Dios, Viṣṇu. El Señor Viṣṇu, el Señor Kṛṣṇa, está presente en Su forma del Señor Caitanya; por lo tanto, las personas inteligentes deben tratar de satisfacerle con la ejecución del saṅkīrtana-yajña. Esa es la manera más fácil de satisfacer al Señor Viṣṇu en esta era. La gente debe sacar partido de los mandamientos de los śāstras relativos a la ejecución de sacrificios en esta era, y no debe crear disturbios innecesarios en la pecaminosa era de Kali. En Kali-yuga, los hombres son muy expertos en abrir mataderos por todo el mundo para matar animales y después comerlos. Si se siguiesen las antiguas ceremonias rituales, la gente se sentiría animada a matar más y más animales. Muchas carnicerías de Calcuta tienen una deidad de la diosa Kālī, y los que comen animales creen que es correcto comprar carne en esas carnicerías, pues piensan que comen remanentes del alimento ofrecido a la diosa Kālī. Lo que no saben es que la diosa Kālī nunca acepta alimentos que no sean vegetarianos, pues Kālī es la casta esposa del Señor Śiva. El Señor Śiva es un gran vaiṣṇava, y nunca come alimentos que no sean vegetarianos, y la diosa Kālī come los remanentes del Señor Śiva. Por lo tanto, nunca come ni carne ni pescado. Esa clase de ofrendas las aceptan los acompañantes de la diosa Kālī, es decir, los bhūtas, piśācas y rākṣasas; así pues, los que toman prasāda de la diosa Kālī en forma de carne o pescado, en realidad, no están tomando el prasāda de la diosa, sino los remanentes de los bhūtas y piśācas.
Както вече неведнъж подчертавахме, в Кали юга няма достойни бра̄хман̣и и жреци, затова в тази епоха е невъзможно да се извършват ритуалните церемонии, препоръчани от Ведите. По тази причина ша̄стрите ни съветват да изпълняваме сан̇кӣртана-ягя. С това жертвоприношение хората могат да обожават Върховния Бог в образа му на Бог Чайтаня и да го удовлетворят. Смисълът на жертвоприношенията е чрез тях човек да обожава Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност. Бог Виш̣н̣у, или Бог Кр̣ш̣н̣а, присъства в образа си на Бог Чайтаня, ето защо разумните хора трябва да се опитат да го удовлетворят чрез сан̇кӣртана-ягя. Това е най-лесният начин да бъде удовлетворен Бог Виш̣н̣у в тази епоха. Хората трябва да приемат наставленията на ша̄стрите за извършването на жертвоприношения в Кали юга и да не създават ненужни конфликти в тази и без това грешна епоха. В наши дни по целия свят се строят кланици, в които човекът убива животни, за да яде плътта им. Ако древните ритуали и церемонии се съблюдаваха и до днес, това би насърчавало хората да убиват дори още повече животни. В много месарски магазини в Калкута можем да видим мӯрти на богинята Ка̄лӣ. Месоядците смятат, че постъпват много благочестиво, като купуват животинска плът от тези места, защото вярват, че така получават остатъци от храната на Ка̄лӣ. Те не знаят, че Ка̄лӣ не се докосва до животинска храна, защото е вярна съпруга на Шива. Като велик ваиш̣н̣ава, Шива приема само вегетарианска храна, а богиня Ка̄лӣ се храни с остатъците от неговата трапеза. Това означава, че тя никога не вкусва месо и риба. Само спътниците на Ка̄лӣ – бхӯтите, пиша̄чите и ра̄кш̣асите – приемат подобни ястия. Ето защо хората, които купуват праса̄д от Ка̄лӣ под формата на месо и риба, всъщност получават остатъците от трапезата на бхӯтите и пиша̄чите, а не на самата богиня.