Шрӣмад Бха̄гаватам 1.10.21

Има два вида разрушение на проявения космос. Едното идва веднъж на всеки 4 320 000 000 слънчеви години, когато Брахма̄, господарят на дадената вселена, заспи. А в края на живота на Брахма̄, т.е. след като изтекат стоте предопределени му години (по нашето летоброене на всеки 8 640 000 000 х 30 х 12 х 100 години), има пълно разрушение на цялата вселена. И в двата случая енергията махат-таттва и междинната енергия джӣва-таттва потъват в личността на Върховния Бог. Живите същества остават да спят в тялото на Бога до следващото сътворяване на материалния свят. По този начин материалното проявление се създава, поддържа и разрушава.

Материалното творение възниква от взаимодействието на трите проявления на материалната природа, които Богът привежда в движение. Затова тук се казва, че Богът е съществувал преди да се задействат проявленията на материалната природа. В шрути-мантрите се казва, че преди сътворението е съществувал само Виш̣н̣у, Върховният Бог; не е имало нито Брахма̄, нито Шива, нито други полубогове. Под Виш̣н̣у се подразбира Маха̄-виш̣н̣у, който лежи в Причинния океан. Просто с дишането си Той създава под формата на семена всичките вселени. Те постепенно се развиват и се превръщат в гигантски образувания, в които се намират безброй планети. Вселените-семена се развиват и придобиват гигантски размери, както от семената на баняновото дърво се появяват безброй други банянови дървета.

Маха̄-виш̣н̣у е пълна част на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и в Брахма сам̇хита̄ за него се казва следното:

„Нека отдам смирените си почитания на изначалната Божествена Личност Говинда, чиято пълна част е Маха̄-виш̣н̣у. Всичките Брахма̄, управниците на вселената, живеят само по време издишването му, когато вселените се появяват от порите на трансценденталното му тяло“ (Брахма сам̇хита̄, 5.58).

По този начин Говинда, Бог Кр̣ш̣н̣а, е причина за съществуването и на Маха̄-виш̣н̣у. Жените, които споменали тази ведическа истина, сигурно я били чули от авторитетните източници. Безусловно, авторитетният източник е единственият път за разбирането на трансценденталните въпроси. Друг път няма.

В края на стоте години на Брахма̄ живите същества без изключение потъват в тялото на Маха̄-виш̣н̣у. Но това не означава, че загубват индивидуалността си. Те запазват индивидуалната си същност и когато по върховната воля на Бога започне следващото творение, всички спящи и бездейни живи същества отново излизат и продължават дейностите си в същите области на живота, в които са действали в миналото. Това се нарича суптоттхита-ня̄я – събуждане от сън за по-нататъшно изпълнение на съответните задължения. Нощем, когато спи, човек забравя всичко за себе си – кой е той, какъв е дългът му и всичко останало, свързано с живота му, когато е буден. Но щом се събуди от сън, той веднага си спомня какво трябва да прави и се заема със задълженията си. Така и живите същества по време на разрушението потъват в тялото на Маха̄-виш̣н̣у, но когато дойде следващото творение, те се събуждат, за да продължат недовършените си дейности. Това се твърди и в Бхагавад-гӣта̄ (8.18 – 20).

Богът е съществувал преди съзидателната енергия да бъде приведена в действие. Богът не е създаден от материалната енергия. Тялото му е напълно духовно и не се различава от самия него. Преди сътворението Богът се е намирал в обителта си, която е единствена и абсолютна.