Text 5
ТЕКСТ 5
Devanagari
Деванагари (азбука)
स्वायम्भुवो मुदा युक्तो रुचिर्जग्राह दक्षिणाम् ॥ ५ ॥
Text
Текст
putraṁ vitata-rociṣam
svāyambhuvo mudā yukto
rucir jagrāha dakṣiṇām
путрам̇ витата-рочиш̣ам
сва̄ямбхуво муда̄ юкто
ручир джагра̄ха дакш̣ин̣а̄м
Synonyms
Дума по дума
āninye — brought to; sva-gṛham — home; putryāḥ — born of the daughter; putram — the son; vitata-rociṣam — very powerful; svāyambhuvaḥ — the Manu named Svāyambhuva; mudā — being very pleased; yuktaḥ — with; ruciḥ — the great sage Ruci; jagrāha — kept; dakṣiṇām — the daughter named Dakṣiṇā.
а̄нинйе – донесе; сва-гр̣хам – у дома; путря̄х̣ – родения от дъщеря му; путрам – син; витата-рочиш̣ам – много могъщ; сва̄ямбхувах̣ – Сва̄ямбхува Ману; муда̄ – с голяма радост; юктах̣ – със; ручих̣ – великият мъдрец Ручи; джагра̄ха – задържа; дакш̣ин̣а̄м – дъщерята на име Дакш̣ин̣а̄.
Translation
Превод
Svāyambhuva Manu very gladly brought home the beautiful boy named Yajña, and Ruci, his son-in-law, kept with him the daughter, Dakṣiṇā.
Преизпълнен от радост, Сва̄ямбхува Ману донесе у дома си прекрасното момче на име Ягя, а зет му Ручи задържа при себе си момичето, наречено Дакш̣ин̣а̄.
Purport
Пояснение
Svāyambhuva Manu was very glad to see that his daughter Ākūti had given birth to both a boy and girl. He was afraid that he would take one son and that because of this his son-in-law Ruci might be sorry. Thus when he heard that a daughter was born along with the boy, he was very glad. Ruci, according to his promise, returned his male child to Svāyambhuva Manu and decided to keep the daughter, whose name was Dakṣiṇā. One of Lord Viṣṇu’s names is Yajña because He is the master of the Vedas. The name Yajña comes from yajuṣāṁ patiḥ, which means “Lord of all sacrifices.” In the Yajur Veda there are different ritualistic prescriptions for performing yajñas, and the beneficiary of all such yajñas is the Supreme Lord, Viṣṇu. Therefore it is stated in Bhagavad-gītā (3.9), yajñārthāt karmaṇaḥ: one should act, but one should perform one’s prescribed duties only for the sake of Yajña, or Viṣṇu. lf one does not act for the satisfaction of the Supreme Personality of Godhead, or if one does not perform devotional service, then there will be reactions to all one’s activities. It does not matter if the reaction is good or bad; if our activities are not dovetailed with the desire of the Supreme Lord, or if we do not act in Kṛṣṇa consciousness, then we shall be responsible for the results of all our activities. There is always a reaction to every kind of action, but if actions are performed for Yajña, there is no reaction. Thus if one acts for Yajña, or the Supreme Personality of Godhead, one is not entangled in the material condition, for it is mentioned in the Vedas and also in Bhagavad-gītā that the Vedas and the Vedic rituals are all meant for understanding the Supreme Personality of Godhead, Kṛṣṇa. From the very beginning one should try to act in Kṛṣṇa consciousness; that will free one from the reactions of material activities.
Сва̄ямбхува Ману много се зарадвал, когато научил, че дъщеря му е родила две деца – момче и момиче. Той се боял, че ако Ручи се сдобие само със син, ще му причини страдание, като отнеме единственото му дете. Ето защо Сва̄ямбхува Ману се преизпълнил с радост, когато научил, че дъщеря му е родила момче и момиче. Верен на думата си, Ручи дал своя новороден син на Сва̄ямбхува Ману, а за себе си оставил момичето, наречено Дакш̣ин̣а̄. Едно от имената, с които назовават Бог Виш̣н̣у, е името Ягя, защото Той е господар на Ведите. Името Ягя произлиза от словосъчетанието яджуша̄м̇ патих̣, което значи „господар на всички жертвоприношения“. В Яджур Веда са изложени всевъзможни правила за извършването на ритуални жертвоприношения (яги), но този, който получава даровете от всички яги, е Върховният Бог, Виш̣н̣у. Затова в Бхагавад-гӣта̄ (3.9) се казва: ягя̄ртха̄т карман̣ах̣ – човек трябва да продължи да действа, но като изпълнява предписаните си задължения в името на Ягя (Виш̣н̣у). Ако с дейностите си той не се стреми да удовлетвори Върховната Божествена Личност, с други думи, ако не отдава на Бога предано служене, всичките му действия ще влекат след себе си последствия. Няма значение дали тези последствия са добри или лоши – щом действията ни не са в хармония с желанията на Върховния Бог, т.е. щом не действаме с Кр̣ш̣н̣а съзнание, ще носим отговорност за всяка своя постъпка. Всяко действие неизбежно води след себе си определено последствие. Но ако действаме в името на Ягя, дейностите ни няма да имат последици. И така, ако човек посвещава дейностите си на Ягя, на Върховната Божествена Личност, той не се обвързва с материалния свят, защото, както се казва в самите Веди и в Бхагавад-гӣта̄, изучаването на Ведите и извършването на ведически обреди имат за цел да ни доведат до разбирането за Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. С каквото и да се захване, човек трябва да се старае да действа със съзнание за Кр̣ш̣н̣а и това ще го освободи от последиците на всичките му материални дейности.