Text 32
ТЕКСТ 32
Texto
Текст
deve ’bhivarṣati paśūn kṛpayā rirakṣuḥ
dhartocchilīndhram iva sapta-dināni sapta-
varṣo mahīdhram anaghaika-kare salīlam
деве 'бхиварш̣ати пашӯн кр̣пая̄ риракш̣ух̣
дхарточчхилӣндхрам ива сапта-дина̄ни сапта-
варш̣о махӣдхрам анагхаика-каре салӣлам
Palabra por palabra
Дума по дума
gopaiḥ — por los pastores de vacas; makhe — al ofrecer el sacrificio al rey del cielo; pratihate — siendo impedido; vraja-viplavāya — para devastar toda la existencia de Vrajabhūmi, la tierra de los pasatiempos de Kṛṣṇa; deve — por el rey del cielo; abhivarṣati — habiendo derramado una fuerte lluvia; paśūn — los animales; kṛpayā — por misericordia sin causa para con ellos; rirakṣuḥ — deseó protegerlos; dharta — sostuvo; ucchilīndhram — arrancada como un paraguas; iva — exactamente así; sapta-dināni — continuamente durante siete días; sapta-varṣaḥ — si bien Él tenía solo siete años de edad; mahīdhram — la colina Govardhana; anagha — sin estar cansado; eka-kare — solo en una mano; salīlam — juguetonamente.
гопаих̣ – от пастирите; макхе – в предлагането на жертвоприношение за небесния цар; пратихате – възпрепятствани; враджа-виплава̄я – от опустошението на всичко съществуващо във Враджабхӯми, земята на забавленията на Кр̣ш̣н̣а; деве – от небесния цар; абхиварш̣ати – изля поройни дъждове; пашӯн – животните; кр̣пая̄ – от безпричинна милост към тях; риракш̣ух̣ – пожела да ги защити; дхарта – повдигна; уччхилӣндхрам – изтръгна като чадър; ива – точно така; сапта-дина̄ни – в продължение на седем дни; сапта-варш̣ах̣ – въпреки че бе едва седемгодишен; махӣдхрам – хълмът Говардхана; анагха – без да се умори; ека-каре – само с една ръка; салӣлам – игриво.
Traducción
Превод
Cuando los pastores de vacas de Vṛndāvana, por instrucción de Kṛṣṇa, dejaron de ofrecerle sacrificios a Indra, el rey celestial, toda la extensión de tierra conocida como Vraja fue amenazada con ser arrastrada por constantes y fuertes lluvias, que caerían durante siete días. El Señor Kṛṣṇa, debido a Su misericordia sin causa para con los habitantes de Vraja, si bien tenía tan solo siete años de edad, sostuvo con una mano la colina conocida como Govardhana. Él hizo esto para proteger a los animales de la embestida del agua.
Посъветвани от Кр̣ш̣н̣а, пастирите на Вр̣нда̄вана спряха жертвоприношението за небесния цар Индра и затова цели седем дни над земите на Враджа се изливаха поройни дъждове, които заплашваха да унищожат всичко. От безпричинна милост към жителите на Враджа Бог Кр̣ш̣н̣а повдигна с една ръка хълма Говардхана, макар че едва бе навършил седем години. Той направи това, за да спаси животните от яростните води.
Significado
Пояснение
Los niños juegan con un paraguas generalmente conocido como paraguas de rana, y el Señor Kṛṣṇa, cuando tenía tan solo siete años de edad, pudo arrancar la gran colina conocida como la Govardhana Parvata de Vṛndāvana, y sostenerla con una mano, continuamente, por siete días, tan solo para proteger a los animales y a los habitantes de Vṛndāvana de la ira de Indra, el rey celestial, al que los habitantes de Vrajabhūmi le habían negado ofrecimientos de sacrificio.
Децата обичат да си играят с едни малки чадърчета, които се наричат „жабешки чадърчета“. Така и Бог Кр̣ш̣н̣а, когато бил само на седем години, се изхитрил да повдигне големия хълм Говардхана Парвата във Вр̣нда̄вана и го държал на една ръка седем дена, за да защити животните и жителите на Вр̣нда̄вана от гнева на небесния цар Индра, който искал да им отмъсти, задето спрели жертвоприношението в негова чест.
De hecho, si uno está dedicado al servicio del Señor Supremo, no hay necesidad alguna de ofrecerles sacrificios a los semidioses por sus servicios. Los sacrificios que se recomiendan en la literatura védica para la satisfacción de los semidioses, son una manera de inducir a los que los ejecutan a que se den cuenta de la existencia de autoridades superiores. Los semidioses son ocupados por el Señor como deidades controladoras de los asuntos materiales, y de acuerdo con el Bhagavad-gītā, cuando se adora a un semidiós se considera que el proceso es el método indirecto de adoración del Señor Supremo. Pero cuando al Señor Supremo se le adora directamente, no hay necesidad de adorar a los semidioses no ofrecerles sacrificios tal como se recomienda en ciertas circunstancias particulares. El Señor Kṛṣṇa, por lo tanto, les aconsejó a los habitantes de Vrajabhūmi que no le ofrecieran ningún sacrificio al rey celestial Indra. Pero Indra, al no saber que era el Señor Kṛṣṇa quien se encontraba en Vrajabhūmi, se enfureció con los habitantes de esta y trató de vengar la ofensa. Pero el Señor, competente como era, salvó a los habitantes y animales de Vrajabhūmi mediante Su energía personal, y demostró definitivamente que todo aquel que se ocupa directamente de ser devoto del Señor Supremo, no tiene que satisfacer a ningún semidiós, por grande que sea, ni siquiera del nivel de Brahmā ni de Śiva. Así pues, este incidente demuestra definitivamente y sin duda alguna, que el Señor Kṛṣṇa es la Personalidad de Dios, y que Él lo era en todas las circunstancias: como niño en el regazo de Su madre, como muchacho de siete años de edad, y como hombre mayor de ciento veinticinco años de edad. En cualquiera de los casos, Él nunca se encontraba en el nivel del hombre ordinario, e incluso al estar entrado en años, Él parecía un joven de dieciséis años de edad. Esos son los rasgos particulares del cuerpo trascendental del Señor.
Всъщност ако човек служи на Върховния Бог, няма нужда да принася жертви на полубоговете, за да им се отблагодарява за това, което правят за него. Препоръчаните във Ведите жертвоприношения за удовлетворяване на полубоговете са средство, с което хората да осъзнаят, че съществуват по-висши сили. Полубоговете са избрани от Бога да управляват материалните дела, затова според Бхагавад-гӣта̄ обожаването им е косвено обожаване на Върховния Бог. Но ако човек обожава самия Върховен Бог, тогава е излишно да обожава полубоговете или да извършва жертвоприношения за тях, както препоръчват различните писания. Затова Бог Кр̣ш̣н̣а посъветвал жителите на Враджабхӯми да прекратят жертвоприношението за небесния цар Индра. Но Индра, който не знаел кой е Бог Кр̣ш̣н̣а във Враджабхӯми, се разгневил и се опитал да си отмъсти на хората за оскърблението. Тогава всемогъщият Бог, използвайки собствената си енергия, спасил хората и животните на Враджабхӯми и доказал на целия свят, че тези, които служат лично на него, не са длъжни да удовлетворяват великите полубогове, включително Брахма̄ и Шива. Тази случка определено показва, че Бог Кр̣ш̣н̣а е Божествената Личност и че е бил такъв винаги – и като дете в скута на майка си, и като седемгодишно момче, и на сто двадесет и пет години. Той никога не е бил като обикновените човешки същества и дори в напреднала възраст е изглеждал сякаш е шестнайсетгодишен юноша. Такива са особеностите на трансценденталното тяло на Бога.