Text 6
ТЕКСТ 6
Devanagari
Деванагари (азбука)
अजातशत्रावभवन् जन्तूनां राज्ञि कर्हिचित् ॥ ६ ॥
Text
Текст
daiva-bhūtātma-hetavaḥ
ajāta-śatrāv abhavan
jantūnāṁ rājñi karhicit
даива-бхӯта̄тма-хетавах̣
аджа̄та-шатра̄в абхаван
джантӯна̄м̇ ра̄ги кархичит
Synonyms
Дума по дума
na — never; ādhayaḥ — anxieties; vyādhayaḥ — diseases; kleśāḥ — trouble due to excessive heat and cold; daiva-bhūta-ātma — all due to the body, supernatural power and other living beings; hetavaḥ — due to the cause of; ajāta-śatrau — unto one who has no enemy; abhavan — happened; jantūnām — of the living beings; rājñi — unto the King; karhicit — at any time.
на – никога; а̄дхаях̣ – безпокойства; вя̄дхаях̣ – болести; клеша̄х̣ – неприятности, причинени от прекомерните горещини и студове; даива-бхӯта-а̄тма – всичко, причинено от тялото, свръхестествените сили и другите живи същества; хетавах̣ – причинено от; аджа̄та-шатрау – на този, който няма врагове; абхаван – случило се; джантӯна̄м – на живите същества; ра̄ги – на царя; кархичит – по всяко време.
Translation
Превод
Because of the King’s having no enemy, the living beings were not at any time disturbed by mental agonies, diseases, or excessive heat or cold.
Царят нямаше никакви врагове, затова живите същества никога не бяха обезпокоявани от страдания, предизвиквани от ума, от болести или от непоносими горещини и студове.
Purport
Пояснение
To be nonviolent to human beings and to be a killer or enemy of the poor animals is Satan’s philosophy. In this age there is enmity toward poor animals, and therefore the poor creatures are always anxious. The reaction of the poor animals is being forced on human society, and therefore there is always the strain of cold or hot war between men, individually, collectively or nationally. At the time of Mahārāja Yudhiṣṭhira, there were no different nations, although there were different subordinate states. The whole world was united, and the supreme head, being a trained king like Yudhiṣṭhira, kept all the inhabitants free from anxiety, diseases and excessive heat and cold. They were not only economically well-to-do, but also physically fit and undisturbed by supernatural power, by enmity from other living beings and by disturbance of bodily and mental agonies. There is a proverb in Bengali that a bad king spoils the kingdom and a bad housewife spoils the family. This truth is applicable here also. Because the King was pious and obedient to the Lord and sages, because he was no one’s enemy and because he was a recognized agent of the Lord and therefore protected by Him, all the citizens under the King’s protection were, so to speak, directly protected by the Lord and His authorized agents. Unless one is pious and recognized by the Lord, he cannot make others happy who are under his care. There is full cooperation between man and God and man and nature, and this conscious cooperation between man and God and man and nature, as exemplified by King Yudhiṣṭhira, can bring about happiness, peace and prosperity in the world. The attitude of exploiting one another, the custom of the day, will only bring misery.
Да спазваш принципите на ненасилието в отношенията си с човешките същества и в същото време да убиваш бедните животни или да им бъдеш враг – това е сатанинска философия. В тази епоха хората се отнасят враждебно към животните, затова тези бедни създания постоянно страдат. Последиците от тези действия трябва да изтърпи човешкото общество – в него постоянно цари напрежението на „студените“ или „горещите“ войни между нации, отделни хора и различни групировки. По времето на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира не били обособени нации, въпреки че съществували различни васални държави. Светът бил обединен и тъй като върховният владетел бил правилно подготвен, поданиците не познавали грижите, болестите и прекомерните горещини и студове. Те процъфтявали не само икономически, но били и физически здрави, необезпокоявани от свръхестествени сили, от враждебни живи същества и от страдания, причинявани от тялото и от ума. Една бенгалска пословица казва, че лошият цар разваля царството, а лошата домакиня – семейството. Тази истина важи и в случая. Тъй като царят бил благочестив и се подчинявал на Бога и на мъдреците; тъй като нямал никакви врагове и бил признат представител на Бога, той бил покровителстван от Бога, затова може да се каже, че всички поданици, защитавани от царя, били под пряката закрила на Бога и упълномощените му представители. Ако човек не е благочестив и не е заслужил признанието на Бога, той не може да направи щастливи тези, които се намират под негова опека. Между човека и Бога и човека и природата има съвършена хармония, а от живота на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира виждаме, че това съзнателно сътрудничество може да донесе на света щастие, мир и благополучие. Но в днешно време е обичайна склонността към използване и ограбване на чуждия труд, а тя води само до нещастия.