Text 26
ТЕКСТ 26
Texto
Текст
kāryatvaṁ ceti lakṣaṇam
śānta-ghora-vimūḍhatvam
iti vā syād ahaṅkṛteḥ
ка̄рятвам̇ чети лакш̣ан̣ам
ша̄нта-гхора-вимӯд̣хатвам
ити ва̄ ся̄д ахан̇кр̣тех̣
Palabra por palabra
Дума по дума
картр̣твам – бивайки вършител; каран̣атвам – бивайки инструмент; ча – и; ка̄рятвам – бивайки следствие; ча – също; ити – така; лакш̣ан̣ам – характерен; ша̄нта – спокойно; гхора – действено; вимӯд̣хатвам – пасивно; ити – така; ва̄ – или; ся̄т – може да бъде; ахан̇кр̣тех̣ – лъжливото его.
Traducción
Превод
Este ego falso se caracteriza como hacedor, como instrumento, y como efecto. Según la influencia de las modalidades de la bondad, la pasión y la ignorancia, se le caracteriza también como sereno, activo o torpe.
Лъжливото его се характеризира като вършител, оръдие и следствие на дейността. То може да бъде уравновесено, действено или пасивно в зависимост от влиянието, което оказват върху него гун̣ите на доброто, страстта и невежеството.
Significado
Пояснение
El ego falso, ahaṅkāra, se transforma en los semidioses, los controladores que dirigen los asuntos materiales. La representación del ego falso como instrumento está en los diversos sentidos y órganos de los sentidos, y el resultado de la combinación de los semidioses y los sentidos es la producción de objetos materiales. En el mundo material estamos produciendo tantísimas cosas; eso se conoce como «progreso de la civilización», pero, de hecho, ese progreso es una manifestación del ego falso. La producción de todas las cosas materiales como objetos de disfrute se debe al ego falso. Debemos evitar que nuestra necesidad de objetos materiales aumente de un modo artificial. Un gran ācārya, Narottama dāsa Ṭhākura, se ha lamentado diciendo que si uno se desvía de la conciencia pura de Vāsudeva, o conciencia de Kṛṣṇa, se enreda en actividades materiales. Exactamente, usa las siguientes palabras: sat-saṅga chāḍi’ kainu asate vilāsa/ te-kāraṇe lāgila ye karma-bandha-phāṅsa: «He abandonado el estado de conciencia pura porque quise disfrutar en la manifestación material temporal; debido a ello me he enredado en la red de acciones y reacciones».
Ахан̇ка̄ра, или лъжливото его, се трансформира в полубоговете, които управляват материалната вселена. Като инструмент лъжливото его се проявява под формата на различните сетива и сетивни органи; съединявайки се помежду си, полубоговете и сетивата създават материалните обекти. Докато живеем в материалния свят, ние създаваме множество неща и наричаме това прогрес на цивилизацията, но в действителност този прогрес е само проявление на лъжливото его. Всички материални неща, които са обект на наслаждение, са продукт на лъжливото его. Затова човек трябва да престане изкуствено да увеличава потребността си от материални вещи. Един велик а̄ча̄ря, Нароттама да̄са Т̣ха̄кура, с болка казва, че когато се отклони от чистото съзнание на Ва̄судева, от Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек се заплита в мрежите на материалните дейности. Той казва следното: сат-сан̇га чха̄д̣и' каину асате вила̄са / те-ка̄ран̣е ла̄гила йе карма-бандха-пха̄н̇са – „Изпълнен с желание да се наслаждавам на тленния материален свят, аз се разделих с чистото съзнание и сега стоя овързан в мрежите на действията и последиците им“.