Text 17
ТЕКСТ 17
Devanagari
Деванагари (азбука)
एवं विराजं प्रतपंस्तपत्यन्तर्बहि: पुमान् ॥ १७ ॥
Text
Текст
bahiś ca pratapaty asau
evaṁ virājaṁ pratapaṁs
tapaty antar bahiḥ pumān
бахиш ча пратапатй асау
евам̇ вира̄джам̇ пратапам̇с
тапатй антар бахих̣ пума̄н
Synonyms
Дума по дума
sva-dhiṣṇyam — radiation; pratapan — by expansion; prāṇaḥ — living energy; bahiḥ — external; ca — also; pratapati — illuminated; asau — the sun; evam — in the same way; virājam — the universal form; pratapan — by expansion of; tapati — enlivens; antaḥ — internally; bahiḥ — externally; pumān — the Supreme Personality.
сва-дхиш̣н̣ям – излъчване; пратапан – разпространявайки; пра̄н̣ах̣ – жизнена енергия; бахих̣ – външен; ча – също; пратапати – осветени; асау – слънцето; евам – по същия начин; вира̄джам – вселенската форма; пратапан – като разпростира; тапати – оживява; антах̣ – вътрешно; бахих̣ – външно; пума̄н – Върховната Личност.
Translation
Превод
The sun illuminates both internally and externally by expanding its radiation; similarly, the Supreme Personality of Godhead, by expanding His universal form, maintains everything in the creation both internally and externally.
Като разпространява сиянието си, слънцето свети и вън, и вътре. По същия начин Върховната Божествена Личност разпростира вселенската си форма и поддържа всичко в творението и отвътре, и отвън.
Purport
Пояснение
The universal form of the Lord, or the impersonal feature of the Lord known as the brahmajyoti, is clearly explained here and compared to the radiation of the sun. The sunshine may expand all over the universe, but the source of the sunshine, namely the sun planet or the deity known as Sūrya-nārāyaṇa, is the basis of such radiation. Similarly, the Supreme Personality of Godhead Lord Kṛṣṇa is the basis of the impersonal brahmajyoti radiation, or the impersonal feature of the Lord. This is confirmed in the Bhagavad-gītā (14.27). So the universal form of the Lord is the secondary imagination of the impersonal form of the Lord, but the primary form of the Lord is Śyāmasundara, with two hands, playing on His eternal flute. Seventy-five percent of the expansive radiation of the Lord is manifested in the spiritual sky (tripād-vibhūti), and twenty-five percent of His personal radiation comprehends the entire expansion of the material universes. This is also explained and stated in the Bhagavad-gītā (10.42). Thus the seventy-five-percent expansion of His radiation is called His internal energy, whereas the twenty-five-percent expansion is called the external energy of the Lord. The living entities, who are residents of the spiritual as well as the material expansions, are His marginal energy (taṭasthā-śakti), and they are at liberty to live in either of the energies, external or internal. Those who live within the spiritual expansion of the Lord are called liberated souls, whereas the residents of the external expansion are called the conditioned souls. We can just make an estimate of the number of the residents of the internal expansions in comparison with the number of residents in the external energy and may easily conclude that the liberated souls are far more numerous than the conditioned souls.
Тук вселенската форма на Бога, т.е. безличностният му аспект брахмаджьоти, е обяснен много добре и е сравнен със сиянието на слънцето. Слънчевата светлина прониква из цялата вселена, но основа на това сияние е източникът ѝ – слънчевата планета или божеството Сӯря-на̄ра̄ян̣а. По същия начин Бог Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е основата на безличностното сияние брахмаджьоти, което е безличностният аспект на Бога. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (14.27). Следователно вселенската форма на Бога е вторична представа за безличностната му форма, а първичната форма на Бога е Шя̄масундара, който има две ръце и свири на вечната си флейта. Три четвърти от разпространяващото се сияние на Бога са проявени в духовното небе (трипа̄д-вибхӯти), а една четвърт от сиянието му обхваща съвкупната експанзия на материалните вселени. Това също се потвърждава и обяснява в Бхагавад-гӣта̄ (10.42). Трите четвърти от експанзията на сиянието на Бога се наричат негова вътрешна енергия, а едната четвърт от експанзията му се нарича външна енергия. Живите същества, които населяват духовните и материалните експанзии, са негова междинна енергия (тат̣астха-шакти) и имат свободата да живеят в една от двете енергии. Тези, които живеят в духовната експанзия на Бога, се наричат освободени души, докато обитателите на външната експанзия се наричат обусловени души. Ако пресметнем приблизително броя на обитателите на вътрешните експанзии в сравнение с броя на обитателите на външната енергия, лесно ще открием, че освободените души са далеч повече от обусловените.