Шрӣмад Бха̄гаватам 3.32.5

Съвършеният пример за такъв тип човек е Арджуна. Той бил кш̣атрия и негов предписан дълг било да се сражава. Обикновено царете водят войни, за да разширят границите на царството си, което управляват в името на собственото си сетивно наслаждение. Но Арджуна отказал да се сражава за удовлетворяването на сетивата си. Той казал, че дори да може да спечели цяло царство, пак не иска да воюва с роднините си. Ала когато Кр̣ш̣н̣а му наредил да се сражава и с наставленията на Бхагавад-гӣта̄ го убедил, че негов дълг е да го удовлетвори, Арджуна се подчинил. Така той се сражавал не заради сетивното си наслаждение, а заради Върховната Божествена Личност.

Хората, които изпълняват предписаните си задължения не в името на сетивното наслаждение, а за удоволствие на Върховния Бог, се наричат них̣сан̇га, освободени от влиянието на гун̣ите на материалната природа. Думата няста-карма̄н̣ах̣ посочва, че те посвещават резултатите от дейностите си на Върховната Божествена Личност. На пръв поглед тези хора просто изпълняват задълженията си, ала цел на техните действия не е личното им сетивно наслаждение, а удовлетворението на Върховната Личност. Такива предани се наричат праша̄нта̄х̣, което значи „напълно удовлетворени“. А шуддха-четасах̣ значи „осъзнати за Кр̣ш̣н̣а“, т.е. с пречистено съзнание. Човекът, чието съзнание е замърсено, се мисли за господар на вселената, но този, който има чисто съзнание, разбира, че е вечен слуга на Върховната Божествена Личност. Като приеме позицията на вечен слуга на Върховния Бог и посвещава всичките си дейности на него, той постига пълно удовлетворение. Докато не престане да работи за удовлетворяването на собствените си сетива, човек никога няма да може да се освободи от тревогите. Това е разликата между съзнанието на обикновените хора и Кр̣ш̣н̣а съзнанието.