Шрӣмад Бха̄гаватам 1.10.22
Деванагари
स एव भूयो निजवीर्यचोदितां
स्वजीवमायां प्रकृतिं सिसृक्षतीम् ।
अनामरूपात्मनि रूपनामनी
विधित्समानोऽनुससार शास्त्रकृत् ॥ २२ ॥
स्वजीवमायां प्रकृतिं सिसृक्षतीम् ।
अनामरूपात्मनि रूपनामनी
विधित्समानोऽनुससार शास्त्रकृत् ॥ २२ ॥
Стих
са ева бхӯйо ниджа-вӣря-чодита̄м̇
сва-джӣва-ма̄я̄м̇ пракр̣тим̇ сиср̣кш̣атӣм
ана̄ма-рӯпа̄тмани рӯпа-на̄манӣ
видхитсама̄но 'нусаса̄ра ша̄стра-кр̣т
сва-джӣва-ма̄я̄м̇ пракр̣тим̇ сиср̣кш̣атӣм
ана̄ма-рӯпа̄тмани рӯпа-на̄манӣ
видхитсама̄но 'нусаса̄ра ша̄стра-кр̣т
Дума по дума
сах̣ — Той; ева — така; бхӯях̣ — отново; ниджа — собствена; вӣря — енергия; чодита̄м — извършване на; сва — собствените; джӣва — живи същества; ма̄я̄м — външна енергия; пракр̣тим — на материалната природа; сиср̣кш̣атӣм — докато сътворяваше наново; ана̄ма — лишен от материални обозначения; рӯпа-а̄тмани — форми на душата; рӯпа-на̄манӣ — форми и имена; видхитсама̄нах̣ — желаейки да даде; анусаса̄ра — повери; ша̄стра-кр̣т — съставителят на свещените писания.
Превод
Божествената Личност отново пожелава да даде на неотделимите си частици, живите същества, имена и форми и затова ги оставя в ръцете на материалната енергия. Благодарение на неговата мощ материалната енергия отново получава способността да твори.
Пояснение
Живите същества са неотделими от Бога частици. Те могат да бъдат два вида: нитя-мукта и нитя-баддха. Нитя-мукта са вечноосвободените души, които чрез трансценденталното любовно служене вечно общуват с Бога във вечната му обител, която е отвъд проявените материални творения. А нитя-баддха, вечнообусловените души, са поверени на ма̄я̄, външната му енергия, която има за задача да сломи бунтовното им отношение към върховния баща. Те винаги са склонни да забравят, че са неотделими частици от Бога. Илюзорната енергия ги заблуждава, че са създадени от материята, затова те неуморно кроят планове да се домогнат до щастие в материалния свят. Те упорито продължават с плановете си, но както споменахме вече, по волята на Бога през определен период от време всички планове се разрушават, а съставителите им биват унищожени. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ по следния начин: „О, сине на Кунтӣ, в края на милениума всички живи същества потъват в моята природа, а когато отново дойде време за сътворение, Аз започвам да творя чрез външната си енергия“ (Бхагавад-гӣта̄, 9.7).
Думата бхӯях̣ означава „отново и отново“. С други думи, процесът на създаване, поддържане и унищожаване се извършва от външната енергия на Бога вечно. Той е причината на всичко. Живите същества, чието естествено положение е да бъдат неотделими частици на Бога, но които са забравили блажените взаимоотношения с Бога, отново получават възможност да се освободят от прегръдките на външната енергия. Богът е създал свещените писания, за да възроди съзнанието на живото същество. Ведическите писания представляват напътствия за обусловените души, за да могат те да се избавят от повтарящото се сътворяване и разрушаване на материалния свят и материалното тяло.
В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва: „Този сътворен свят и материалната енергия се намират под моята власт. Под въздействието на пракр̣ти те спонтанно се сътворяват отново и отново. Това правя Аз чрез външната си енергия“.
В действителност духовните искри, живите същества, нямат материални имена и форми. Но за да осъществят желанието си да господстват над материалната енергия, която изгражда материалните форми и наименования, те получават възможност да изпитат това измамно наслаждение. В същото време обаче чрез разкритите писания те получават възможност и да разберат истинското си положение. Глупавите живи същества, които са забравили истинската си природа, постоянно боравят с неистински форми и наименования. Съвременният национализъм е висшето проявление на това съзнание, погълнато от измамни наименования и форми. Хората губят ум по лъжливи обозначения и форми. Те приемат тялото, което са получили при определени условия, за истинско, така приемат и името, и по този начин обусловената душа се заблуждава и изразходва енергията си неправилно, в името на какви ли не „-изми“. Писанията дават на хората ключа, който ще ги отведе до разбирането за истинското им положение. Хората обаче не желаят да бъдат поучавани от писанията, които Богът е създал за различните места и епохи. Бхагавад-гӣта̄ например е напътствие за всички хора. Но под влиянието на материалната енергия те отказват да живеят според принципите, изложени в Бхагавад-гӣта̄. Шрӣмад Бха̄гаватам е книга, която трябва да се изучава след като човек е усвоил добре принципите на Бхагавад-гӣта̄. За съжаление, хората не харесват такива книги и затова здраво са хванати в клопката на материалната енергия, обречени многократно да се раждат и умират.