Text 43
ТЕКСТ 43
Texto
Текст
mahīṁ muhuś cālayatāṁ camūbhiḥ
vadhāt prapannārti-jihīrṣayeśo
’py upaikṣatāghaṁ bhagavān kurūṇām
махӣм̇ мухуш ча̄лаята̄м̇ чамӯбхих̣
вадха̄т прапанна̄рти-джихӣрш̣айешо
'пй упаикш̣ата̄гхам̇ бхагава̄н курӯн̣а̄м
Palabra por palabra
Дума по дума
nūnam — por supuesto; nṛpāṇām — de los reyes; tri — tres; mada-utpathānām — extraviándose por el orgullo falso; mahīm — la Tierra; muhuḥ — constantemente; cālayatām — agitando; camūbhiḥ — por el movimiento de soldados; vadhāt — a partir del acto de matar; prapanna — entregado; ārti-jihīrṣaya — dispuesto a aliviar la aflicción de los que sufren; īśaḥ — el Señor; api — a pesar de; upaikṣata — esperó; agham — ofensas; bhagavān — el Señor Supremo; kurūṇām — de los Kurus.
нӯнам – разбира се; нр̣па̄н̣а̄м – на царете; три – три; мада-утпатха̄на̄м – отклоняване поради празна гордост; махӣм – земя; мухух̣ – постоянно; ча̄лаята̄м – мъчение; чамӯбхих̣ – от движенията на воините; вадха̄т – от акта на убийството; прапанна – предал се; а̄рти-джихӣрш̣ая – желаещ да облекчи страдащите; ӣшах̣ – Богът; апи – въпреки; упаикш̣ата – чакаше; агхам – злодеяния; бхагава̄н – Върховният Бог; курӯн̣а̄м – на Кауравите.
Traducción
Превод
Aunque [Kṛṣṇa] es el Señor y siempre está dispuesto a aliviar la aflicción de los que sufren, se abstuvo de matar a los Kurus, a pesar de que cometieron toda clase de pecados, y a pesar de que veía a otros reyes agitando constantemente la Tierra con sus fuertes movimientos militares, llevados a cabo bajo los dictados de tres clases de orgullo falso.
Макар че беше Бог и винаги бе готов да се притече на помощ на страдащите, Той (Кр̣ш̣н̣а) не започна веднага да унищожава Кауравите, въпреки че нямаше грях, който те да не бяха извършили, и че Той виждаше как другите царе, тласкани от три вида напразна гордост, постоянно измъчват земята с походите на тежките си военни сили.
Significado
Пояснение
Como se declara en el Bhagavad-gītā, el Señor aparece en el mundo mortal para ejecutar Su muy necesitada misión de matar a los malvados y brindar protección a los fieles que sufren. A pesar de esa misión, Śrī Kṛṣṇa toleró el insulto de los Kurus a Draupadī, y las injusticias perpetradas contra los Pāṇḍavas, así como también los insultos dirigidos contra Él. Pudiera surgir la pregunta siguiente: «¿Por qué toleró dichas injusticias e insultos en Su presencia? ¿Por qué no castigó a los Kurus de inmediato?». Cuando los Kurus insultaron a Draupadī en la asamblea al intentar verla desnuda en presencia de todos, el Señor protegió a Draupadī, suministrándole una ilimitada longitud de tela. Pero no castigó inmediatamente al bando insultante. Este silencio del Señor no significaba, sin embargo, que excusaba las ofensas de los Kurus. Había muchos otros reyes en la Tierra que se habían vuelto muy orgullosos de las tres clases de posesiones —riqueza, educación y seguidores—, y estaban constantemente agitando la Tierra con movimientos de poderío militar. El Señor estaba solo esperando reunirlos en el campo de batalla de Kurukṣetra y matarlos a todos al mismo tiempo, únicamente para tomar un atajo en Su misión de matar. Los reyes o los cabezas de estado ateos, cuando se envanecen por el avance de la riqueza material, la educación y el aumento de la población, siempre hacen un espectáculo de poderío militar y crean problemas a la gente inocente. Cuando Śrī Kṛṣṇa Se encontraba presente personalmente, había muchos reyes de esos por todas partes del mundo, y, en consecuencia, organizó la batalla de Kurukṣetra. En Su manifestación de viśva-rūpa, el Señor expresó de la siguiente manera Su misión de matar: «Yo he descendido voluntariamente a la Tierra en Mi carácter de Tiempo inexorable, para disminuir la población no deseada. Acabaré con todos los que se han reunido aquí, con excepción de vosotros, los Pāṇḍavas. Esta matanza no depende de que tú participes en ella. Ya está decidido: todos serán muertos por Mí. Si quieres volverte famoso como el héroe del campo de batalla y así disfrutar del botín de la guerra, entonces, ¡oh, Savyasācī!, solo conviértete en la causa inmediata de esta matanza, y recibe así el mérito. Ya Yo he matado a todos los grandes guerreros —Bhīṣma, Droṇa, Jayadratha, Karṇa y muchos otros grandes generales—. No te preocupes. Lucha en la batalla y vuélvete famoso como gran héroe» (Bg. 11.32-34).
Както е казано в Бхагавад-гӣта̄, Богът се появява в тленния свят, за да осъществи една крайно необходима мисия – да унищожи злодеите и да защити вярващите, които страдат. И въпреки че имал такава мисия, Бог Кр̣ш̣н̣а позволил на Кауравите да оскърбят Драупадӣ, не предприел нищо в отговор на несправедливостите, извършени срещу Па̄н̣д̣авите, и търпеливо понасял оскърбления дори срещу самия себе си. Някой основателно може да попита: „Защо Той допуснал да се вършат такива оскърбления и несправедливости в негово присъствие? Защо веднага не наказал Кауравите?“ Когато в тронната зала Кауравите оскърбили Драупадӣ, като се опитали да я разсъблекат гола пред всички, Богът я спасил, като направил дрехата ѝ безкрайно дълга. Но не наказал веднага виновниците. Мълчанието на Бога обаче не означавало, че Той е простил на Кауравите. По земята имало много други царе, които се били възгордели с богатство, образованост и последователи (тези три вида притежания) и постоянно измъчвали планетата с безкрайните си сражения и военни походи. Богът просто чакал всички те да се съберат в битката при Курукш̣етра, за да ги убие наведнъж и така да ускори мисията си, свързана с унищожаването на демоните. Когато невярващите в Бога царе или държавници се възгордеят с богатството, знанията и разрастването на нацията си, те започват да демонстрират военна сила и да причиняват тревоги на невинните. По времето, когато Бог Кр̣ш̣н̣а лично бил на Земята, по света имало много такива царе и затова Той предизвикал битката при Курукш̣етра. Като проявил своята виш̣ва-рӯпа, Богът формулирал унищожителната си мисия по следния начин: „По своя воля Аз дойдох на Земята в образа си на неумолимото време, за да покося недостойните. Аз ще унищожа всички, които са се събрали тук, с изключение на вас, Па̄н̣д̣авите. Това изтребление не зависи от вашето участие в него. То вече е предрешено – всички ще бъдат убити от мен. И ако искаш да се прославиш като герой в битката и да се наслаждаваш на завоюваното от теб, тогава, о, Савяса̄чӣ, просто стани непосредствената причина за тяхната смърт и се покрий със слава. Аз вече съм убил всички тези велики воини – Бхӣш̣ма, Дрон̣а, Джаядратха, Карн̣а и многото други военачалници. Не се тревожи. Сражавай се в битката и се прочуй като велик герой“ (Бхагавад-гӣта̄, 11.32 – 34).
El Señor siempre quiere ver a Su devoto como héroe de algún episodio que Él mismo ejecuta. Quería ver a Su devoto y amigo Arjuna como héroe de la batalla de Kurukṣetra, y, así pues, esperó a que todos los malvados del mundo se reunieran. Esa, y ninguna otra, es la explicación de Su espera.
Богът обича да прави така, че цялата слава за подвизите, които самият Той извършва, да се приписва на неговите предани. Той искал да види своя предан и приятел Арджуна като герой на битката при Курукш̣етра и затова изчаквал да се съберат всички злодеи от целия свят. Това е единственото обяснение за неговото бавене.