Text 19
ТЕКСТ 19
Texto
Текст
vahnir vāg vyāhṛtaṁ tayoḥ
jale caitasya suciraṁ
nirodhaḥ samajāyata
вахнир ва̄г вя̄хр̣там̇ тайох̣
джале чаитася сучирам̇
ниродхах̣ самаджа̄ята
Palabra por palabra
Дума по дума
vivakṣoḥ — cuando hubo necesidad de hablar; mukhataḥ — de la boca; bhūmnaḥ — del Supremo; vahniḥ — el fuego o la deidad controladora del fuego; vāk — vibración; vyāhṛtam — discursos; tayoḥ — por ambos; jale — en el agua; ca — sin embargo; etasya — de todos estos; suciram — un tiempo muy, muy largo; nirodhaḥ — suspensión; samajāyata — continuó.
вивакш̣ох̣ – когато се появи потребността от говор; мукхатах̣ – от устата; бхӯмнах̣ – на Върховния; вахних̣ – огънят или божеството, което управлява огъня; ва̄к – вибрация; вя̄хр̣там – слова; тайох̣ – от двете; джале – във водата; ча – обаче; етася – на всички тези; сучирам – много, много дълго време; ниродхах̣ – прекратяване; самаджа̄ята – продължи.
Traducción
Превод
Cuando el Supremo deseó hablar, se vibraron discursos por la boca. Luego se generó de la boca la deidad controladora llamada Fuego. Pero cuando Él yacía en el agua, todas esas funciones permanecieron suspendidas.
Когато Върховният пожела да говори, устата му произнесе слова. Тогава от устата му възникна божеството, което управлява огъня. Но докато Той лежеше във водата, всички тези функции бяха в бездействие.
Significado
Пояснение
La peculiaridad del desarrollo gradual de los diferentes sentidos, queda sustentada simultáneamente por sus deidades controladoras. Debe entenderse, por lo tanto, que las actividades de los órganos de los sentidos son controladas por la voluntad del Supremo. Los sentidos están brindándoles, por así decirlo, una licencia a las almas condicionadas, las cuales han de usarlos apropiadamente, bajo el control de la deidad controladora delegada por el Señor Supremo. Aquel que viola esas regulaciones controladoras, tiene que ser castigado con la degradación a un nivel inferior de vida. Considérese, por ejemplo, la lengua y su deidad controladora, Varuṇa. La lengua está hecha para comer, y los hombres, los animales y las aves, tienen cada cual sus diferentes gustos, debido a sus diferentes licencias. El gusto de los seres humanos y el del cerdo no están en el mismo nivel. Sin embargo, la deidad controladora confiere o certifica un determinado tipo de cuerpo, cuando la entidad viviente en cuestión manifiesta un gusto en función de diferentes modalidades de la naturaleza. Si el ser humano manifiesta un gusto carente de discriminación, como ocurre con el cerdo, entonces la deidad controladora queda ciertamente certificada para conferirle en el siguiente período el cuerpo de un cerdo. El cerdo acepta toda clase de alimentos, incluso excremento, y un ser humano en el que se ha desarrollado un gusto indiscriminado como ese, debe estar dispuesto a aceptar una vida degradada en su siguiente vida. Semejante vida es también la gracia de Dios, debido a que el alma condicionada deseó un cuerpo como ese, para saborear perfectamente un determinado tipo de alimento. Si un hombre recibe el cuerpo de un cerdo, debe considerar que es la gracia del Señor, debido a que el Señor le otorga la facilidad. Después de la muerte, el siguiente cuerpo se ofrece mediante un control superior, no ciegamente. El ser humano debe, entonces, ponerse en guardia en lo que se refiere a qué clase de cuerpo habrá de tener en su siguiente vida. Una vida irresponsable en la que no se hacen discriminaciones es arriesgada, y eso lo declaran todas las Escrituras.
Особеното в постепенното развитие на сетивата е, че то се съпровожда от появата на управляващите сетивата божества. Следователно дейностите на сетивните органи се управляват от волята на Върховния. Сетивата дават на обусловените души свобода за наслаждение, но обусловените души трябва да ги използват правилно, подчинявайки се на властта на управляващите божества, които са назначени на поста си от Върховния Бог. Този, който нарушава установените правила, бива наказван от природните закони да деградира до по-низши форми на живот. Да вземем за пример езика и управляващото го божество Варун̣а. Езикът е предназначен да яде и всички хора, животни и птици имат индивидуален вкус. Вкусът на човека се различава от вкуса на свинята. Живото същество развива определен вкус, който отговаря на определено съчетание от гун̣ите на природата, и тогава управляващото божество го награждава с тяло, което съответства на този вкус. Ако човекът развие непридирчивия вкус на свинята, управляващото божество ще се погрижи в следващия си живот той да получи тяло на свиня. Свинята яде всичко, което ѝ попадне, дори изпражнения, и човекът, който е развил подобен вкус, трябва да се приготви за същото долнопробно съществуване при следващото си раждане. Тази форма на живот също е милост на Бога – в края на краищата обусловената душа сама е пожелала да има такова тяло, съвършено подходящо за наслаждаване на точно определения вид храна. Ако човек получи свинско тяло, това трябва да се смята за милост на Бога, защото по този начин Богът му дава възможност да осъществи желанията си. Това, какъв вид тялото ще получи живото същество след смъртта си, се определя не от сляпата случайност, а от висшата власт. Затова хората трябва да бъдат много внимателни какво вършат – от него зависи какво тяло ще получат в следващия си живот. Да се живее безотговорно, без да се мисли за последствията, е опасно. Такова е заключението на всички писания.