Text 32
ТЕКСТ 32
Devanagari
Деванагари (азбука)
द्वयोरप्येक एवार्थो भगवच्छब्दलक्षण: ॥ ३२ ॥
Text
Текст
nairguṇyo bhakti-lakṣaṇaḥ
dvayor apy eka evārtho
bhagavac-chabda-lakṣaṇaḥ
наиргун̣ьо бхакти-лакш̣ан̣ах̣
двайор апй ека ева̄ртхо
бхагавач-чхабда-лакш̣ан̣ах̣
Synonyms
Дума по дума
jñāna-yogaḥ — philosophical research; ca — and; mat-niṣṭhaḥ — directed towards Me; nairguṇyaḥ — free from the material modes of nature; bhakti — devotional service; lakṣaṇaḥ — named; dvayoḥ — of both; api — moreover; ekaḥ — one; eva — certainly; arthaḥ — purpose; bhagavat — the Supreme Personality of Godhead; śabda — by the word; lakṣaṇaḥ — signified.
гя̄на йогах̣ – философски търсения; ча – и; мат-ниш̣т̣хах̣ – насочени към мен; наиргун̣ях̣ – освободено от гун̣ите на материалната природа; бхакти – предано служене; лакш̣ан̣ах̣ – с име; двайох̣ – и на двете; апи – освен това; еках̣ – една; ева – несъмнено; артхах̣ – цел; бхагават – Върховната Божествена Личност; шабда – от думата; лакш̣ан̣ах̣ – изразено.
Translation
Превод
Philosophical research culminates in understanding the Supreme Personality of Godhead. After achieving this understanding, when one becomes free from the material modes of nature, he attains the stage of devotional service. Either by devotional service directly or by philosophical research, one has to find the same destination, which is the Supreme Personality of Godhead.
Кулминацията на философските търсения е осъзнаването на Върховната Божествена Личност. Когато постигне това знание и се освободи от гун̣ите на материалната природа, човек се издига до равнището на преданото служене. Независимо дали направо чрез предано служене или чрез постепенния метод на философските търсения, той трябва да стигне до една и съща крайна цел: Върховната Божествена Личност.
Purport
Пояснение
It is said in Bhagavad-gītā that after many, many lives of philosophical research the wise man ultimately comes to the point of knowing that Vāsudeva, the Supreme Personality of Godhead, is everything, and therefore he surrenders unto Him. Such serious students in philosophical research are rare because they are very great souls. If by philosophical research one cannot come to the point of understanding the Supreme Person, then his task is not finished. His search in knowledge is still to be continued until he comes to the point of understanding the Supreme Lord in devotional service.
В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че след много, много животи, посветени на философски търсения, накрая мъдрият човек стига до прозрението, че Ва̄судева, Върховната Божествена Личност, е всичко и му се отдава. Такива сериозни философи, стремящи се да осъзнаят истината, се срещат много рядко, защото са велики души. Ако с помощта на философските търсения човек не успее да стигне до разбирането за Върховната Личност, задачата му остава недовършена. Познавателните му търсения предстоят да бъдат продължени, докато той не стигне до истината за Върховния Бог и не започне да му отдава предано служене.
The opportunity for direct touch with the Personality of Godhead is given in Bhagavad-gītā, where it is also said that those who take to other processes, namely the processes of philosophical speculation and mystic yoga practice, have much trouble. After many, many years of much trouble, a yogī or wise philosopher may come to Him, but his path is very troublesome, whereas the path of devotional service is easy for everyone. One can achieve the result of wise philosophical speculation simply by discharging devotional service, and unless one reaches the point of understanding the Personality of Godhead by his mental speculation, all his research work is said to be simply a labor of love. The ultimate destination of the wise philosopher is to merge in the impersonal Brahman, but that Brahman is the effulgence of the Supreme Person. The Lord says in Bhagavad-gītā (14.27), brahmaṇo hi pratiṣṭhāham amṛtasyāvyayasya ca: “I am the basis of the impersonal Brahman, which is indestructible and is the supreme bliss.” The Lord is the supreme reservoir of all pleasure, including Brahman pleasure; therefore, one who has unflinching faith in the Supreme Personality of Godhead is said to be already realized in impersonal Brahman and Paramātmā.
За възможността за пряко общуване с Божествената Личност се говори в Бхагавад-гӣта̄, в която се казва още, че хората, които избират други пътища – пътя на философските разсъждения или на мистичната йога, – са принудени да преодоляват много трудности. След много, много години, изпълнени с такива трудности, мъдрият философ или йогӣ може да стигне до Бога, но пътят, който трябва да извърви, е изключително труден, докато пътят на преданото служене е лек и достъпен за всички. Човек може да постигне резултата, до който водят умозрителните философски разсъждения, просто като отдава предано служене. А ако се занимава само с философски търсения и те не го изведат до прозрението за Божествената Личност, всичките му занимания си остават напразен тежък труд. Крайната цел, която си поставя мъдрият философ, е да се слее с безличностния Брахман, ала този Брахман е сиянието на Върховната Личност. В Бхагавад-гӣта̄ (14.27) Богът казва: брахман̣о хи пратиш̣т̣ха̄хам амр̣тася̄вяяся ча – „Аз съм основата на безличностния Брахман – безсмъртния, нетленния, вечния, изначалното състояние на върховно щастие“. Богът е върховното средоточие на цялото удоволствие, включително и на удоволствието, което живото същество постига, когато се слее с Брахман. Затова е казано, че този, който има неотклонна вяра във Върховната Божествена Личност, вече е осъзнал безличностния Брахман и локализираната Парама̄тма̄.