Шрӣмад Бха̄гаватам 3.32.4

Хората, които са пълни с материални привързаности, с всички сили се стремят да постигнат Луната и другите райски планети. Те мечтаят да отидат на някоя от многобройните райски планети, за да изпитват още повече материални удоволствия, да разполагат с по-дълъг живот и с по-големи възможности за сетивно наслаждение. Но попаднали в мрежите на материалните привързаности, хората не разбират, че смъртта е неизбежна дори на най-висшата планета във вселената, Брахмалока. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че човек ще бъде принуден да търпи страданията на раждането, смъртта, болестите и старостта дори когато отиде на Брахмалока. Само този, който достигне обителта на Бога, Вайкун̣т̣халока, никога повече няма да се роди в материалния свят. Ала гр̣хамедхӣте, материалистите, нямат желание да се възползват от това преимущество. Те предпочитат вечно да сменят телата си и да се местят от една планета на друга. Те не се интересуват от вечния, блажен и изпълнен със знание живот в царството на Бога.

Вселената претърпява два вида унищожение, едното от които – в края на живота на Брахма̄. Тогава всички планетарни системи, в това число и райските планети, биват залети от водите на потопа и потъват в тялото на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, който лежи в океана Гарбходака върху змийското си ложе, наречено Шеш̣а. Другият вид унищожение настъпва в края на всеки ден на Брахма̄ и засяга само низшите планетарни системи. Когато сутринта се събуди, Брахма̄ наново сътворява тези планети. Дадената строфа потвърждава думите на Бхагавад-гӣта̄, че ония, които се кланят на полубоговете, са загубили разума си. Такива глупави хора не разбират, че дори да се издигнат до райските планети, щом настъпи времето за разрушението на вселената, самите те, както и полубоговете заедно с планетите им ще бъдат унищожени. Те не знаят, че живото същество може да постигне вечен и пълен с блаженство живот.