Text 21
ТЕКСТ 21
Texto
Текст
ya eka āsīd aviśeṣa ātmani
agre guṇebhyo jagad-ātmanīśvare
nimīlitātman niśi supta-śaktiṣu
я ека а̄сӣд авишеш̣а а̄тмани
агре гун̣ебхьо джагад-а̄тманӣшваре
нимӣлита̄тман ниши супта-шактиш̣у
Palabra por palabra
Дума по дума
saḥ — Él (Kṛṣṇa); vai — como lo recuerdo; kila — claramente; ayam — esta; puruṣaḥ — Personalidad de Dios; purātanaḥ — el original; yaḥ — quien; ekaḥ — solo uno; āsīt — existió; aviśeṣaḥ — no manifestado materialmente; ātmani — propio ser; agre — antes de la creación; guṇebhyaḥ — de las modalidades de la naturaleza; jagat-ātmani — a la Superalma; īśvare — al Señor Supremo; nimīlita — fundido en; ātman — la entidad viviente; niśi supta — inactiva de noche; śaktiṣu — de las energías.
сах̣ – Той (Кр̣ш̣н̣а); ваи – както помня; кила – определено; аям – това; пуруш̣ах̣ – Божествената Личност; пура̄танах̣ – изначалната; ях̣ – която; еках̣ – само един; а̄сӣт – съществувал; авишеш̣ах̣ – материално непроявено; а̄тмани – собственото аз; агре – преди сътворението; гун̣ебхях̣ – на Върховния Бог; джагат-а̄тмани – на Свръхдушата; ӣшваре – на Върховния Бог; нимӣлита – потънал в; а̄тман – живото същество; ниши супта – бездеен нощем; шактиш̣у – на енергиите.
Traducción
Превод
Ellas dijeron: He aquí a la Personalidad de Dios original tal como nosotras lo recordamos claramente. Solo Él existía antes de la creación manifestada de las modalidades de la naturaleza, y debido a que Él es el Señor Supremo, todos los seres vivientes se funden solo en Él, con la energía suspendida como cuando duermen por la noche.
Те казаха: Ето, това е изначалната Божествена Личност, самият Бог такъв, какъвто го помним. Преди създаването на творението, изтъкано от трите проявления на природата, е съществувал само Той и тъй като Той е Върховният Бог, единствено в него потъват всички живи същества и в него застива енергията им, сякаш те заспиват.
Significado
Пояснение
Existen dos tipos de disolución del cosmos manifestado. Una aniquilación ocurre cada 4 320 000 000 de años solares, cuando Brahmā, el señor de un universo en particular, se duerme. Y al final de la vida del Señor Brahmā, que ocurre al cabo de sus cien años de edad, según nuestros cálculos al cabo de 8 640 000 000 x 30 x 12 x 100 años solares, hay una aniquilación completa de todo el universo; y en ambos períodos, tanto la energía material, denominada el mahat-tattva, como la energía marginal, denominada jīva-tattva, se funden en la persona del Señor Supremo. Los seres vivientes permanecen dormidos dentro del cuerpo del Señor hasta que hay otra creación del mundo material, y esa es la manera en que ocurren la creación, conservación y aniquilación de la manifestación material.
Има два вида разрушение на проявения космос. Едното идва веднъж на всеки 4 320 000 000 слънчеви години, когато Брахма̄, господарят на дадената вселена, заспи. А в края на живота на Брахма̄, т.е. след като изтекат стоте предопределени му години (по нашето летоброене на всеки 8 640 000 000 х 30 х 12 х 100 години), има пълно разрушение на цялата вселена. И в двата случая енергията махат-таттва и междинната енергия джӣва-таттва потъват в личността на Върховния Бог. Живите същества остават да спят в тялото на Бога до следващото сътворяване на материалния свят. По този начин материалното проявление се създава, поддържа и разрушава.
La creación material la efectúa la interacción de las tres modalidades de la naturaleza material que el Señor pone en marcha, y, en consecuencia, se dice aquí que el Señor existía antes de que se pusiera en movimiento las modalidades de la naturaleza material. En el śruti-mantra se dice que únicamente Viṣṇu, el Señor Supremo, existía antes de la creación, y que no había Brahmā, Śiva ni otros semidioses. Viṣṇu significa Mahā-Viṣṇu, quien yace en el océano causal. Tan solo mediante Su respiración todos los universos se generan como semillas, y gradualmente se desarrollan y se convierten en formas gigantescas, con innumerables planetas dentro de todos y cada uno de ellos. Las semillas de los universos se convierten en formas gigantescas, de la misma manera en que las semillas de un árbol baniano se convierten en una infinidad de árboles banianos.
Материалното творение възниква от взаимодействието на трите проявления на материалната природа, които Богът привежда в движение. Затова тук се казва, че Богът е съществувал преди да се задействат проявленията на материалната природа. В шрути-мантрите се казва, че преди сътворението е съществувал само Виш̣н̣у, Върховният Бог; не е имало нито Брахма̄, нито Шива, нито други полубогове. Под Виш̣н̣у се подразбира Маха̄-виш̣н̣у, който лежи в Причинния океан. Просто с дишането си Той създава под формата на семена всичките вселени. Те постепенно се развиват и се превръщат в гигантски образувания, в които се намират безброй планети. Вселените-семена се развиват и придобиват гигантски размери, както от семената на баняновото дърво се появяват безброй други банянови дървета.
Este Mahā-Viṣṇu es la porción plenaria del Señor Śrī Kṛṣṇa, a quien se menciona en la Brahma-saṁhitā de la siguiente manera:
Маха̄-виш̣н̣у е пълна част на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и в Брахма сам̇хита̄ за него се казва следното:
«Permítaseme ofrecerle mis respetuosas reverencias a Govinda, la Personalidad de Dios original, cuya porción plenaria es Mahā-Viṣṇu. Todos los brahmās, los cabezas del universo, viven únicamente durante el período de Su exhalación, después de que los universos se generan de los poros de Su cuerpo trascendental» (Brahma-saṁhitā 5.58).
„Нека отдам смирените си почитания на изначалната Божествена Личност Говинда, чиято пълна част е Маха̄-виш̣н̣у. Всичките Брахма̄, управниците на вселената, живеят само по време издишването му, когато вселените се появяват от порите на трансценденталното му тяло“ (Брахма сам̇хита̄, 5.58).
Así pues, Govinda, o el Señor Kṛṣṇa, también es la causa de Mahā-Viṣṇu. Las damas que hablaban de esta verdad védica deben de haberla oído de labios de fuentes autoritativas. Una fuente autoritativa es el único medio de llegar a conocer el tema trascendental con toda certeza. No hay ninguna otra manera.
По този начин Говинда, Бог Кр̣ш̣н̣а, е причина за съществуването и на Маха̄-виш̣н̣у. Жените, които споменали тази ведическа истина, сигурно я били чули от авторитетните източници. Безусловно, авторитетният източник е единственият път за разбирането на трансценденталните въпроси. Друг път няма.
El proceso por el cual los seres vivientes se funden en el cuerpo de Mahā-Viṣṇu, ocurre automáticamente al cabo de los cien años de Brahmā. Pero eso no significa que el ser viviente individual pierde su identidad. La identidad permanece, y en cuanto hay otra creación por la suprema voluntad del Señor, todos los seres vivientes inactivos que duermen son de nuevo puestos en libertad, para que comiencen sus actividades en la continuación de las diferentes esferas de vida anteriores. Ello se denomina suptotthita-nyāya, o despertarse y dedicarse de nuevo a su respectivo deber continuo. De noche, cuando el hombre duerme, se olvida de sí mismo, de lo que es, de su deber y de todo lo referente a su estado despierto. Pero tan pronto como se despierta, se recuerda de todo lo que tiene que hacer y, por lo tanto, se dedica de nuevo a sus actividades prescritas. Los seres vivientes también permanecen fundidos en el cuerpo de Mahā-Viṣṇu durante el período de la aniquilación, pero en cuanto hay otra creación, se levantan para emprender su inconclusa labor. Esto también se confirma en el Bhagavad-gītā (8.18-20).
В края на стоте години на Брахма̄ живите същества без изключение потъват в тялото на Маха̄-виш̣н̣у. Но това не означава, че загубват индивидуалността си. Те запазват индивидуалната си същност и когато по върховната воля на Бога започне следващото творение, всички спящи и бездейни живи същества отново излизат и продължават дейностите си в същите области на живота, в които са действали в миналото. Това се нарича суптоттхита-ня̄я – събуждане от сън за по-нататъшно изпълнение на съответните задължения. Нощем, когато спи, човек забравя всичко за себе си – кой е той, какъв е дългът му и всичко останало, свързано с живота му, когато е буден. Но щом се събуди от сън, той веднага си спомня какво трябва да прави и се заема със задълженията си. Така и живите същества по време на разрушението потъват в тялото на Маха̄-виш̣н̣у, но когато дойде следващото творение, те се събуждат, за да продължат недовършените си дейности. Това се твърди и в Бхагавад-гӣта̄ (8.18 – 20).
El Señor existía antes de que la energía creativa fuera puesta en marcha. El Señor no es un producto de la energía material. Su cuerpo es completamente espiritual, y no hay diferencia entre Su cuerpo y Él Mismo. Antes de la creación el Señor se encontraba en Su morada, la cual es absoluta y única.
Богът е съществувал преди съзидателната енергия да бъде приведена в действие. Богът не е създаден от материалната енергия. Тялото му е напълно духовно и не се различава от самия него. Преди сътворението Богът се е намирал в обителта си, която е единствена и абсолютна.