Text 5
ТЕКСТ 5
Devanagari
Деванагари (азбука)
नि:सङ्गा न्यस्तकर्माण: प्रशान्ता: शुद्धचेतस: ॥ ५ ॥
Text
Текст
dhīrāḥ kāmārtha-hetave
niḥsaṅgā nyasta-karmāṇaḥ
praśāntāḥ śuddha-cetasaḥ
дхӣра̄х̣ ка̄ма̄ртха-хетаве
них̣сан̇га̄ няста-карма̄н̣ах̣
праша̄нта̄х̣ шуддха-четасах̣
Synonyms
Дума по дума
ye — those who; sva-dharmān — their own occupational duties; na — do not; duhyanti — take advantage of; dhīrāḥ — intelligent; kāma — sense gratification; artha — economic development; hetave — for the sake of; niḥsaṅgāḥ — free from material attachment; nyasta — given up; karmāṇaḥ — fruitive activities; praśāntāḥ — satisfied; śuddha-cetasaḥ — of purified consciousness.
йе – тези, които; сва-дхарма̄н – собствените си предписани задължения; на – не; духянти – се възползват; дхӣра̄х̣ – интелигентни; ка̄ма – сетивно наслаждение; артха – икономическо развитие; хетаве – заради; них̣сан̇га̄х̣ – освободени от материални привързаности; няста – изоставящи; карма̄н̣ах̣ – плодоносни дейности; праша̄нта̄х̣ – удовлетворени; шуддха-четасах̣ – с пречистено съзнание.
Translation
Превод
Those who are intelligent and are of purified consciousness are completely satisfied in Kṛṣṇa consciousness. Freed from the modes of material nature, they do not act for sense gratification; rather, since they are situated in their own occupational duties, they act as one is expected to act.
Хората, които са интелигентни и са пречистили съзнанието си, намират пълно удовлетворение в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Освободени от влиянието на гун̣ите на материалната природа, те не работят, за да удовлетворяват собствените си сетива. Те действат точно така, както човек трябва да действа, защото изпълняват собствените си предписани задължения.
Purport
Пояснение
The first-class example of this type of man is Arjuna. Arjuna was a kṣatriya, and his occupational duty was to fight. Generally, kings fight to extend their kingdoms, which they rule for sense gratification. But as far as Arjuna is concerned, he declined to fight for his own sense gratification. He said that although he could get a kingdom by fighting with his relatives, he did not want to fight with them. But when he was ordered by Kṛṣṇa and convinced by the teachings of Bhagavad-gītā that his duty was to satisfy Kṛṣṇa, then he fought. Thus he fought not for his sense gratification but for the satisfaction of the Supreme Personality of Godhead.
Съвършеният пример за такъв тип човек е Арджуна. Той бил кш̣атрия и негов предписан дълг било да се сражава. Обикновено царете водят войни, за да разширят границите на царството си, което управляват в името на собственото си сетивно наслаждение. Но Арджуна отказал да се сражава за удовлетворяването на сетивата си. Той казал, че дори да може да спечели цяло царство, пак не иска да воюва с роднините си. Ала когато Кр̣ш̣н̣а му наредил да се сражава и с наставленията на Бхагавад-гӣта̄ го убедил, че негов дълг е да го удовлетвори, Арджуна се подчинил. Така той се сражавал не заради сетивното си наслаждение, а заради Върховната Божествена Личност.
Persons who work at their prescribed duties, not for sense gratification but for gratification of the Supreme Lord, are called niḥsaṅga, freed from the influence of the modes of material nature. Nyasta-karmāṇaḥ indicates that the results of their activities are given to the Supreme Personality of Godhead. Such persons appear to be acting on the platform of their respective duties, but such activities are not performed for personal sense gratification; rather, they are performed for the Supreme Person. Such devotees are called praśāntāḥ, which means “completely satisfied.” Śuddha-cetasaḥ means Kṛṣṇa conscious; their consciousness has become purified. In unpurified consciousness one thinks of himself as the Lord of the universe, but in purified consciousness one thinks himself the eternal servant of the Supreme Personality of Godhead. Putting oneself in that position of eternal servitorship to the Supreme Lord and working for Him perpetually, one actually becomes completely satisfied. As long as one works for his personal sense gratification, he will always be full of anxiety. That is the difference between ordinary consciousness and Kṛṣṇa consciousness.
Хората, които изпълняват предписаните си задължения не в името на сетивното наслаждение, а за удоволствие на Върховния Бог, се наричат них̣сан̇га, освободени от влиянието на гун̣ите на материалната природа. Думата няста-карма̄н̣ах̣ посочва, че те посвещават резултатите от дейностите си на Върховната Божествена Личност. На пръв поглед тези хора просто изпълняват задълженията си, ала цел на техните действия не е личното им сетивно наслаждение, а удовлетворението на Върховната Личност. Такива предани се наричат праша̄нта̄х̣, което значи „напълно удовлетворени“. А шуддха-четасах̣ значи „осъзнати за Кр̣ш̣н̣а“, т.е. с пречистено съзнание. Човекът, чието съзнание е замърсено, се мисли за господар на вселената, но този, който има чисто съзнание, разбира, че е вечен слуга на Върховната Божествена Личност. Като приеме позицията на вечен слуга на Върховния Бог и посвещава всичките си дейности на него, той постига пълно удовлетворение. Докато не престане да работи за удовлетворяването на собствените си сетива, човек никога няма да може да се освободи от тревогите. Това е разликата между съзнанието на обикновените хора и Кр̣ш̣н̣а съзнанието.