Text 29
ТЕКСТ 29
Texto
Текст
pārṣadāv abhivandya ca
iyeṣa tad adhiṣṭhātuṁ
bibhrad rūpaṁ hiraṇmayam
па̄рш̣ада̄в абхивандя ча
ийеш̣а тад адхиш̣т̣ха̄тум̇
бибхрад рӯпам̇ хиран̣маям
Palabra por palabra
Дума по дума
parītya — habiendo caminado alrededor; abhyarcya — habiendo adorado; dhiṣṇya-agryam — el avión trascendental; pārṣadau — a los dos sirvientes directos; abhivandya — habiendo ofrecido reverencias; ca — también; iyeṣa — intentó; tat — aquel avión; adhiṣṭhātum — embarcar; bibhrat — luminosa; rūpam — su forma; hiraṇmayam — oro.
парӣтя – обиколи; абхярчя – покланяйки се; дхиш̣н̣я-агрям – трансценденталния кораб; па̄рш̣адау – на двамата спътници; абхивандя – отдаде почит; ча – също; ийеш̣а – възнамеряваше; тат – този кораб; адхиш̣т̣ха̄тум – да се качи; бибхрат – сияеща; рӯпам – формата му; хиран̣маям – златна.
Traducción
Превод
Antes de subir al avión, Dhruva Mahārāja lo adoró y caminó dando vueltas alrededor de él, y ofreció también sus reverencias a los sirvientes directos de Viṣṇu. Mientras tanto, se había vuelto tan brillante y luminoso como el oro fundido. Así pues, estaba perfectamente preparado para subir al aeroplano trascendental.
Преди да се качи на борда му, Дхрува Маха̄ра̄джа се поклони на въздушния кораб, обиколи го от всички страни и отдаде почит на спътниците на Виш̣н̣у. В този момент тялото на Дхрува цялото се преобрази и засия сякаш бе от искрящо разтопено злато. Той вече бе напълно готов да се качи на въздушния кораб.
Significado
Пояснение
En el mundo absoluto, tanto el avión como los sirvientes directos del Señor Viṣṇu y el propio Señor Viṣṇu son todos espirituales. Allí no existe la contaminación material. Todo es cualitativamente uno. Los acompañantes del Señor Viṣṇu, Sus objetos, Su avión y Su morada son tan dignos de adoración como el propio Señor Viṣṇu, pues todo lo relativo a Viṣṇu es como Él mismo. Dhruva Mahārāja, como vaiṣṇava puro, lo sabía muy bien, y antes de subir al avión, ofreció reverencias a sus pilotos y al propio avión. Pero mientras tanto, su cuerpo pasó a ser espiritual, y se volvió tan luminoso como el oro fundido. También él pasó entonces a ser uno con los demás elementos de Viṣṇuloka.
В абсолютния свят въздушният кораб, спътниците на Бог Виш̣н̣у и Той самият са напълно духовни. Там няма и следа от материални замърсявания. В духовния свят всичко е еднакво по качество. Преданите обожават не само Бог Виш̣н̣у, но и слугите му, неговите атрибути, въздушния му кораб и обителта му, защото нещата, които са свързани с Виш̣н̣у, не се различават от самия него. Дхрува Маха̄ра̄джа добре знаел това, защото бил чист ваиш̣н̣ава. Ето защо преди да отпътува, той се поклонил на пратениците на Бог Виш̣н̣у и на въздушния кораб. В този момент тялото му станало напълно духовно и засияло като разтопено злато. Така Дхрува Маха̄ра̄джа придобил същата духовна природа като всичко останало във Виш̣н̣улока.
Los filósofos māyāvādīs no pueden imaginar cómo es posible esta unidad que se manifiesta incluso en diversidades. Su concepto de unidad consiste en la ausencia de diversidad. Debido a ello, se han vuelto impersonalistas. De la misma manera que Śiśumāra, Viṣṇuloka o Dhruvaloka son completamente distintos del mundo material, los templos de Viṣṇu en este mundo también son completamente distintos del mundo material. Tan pronto como entremos en un templo, debemos saber muy bien que no nos encontramos en el mundo material. El trono del Señor Viṣṇu, el propio Señor Viṣṇu, Su habitación y todas las demás cosas relacionadas con el templo son trascendentales. Las tres modalidades, sattva-guṇa, rajo-guṇa y tamo-guṇa, no tienen cabida en el templo. Por eso se dice que la vida en el bosque está bajo la influencia de la modalidad de la bondad, la vida en la ciudad, bajo la influencia de la pasión, y la vida en un burdel, en una taberna o en un matadero, bajo la influencia de la ignorancia; sin embargo, vivir en el templo significa vivir en Vaikuṇṭhaloka. Todo lo que hay en el templo es tan digno de adoración como el Señor Viṣṇu o Kṛṣṇa.
Философите ма̄я̄ва̄дӣ не могат да си представят как духовното единство може да обединява многообразни същности. Тяхната концепция за единството изключва всяка възможност за многообразие. Именно затова те са имперсоналисти. Както Шишума̄ра, Виш̣н̣улока или Дхрувалока са коренно различни от материалния свят, така и храмът на Виш̣н̣у тук, на Земята, няма нищо общо със заобикалящия го свят. Трябва да знаем, че когато прекрачваме прага на храма, влизаме в духовния свят. В храма всичко е трансцендентално – Бог Виш̣н̣у, неговият трон, покоите му, всички предмети, свързани с обожанието. Трите гун̣и – саттва-гун̣а, раджо-гун̣а и тамо-гун̣а – нямат достъп дотам. Казва се, че животът в гората е в гун̣ата на доброто, животът в града е в гун̣ата на страстта, а животът в бордей, в пивница или в кланица е живот в гун̣ата на невежеството. Но този, който живее в храма, живее на Вайкун̣т̣ха. В храма всичко е достойно за обожание по същия начин, както обожаваме Бог Виш̣н̣у, Кр̣ш̣н̣а.