ГЛАВА ДЕСЕТА

CAPÍTULO DEZ

Разговорът на Джад̣а Бхарата и Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а

O Debate entre Jaḍa Bharata e Mahārāja Rahūgaṇa

В тази глава Бхарата Маха̄ра̄джа, вече Джад̣а Бхарата, среща цар Рахӯган̣а, владетел на държавите Синдху и Саувӣра. Царят накарал Джад̣а Бхарата да носи паланкина му и го смъмрил, защото не си вършел работата, както трябва. Главният носач трябвало да намери още някого за паланкина и избрал Джад̣а Бхарата като най-подходящ. Принуден да носи паланкина, той не се възпротивил на надменната заповед и смирено се подчинил. По време на носенето много внимавал да не настъпва мравките по пътя; спирал, щом видел някоя мравка, и я изчаквал да мине. Естествено, не успявал да върви в крак с другите носачи. Ядосан, царят го наругал с обидни думи, но той, напълно освободен от телесната представа, не казал нищо и продължил да носи паланкина както преди. Тогава царят го заплашил със сурово наказание и Джад̣а Бхарата за пръв път проговорил. Той изразил удивлението си от недостойните слова на царя и му дал наставления, които пробудили истинското му знание. Царят се опомнил и разбрал, че е оскърбил велик светец. Започнал да му се моли с цялото си смирение и уважение. Поискал Джад̣а Бхарата да обясни дълбокия смисъл на философската си проповед и искрено го помолил за прошка. Царят сам признал, че онзи, който оскърби лотосовите нозе на чист предан, ще бъде наказан с тризъбеца на Шива.

Neste capítulo, Bharata Mahārāja, agora Jaḍa Bharata, foi exitosamente aceito pelo rei Rahūgaṇa, soberano dos Estados conhecidos como Sindhu e Sauvīra. O rei forçou Jaḍa Bharata a carregar seu palanquim e o castigou por não o carregar devidamente. Precisava-se de alguém para carregar o palanquim do rei Rahūgaṇa, e, para preencher essa demanda, os carregadores principais viram em Jaḍa Bharata a pessoa mais adequada para prestar o serviço. Então, ele foi forçado a carregar o palanquim. Jaḍa Bharata, contudo, não se rebelou contra essa ordem arrogante, senão que aceitou humildemente a tarefa e carregou o rei. Todavia, enquanto o transportava, ele tinha muito cuidado para não pisar nas formigas e, sempre que via uma formiga, ficava parado até que ela passasse. Por causa disso, ele não era capaz de acompanhar o ritmo dos outros carregadores. Dentro do palanquim, o rei ficou muito irritado e, com palavras ofensivas, repreendeu Jaḍa Bharata, mas, como estava inteiramente livre do conceito corpóreo, Jaḍa Bharata não protestou; ele continuou carregando o palanquim. Ao ver que ele não mudara de comportamento, o rei ameaçou puni-lo, e, recebendo essa ameaça do rei, Jaḍa Bharata decidiu falar. Ele protestou contra a linguagem chula usada pelo rei quando este o repreendia, e o rei, ouvindo as instruções de Jaḍa Bharata, despertou-se para o verdadeiro conhecimento. Quando recobrou sua consciência, o rei compreendeu que havia ofendido uma personalidade grandiosa, santa e erudita. Foi então que, com muita humildade e respeito, ele orou a Jaḍa Bharata. Desta vez, queria entender o profundo significado das palavras filosóficas escolhidas por Jaḍa Bharata e, cheio de sinceridade, implorou seu perdão. Admitiu que o ofensor aos pés de lótus de um devoto puro com certeza será punido pelo tridente do senhor Śiva

ТЕКСТ 1:: Шукадева Госва̄мӣ продължи: Скъпи царю, по това време цар Рахӯган̣а, владетелят на държавите Синдху и Саувӣра, пътуваше към Капила̄шрама. Когато стигнаха до брега на река Икш̣уматӣ, главните носачи на царя трябваше да намерят още един носач. Те започнаха да търсят подходящ човек и случайно попаднаха на Джад̣а Бхарата. Прецениха, че той е млад, силен, със здрави ръце и крака и ще може да носи тежък товар също като кравите и магаретата. И макар великата душа Джад̣а Бхарата да бе непригоден за такава работа, те безцеремонно му заповядаха да носи паланкина.

VERSO 1:: Śukadeva Gosvāmī continuou: Meu querido rei, depois disso, o rei Rahūgaṇa, soberano dos Estados conhecidos como Sindhu e Sauvīra, dirigia-se a Kapilāśrama. Quando os principais carregadores do palanquim do rei alcançaram as margens do rio Ikṣumatī, eles precisaram de outro carregador. Começaram, então, a procurar alguém, e por acaso encontraram Jaḍa Bharata. Consideraram o fato de que Jaḍa Bharata era muito jovem e forte e tinha membros vigorosos. Como as vacas e os asnos, ele estava em ótimas condições para transportar fardos. Pensando dessa maneira, embora semelhante trabalho não fosse digno da grande alma Jaḍa Bharata, eles, sem hesitar, forçaram-no a carregar o palanquim.

ТЕКСТ 2:: В стремежа си да не извърши насилие Джад̣а Бхарата носеше паланкина много лошо. Преди всяка крачка той оглеждаше земята на метър пред себе си, за да не настъпи някоя мравка. По този начин не успяваше да върви в крак с останалите носачи и клатеше паланкина. Цар Рахӯган̣а подвикна на носачите: „Защо клатите паланкина? Носете го внимателно!“

VERSO 2:: Contudo, devido ao seu senso de não-violência, Jaḍa Bharata carregava o palanquim de maneira muito irregular. À medida que avançava, metro após metro, ele parava para se certificar de que não estava prestes a pisar em alguma formiga. Em consequência disso, ele não conseguia acompanhar o ritmo dos outros carregadores. Como o palanquim balançava, o rei Rahūgaṇa imediatamente perguntou aos carregadores: “Por que estais carregando este palanquim sem o equilibrar devidamente? Melhor carregardes direito.”

ТЕКСТ 3:: Когато носачите на паланкина чуха заплашителните слова на Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а, те много се изплашиха да не ги накаже и отвърнаха следното.

VERSO 3:: Ao ouvirem as repreensões de Mahārāja Rahūgaṇa, os carregadores do palanquim ficaram muito temerosos de serem punidos e começaram a falar-lhe o seguinte.

ТЕКСТ 4:: О, господарю наш, недей да мислиш, че си вършим работата безотговорно. Старателно носим паланкина така, както ти желаеш, но човекът, който отскоро се присъедини към нас, не е достатъчно бърз. Затова не можем да носим паланкина заедно с него.

VERSO 4:: Ó senhor, por favor, nota que não somos, de modo algum, negligentes no desempenho de nossos deveres. Temos fielmente carregado este palanquim de acordo com teu desejo, mas esse homem, que recentemente passou a trabalhar conosco, não consegue caminhar muito rápido. Portanto, ele nos impede de carregar o palanquim.

ТЕКСТ 5:: Цар Рахӯган̣а добре разбра оправданията на носачите, които се бояха от наказание. Разбра също, че заради грешката на един човек те не можеха да носят паланкина, както трябва. След като ги изслуша, той леко се разгневи, макар че имаше много опит и бе изучил политическата наука. Гневът му се дължеше на неговата властна царска натура. Умът му бе завладян от гун̣ата на страстта и затова той каза следното на Джад̣а Бхарата, чието духовно сияние едва се виждаше като тлеещ огън, покрит с пепел.

VERSO 5:: O rei Rahūgaṇa entendeu as palavras dos carregadores, e viu que eles temiam ser punidos. Entendeu também que, pela simples culpa de uma pessoa, o palanquim não estava sendo devidamente carregado. Sabendo perfeitamente bem disso e ouvindo-lhes a súplica, ficou um pouco irado, embora fosse muito avançado em ciência política e muito experiente. Sua ira surgiu devido à sua natureza inata de rei. Com efeito, a mente do rei Rahūgaṇa estava coberta pelo modo da paixão, em decorrência do que ele dirigiu as seguintes palavras a Jaḍa Bharata, cuja refulgência Brahman, tal qual um fogo coberto de cinzas, não era claramente visível.

ТЕКСТ 6:: Цар Рахӯган̣а каза на Джад̣а Бхарата: Скъпи братко, виж каква беда те сполетя. Изглеждаш много уморен, защото носиш паланкина самичък, без ничия помощ, дълго време и на голямо разстояние. Освен това старостта те мъчи. Приятелю мой, виждам, че не си много здрав и силен. Не те ли слушат останалите носачи?
Така царят смъмри Джад̣а Бхарата със саркастичните си слова, но той не гледаше на случващото се от позицията на тялото. Беше постигнал духовната си същност и знаеше, че не е материално тяло; че не беше дебел, слаб или мършав и че нямаше нищо общо с материалната обвивка, изградена от пет груби и три фини елемента. Нямаше нищо общо с материалното тяло и неговите две ръце и два крака. С други думи, напълно бе осъзнал духовната си същност (ахам̇ брахма̄сми). Саркастичните забележки на царя не го засягаха. Без да каже нито дума, той продължи да носи паланкина както преди.

VERSO 6:: O rei Rahūgaṇa disse a Jaḍa Bharata: “Quão trabalhoso é isso, meu querido irmão. Certamente pareces muito fatigado porque, sem ajuda, carregaste sozinho este palanquim durante muito tempo e por uma longa distância. Além disso, devido à tua idade avançada, enfrentaste grandes obstáculos. Meu querido amigo, vejo que não és muito firme, nem muito forte e vigoroso. Será que teus colegas carregadores não cooperam contigo?”

ТЕКСТ 7:: След малко царят видя, че носачите му отново клатят паланкина, избухна гневно и извика: Негоднико, какво правиш? Нима си мъртвец в живо тяло? Не знаеш ли, че аз съм твоят господар? Ти не ме почиташ и не изпълняваш заповедта ми. Заради твоето непокорство ще те накажа така, както повелителят на смъртта Ямара̄джа наказва грешниците. Сега ще те излекувам, ще те накарам да дойдеш на себе си и да работиш, както трябва.

VERSO 7:: Depois disso, ao ver que seu palanquim continuava recebendo solavancos dos carregadores, o rei ficou muito irado e disse: Patifes, o que estais fazendo? Será que, embora haja vida em vossos corpos, morrestes? Não sabeis que sou vosso mestre? Estais me desrespeitando e, por isso, deixais de cumprir minha ordem. Em vista disso, eu vos punirei assim como Yamarāja, o superintendente da morte, pune as pessoas pecaminosas. Eu vos darei o tratamento adequado para que volteis à razão e façais as coisas corretamente.

ТЕКСТ 8:: Под влияние на телесната представа и на материалните гун̣и страст и невежество, цар Рахӯган̣а се мислеше за велик владетел. В заслепението си той се нахвърли върху Джад̣а Бхарата с незаслужени, безсмислени обиди. Джад̣а Бхарата бе велик предан и любима обител на Върховната Божествена Личност. Макар да си въобразяваше, че е много учен, царят не знаеше нищо за позицията на извисения предан, установен в предано служене, нито имаше представа за отличителните му черти. Джад̣а Бхарата бе жилище на Върховния и винаги носеше в сърцето си образа на Бога. Далеч от всякакво телесно схващане, той се отнасяше приятелски към всички живи същества. Затова само се усмихна и каза следното.

VERSO 8:: Julgando-se um monarca, o rei Rahūgaṇa estava situado no conceito corpóreo e deixava-se influenciar pelos modos materiais de paixão e ignorância. Devido à loucura, ele castigou Jaḍa Bharata com palavras descabidas e contraditórias. Jaḍa Bharata era um devoto elevadíssimo e a querida morada da Suprema Personalidade de Deus. Embora se considerasse muito erudito, o rei ignorava a posição de um devoto avançado e fixo em serviço devocional; tampouco conhecia as suas características. Jaḍa Bharata era a residência da Suprema Personalidade de Deus e sempre levava dentro do seu coração a forma do Senhor. Ele era o querido amigo de todos os seres vivos, e não alimentava qualquer concepção corpórea. Portanto, com um sorriso nos lábios, falou as seguintes palavras.

ТЕКСТ 9:: Великият бра̄хман̣а Джад̣а Бхарата каза: Скъпи героични царю, твоите язвителни думи са самата истина. Те не са просто упрек, тъй като тялото е истинският носач. Товарът, носен от тялото, не ми принадлежи: аз съм душа, моята същност е духовна. В казаното от теб няма противоречие, защото аз не съм тялото. Не аз, а то носи паланкина. Прав си, че не се старая достатъчно, но аз нямам нищо общо с това тяло. Думите ти, че не съм здрав и силен, разкриват непознаване на разликата между тяло и душа. Тялото може да е дебело или слабо, но нито един образован човек няма да използва такива определения за душата. Като душа аз не съм нито дебел, нито слаб и с право казваш, че не съм много силен. Освен това, ако аз бях предприел това пътуване и вървях по този път, щях да си имам много неприятности, но понеже те засягат не мен, а тялото ми, няма никаква неприятност.

VERSO 9:: O grande brāhmaṇa Jaḍa Bharata disse: Meu querido rei e herói, tudo o que falaste sarcasticamente é verdade, sem dúvida alguma. De fato, essas não são simples palavras de repreensão, pois o corpo é o transportador. A carga levada pelo corpo não me pertence, pois sou a alma espiritual. Não há contradição em tuas afirmações porque sou diferente do corpo. Eu não sou o carregador do palanquim; o corpo é o carregador. Decerto, como propuseste, não me empenhei em carregar o palanquim, pois estou desapegado do corpo. Disseste que não sou forte e vigoroso, e essas palavras caem muito bem em alguém que ignora a distinção entre o corpo e a alma. Talvez o corpo seja gordo ou magro, mas nenhum homem erudito usaria esses termos ao referir-se à alma espiritual. Quanto à alma espiritual, não sou nem gordo nem macilento; portanto, estás correto ao dizer que não sou muito robusto. Também, se o objetivo desta viagem e o caminho que leva a ele fossem meus, haveria muitos problemas para mim, mas, como eles não se relacionam comigo, mas com meu corpo, não existe problema algum.

ТЕКСТ 10:: Дебелина, слабост, телесни и психически страдания, жажда, глад, страх, несъгласие, желания за материално щастие, старост, сън, привързаност към материални притежания, гняв, скръб, илюзия и отъждествяване на тялото с аза – всички те са различни видове материални обвивки на душата. Човекът под влияние на материалните телесни схващания е погълнат от тези неща, но аз съм ги преодолял. Затова не съм нито дебел, нито слаб, нито каквото и да било друго от нещата, които изброи.

VERSO 10:: Obesidade, magreza, aflição corpórea ou mental, sede, fome, medo, discórdia, desejos de felicidade material, velhice, sono, apego a posses materiais, ira, lamentação, ilusão e identificar o eu com o corpo são transformações pelas quais passa o revestimento material da alma espiritual. A pessoa absorta no conceito corpóreo material deixa-se envolver com essas coisas, mas estou livre de todas as concepções corpóreas. Em consequência disso, não sou nem gordo nem magro, nem nada que tenhas mencionado.

ТЕКСТ 11:: Скъпи царю, ти несправедливо ме нарече мъртвец в живо тяло. Бих казал само, че това се случва навсякъде, защото всичко материално има начало и край. Що се отнася до представата ти, че си цар и мой господар, който може да ми заповядва, тя също не е вярна, защото това положение е временно. Днес ти си цар и аз съм твой слуга, но утре ситуацията може да се промени и ти да станеш мой слуга, а аз твой господар. Това са временни обстоятелства, създадени от провидението.

VERSO 11:: Meu querido rei, acusaste-me desnecessariamente de estar morto apesar de vivo. Quanto a isso, posso apenas dizer que se verifica esse fenômeno em toda parte porque todas as coisas materiais têm seu começo e seu fim. Quanto ao fato de julgares ser o rei e amo e, dessa maneira, tentares me dar ordens, isso também é incorreto, haja vista que essas posições são temporárias. Hoje és o rei e eu te presto serviço, mas amanhã essa posição pode mudar, e podes ser meu servo e eu o teu mestre. Essas são circunstâncias temporárias, criadas pela providência.

ТЕКСТ 12:: Скъпи царю, ако все още мислиш, че си мой господар, а аз съм твой слуга, заповядай ми нещо и аз ще ти се подчиня. Но аз бих казал, че различията между нас са временни, наложени от установените традиции. Не виждам никаква друга причина. В такъв случай кой е господарят и кой е слугата? Всеки е притиснат от законите на материалната природа; така че никой не е господар и никой не е слуга. Но все пак, ако мислиш, че ти си господарят, а аз съм слугата, ще се съглася. Моля те, заповядай ми. Какво искаш да направя за теб?

VERSO 12:: Meu querido rei, se ainda pensas que és o soberano e que sou teu servo, deves dar-me ordens, e eu deverei segui-las. Posso então dizer que essa distinção é temporária, e que persiste apenas graças ao uso ou à convenção. Não vejo nenhuma outra causa. Sendo assim, quem é o amo, e quem é o servo? Todos estão sendo forçados pelas leis da natureza material; portanto, ninguém é amo e ninguém é servo. Entretanto, se pensas que és o amo e que sou o servo, aceitarei isso. Por favor, ordena-me. O que posso fazer por ti?

ТЕКСТ 13:: Скъпи царю, ти ми каза: „Негоднико, нямаш капка разум и си истински невменяем! Но аз хубаво ще те накажа и ще се опомниш“. Бих казал, че макар да приличам на глухоням идиот, аз съм себеосъзната личност. Какво ще спечелиш, като ме накажеш? Ако оценката ти е вярна и аз наистина съм луд, наказанието е безсмислено, както е безсмислено да подкарваш с камшик умрял кон. Не можеш да излекуваш безумеца с наказания.

VERSO 13:: Meu querido rei, tu disseste: “Patife, estúpido, sujeito insano! Eu te castigarei e, então, voltarás à razão.” Quanto a isso, permite-me dizer que, embora eu viva como um tolo, surdo e mudo, na verdade, sou uma pessoa autorrealizada. O que ganharás punindo a minha pessoa? Se teu julgamento é verdadeiro, e eu sou louco, então tua punição equivaleria a bater em um cavalo morto. De nada isso adiantará. Quando um louco é punido, ele não se cura de sua loucura.

ТЕКСТ 14:: Шукадева Госва̄мӣ каза: О, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, когато цар Рахӯган̣а се скара с груби думи на издигнатия предан Джад̣а Бхарата, този умиротворен, свят човек търпеливо го изслуша и му отговори подобаващо. Невежеството се дължи на телесната представа, а Джад̣а Бхарата бе напълно освободен от нея. Поради присъщото си смирение той не се мислеше за велик предан и се съгласи да изстрада последиците от предишната си карма. Разсъждаваше като обикновен човек и смяташе, че като носи паланкина, унищожава въздействията от миналите си лоши дела. Затова продължи да го носи както преди.

VERSO 14:: Śukadeva Gosvāmī disse: Ó Mahārāja Parīkṣit, quando o rei Rahūgaṇa castigou com palavras ásperas o grandioso devoto Jaḍa Bharata, este, que era santo e pacífico, tolerou tudo e respondeu adequadamente. A ignorância decorre do conceito corpóreo, e Jaḍa Bharata não era afetado por essa falsa concepção. Por sua humildade natural, ele nunca se julgava um grande devoto, e concordava em sofrer os resultados de seu karma passado. Como um homem comum, ele pensava que, carregando o palanquim, estava destruindo as reações de seus erros anteriores. Pensando dessa maneira, ele começou a carregar o palanquim como antes.

ТЕКСТ 15:: Шукадева Госва̄мӣ продължи разказа си: О, най-велики потомъко на династията Па̄н̣д̣у (Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит), царят на държавите Синдху и Саувӣра (Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а) дълбоко вярваше в беседите за Абсолютната Истина. Затова разбра добре философското изложение на Джад̣а Бхарата, което е потвърдено от всички писания за мистична йога и разхлабва възела в сърцето. Така той се освободи от материалната представа за царската си личност. Бързо слезе от паланкина и падна по очи в лотосовите нозе на великия бра̄хман̣а Джад̣а Бхарата, за да му се извини за нанесените обиди. След това каза следното.

VERSO 15:: Śukadeva Gosvāmī prosseguiu: Ó melhor da dinastia Pāṇḍu [Mahārāja Parīkṣit], o rei dos Estados de Sindhu e Sauvīra [Mahārāja Rahūgaṇa] depositava muita fé nas declarações referentes à Verdade Absoluta. Foi com essa qualificação que ele ouviu de Jaḍa Bharata essa apresentação filosófica que, aprovada por todas as escrituras voltadas para os processos do yoga místico, afrouxa o nó no coração. Sua concepção material de julgar-se rei foi assim destruída. Imediatamente, ele desceu do palanquim e, caindo esticado sobre o solo, colocou sua cabeça aos pés de lótus de Jaḍa Bharata, candidatando-se a receber o perdão de suas palavras insultuosas ao grande brāhmaṇa. Então, ele fez a seguinte oração.

ТЕКСТ 16:: Цар Рахӯган̣а каза: О, бра̄хман̣е, ти странстваш из света прикрит и непознат за другите. Кой си ти? Учен бра̄хман̣а или светец? Виждам, че носиш свещен шнур. Може би си велик, освободен светец като Датта̄трея и други именити мъдреци? Мога ли да попитам чий ученик си? Къде живееш? Какво те е довело тук? За наше добро ли си дошъл? Моля те, кажи ми кой си.

VERSO 16:: O rei Rahūgaṇa disse: Ó brāhmaṇa, parece que, movimentando-te neste mundo, estás completamente encoberto e passas desapercebido para os outros. Quem és tu? És um brāhmaṇa erudito e uma pessoa santa? Vejo que estás usando um cordão sagrado. És um daqueles santos exímios e liberados, tais como Dattātreya e outros estudiosos eruditos altamente avançados? Permite-me perguntar de quem és discípulo. Onde vives? Por que vieste a este lugar? Tua missão ao vir aqui é nos beneficiar? Por favor, dize-me quem és.

ТЕКСТ 17:: Господарю мой, аз не се боя от мълнията на цар Индра, нито от острия змиевиден тризъбец на Шива. Не ме плаши наказанието на Ямара̄джа, повелителя на смъртта, нито огъня, палещото слънце, луната, вятъра или оръжията на Кувера. Но много ме е страх да не оскърбя бра̄хман̣а. Наистина се боя от това.

VERSO 17:: Meu querido senhor, não tenho medo algum do raio do rei Indra, tampouco me assusta o tridente serpentino e despedaçador do senhor Śiva. Não me importo com a punição de Yamarāja, o superintendente da morte, nem tenho medo do fogo, do Sol escaldante, da Lua, do vento ou das armas de Kuvera. Todavia, temo ofender um brāhmaṇa. Isso me causa imenso temor.

ТЕКСТ 18:: О, достопочтени, явно могъществото на твоето велико духовно знание е скрито. Ти нямаш досег с материалното и напълно си погълнат от мисли за Върховния. Постигнал си неподозирани висини в духовното знание. Моля те, кажи ми защо тогава се скиташ като слабоумен? О, велики мъдрецо, думите ти не се отклоняват от принципите на йога, но аз не мога да ги разбера. Моля те, разтълкувай ги.

VERSO 18:: Meu querido senhor, parece que a influência de teu grande conhecimento espiritual está oculta. De fato, estás desprovido de toda a associação material e sempre absorves os teus pensamentos no Supremo. Por conseguinte, és ilimitadamente avançado em conhecimento espiritual. Por favor, dize-me por que estás vagando como um tolo. Ó grande pessoa santa, falaste palavras concordantes com os processos ióguicos, mas, para nós, é-nos impossível entender o que disseste. Portanto, faze o obséquio de explicar-nos tudo isso.

ТЕКСТ 19:: За мен ти си най-великият господар на мистичното могъщество. Ти познаваш съвършено духовната наука. Най-издигнатият от всички мъдреци, ти си се появил за благото на цялото човечество. Дошъл си, за да ни дадеш духовно знание, като личен представител на Капиладева, въплъщението на Бога и олицетворение на знанието. Затова те питам, о, духовни учителю, кое е най-сигурното убежище на този свят?

VERSO 19:: Considero-te o mais elevado mestre do poder místico. Conheces a ciência espiritual perfeitamente bem. És o mais elevado de todos os sábios eruditos, e desceste para o benefício de toda a sociedade humana. Vieste para dar conhecimento espiritual, e és um representante direto de Kapiladeva, a encarnação de Deus e porção plenária do conhecimento. Portanto, eu te pergunto, ó mestre espiritual: Qual é o refúgio mais seguro neste mundo?

ТЕКСТ 20:: Не е ли вярно, че си пряк представител на Капиладева, въплъщението на Върховната Божествена Личност? Държиш се като глухоням, за да наблюдаваш хората и да видиш кой е истински човек и кой – не. Затова ли странстваш по света? Аз съм много привързан към семейния живот и светските дела, сляп съм за духовното знание. Но сега съм дошъл при теб с молба за просветление. Как да напредвам духовно?

VERSO 20:: Não é verdade que és o representante direto de Kapiladeva, a encarnação da Suprema Personalidade de Deus? Para analisar as pessoas e ver quem realmente é humano e quem não o é, te apresentaste como surdo-mudo. Não é com esse intuito que percorres a superfície do mundo? Quanto a mim, sou muito apegado à vida familiar e às atividades mundanas, e sou cego no que diz respeito ao conhecimento espiritual. No entanto, eis-me aqui diante de ti, desejoso de que me ilumines. Como posso avançar na vida espiritual?

ТЕКСТ 21:: Ти каза: „Работата не ме уморява“. Макар душата да се различава от тялото, очевидно умората, която носи физическият труд, е присъща на душата. Когато носиш паланкина, душата ти също се труди. Това е моето предположение. Освен това ти каза, че външните отношения между господаря и слугата не са истински. Това може да е така в осезаемия свят, но нещата от този осезаем свят определено си влияят едно на друго. Това е изпитано и проверено. Следователно материалните дейности са преходни, но не може да се каже, че са неистински.

VERSO 21:: Tu disseste: “O trabalho não me cansa.” Embora a alma seja diferente do corpo, existe fadiga devido ao trabalho corporal, o que parece ser a fadiga da alma. Quando estás carregando o palanquim, decerto há trabalho para a alma. Esta é a minha suposição. Também disseste que o comportamento externo observado entre o mestre e o servo não é real, mas, embora no mundo fenomenal ele não seja real, os produtos do mundo fenomenal podem efetivamente afetar algo. Isso é visível e experimentado. Desse modo, embora as atividades materiais não sejam permanentes, elas não podem ser tidas como falsas.

ТЕКСТ 22:: Цар Рахӯган̣а продължи: О, уважаеми, ти каза, че дебелина и слабост са обозначения само на тялото, а не на душата. Това не е вярно, защото болката и удоволствието също са обозначения, но са присъщи на душата. Когато сложиш съд с мляко и ориз на огъня, сгорещеното мляко предава топлината си на ориза. По същия начин болките и насладите на тялото се отразяват на сетивата, ума и душата. Душата не може да е напълно откъсната от тази обусловеност.

VERSO 22:: O rei Rahūgaṇa prosseguiu: Meu querido senhor, disseste que denominações como obesidade e magreza corpóreas não são características da alma. Isso é incorreto porque denominações como dor e prazer certamente são sentidas pela alma. Caso coloques uma panela de leite e arroz dentro do fogo, o arroz e o leite naturalmente submetem-se ao aquecimento sucessivo. Do mesmo modo, devido às dores e aos prazeres corpóreos, os sentidos, a mente e a alma são afetados. A alma não pode ficar inteiramente livre desse condicionamento.

ТЕКСТ 23:: Уважаеми, ти каза, че отношенията между царя и поданика или между господаря и слугата не са вечни, но дори да са временни, когато някой стане цар, той е длъжен да управлява своите поданици и да наказва нарушителите на закона. Наказанието на престъпниците предупреждава поданиците да спазват законите на държавата. Ти каза още, че да се наказва глухоням човек, е все едно да се дъвче сдъвканото или да се мели смляно зърно, тоест безполезно е. Но този, който изпълнява предписания си дълг според повелята на Върховния Бог намалява греховете си. Следователно дори задълженията да се изпълняват по принуда, това е добре, защото така се унищожават всички грехове.

VERSO 23:: Meu querido senhor, disseste que as relações entre o rei e seu súdito ou entre o amo e seu servo não são eternas, mas, embora essas relações sejam temporárias, quando alguém assume a posição de rei, seu dever é governar os cidadãos e punir aqueles que desobedecem às leis. Ao puni-los, ele ensina os cidadãos a obedecerem às leis do Estado. Também disseste que punir um surdo-mudo é como mastigar o mastigado ou moer uma pasta, isto é, não há benefício algum nisso. Contudo, se alguém está absorto em seu próprio dever ocupacional designado pelo Senhor Supremo, suas atividades pecaminosas certamente são reduzidas. Assim sendo, se alguém se ocupa à força em seu dever, ele se beneficia, pois lhe é possível, dessa maneira, aniquilar todas as atividades pecaminosas.

ТЕКСТ 24:: Казаното от теб ми изглежда много противоречиво. О, приятелю на страдащите, аз несправедливо те обидих. Бях заслепен от гордостта, че притежавам тяло на цар. Наистина съм виновен за постъпката си. Моля те, обърни към мен милостивия си поглед. Тогава бих могъл да се освободя от греха, който си навлякох с обидата към теб.

VERSO 24:: Tudo o que falaste parece-me contraditório. Ó melhor amigo dos aflitos, cometi uma grande ofensa insultando-te. Pelo simples fato de possuir um corpo de rei, estava envaidecido pelo falso prestígio. Por causa disso, é certo que me tornei um ofensor. Portanto, oro que, por favor, me olhes com tua misericórdia imotivada. Se assim o fizeres, poderei libertar-me das atividades pecaminosas em que incorri ao insultar tua pessoa.

ТЕКСТ 25:: О, господарю мой, ти си приятел на Бога, Върховната Личност, приятеля на живите същества. Затова се отнасяш справедливо към всички и си над телесната представа. Макар да те нараних с обидите си, знам, че нищо не губиш и не печелиш от тях. Твоята решителност е непоклатима, а аз те поругах. Дори да не отстъпвам на Шива по могъщество, скоро ще бъда погубен, заради оскърблението в лотосовите нозе на ваиш̣н̣ава.

VERSO 25:: Ó meu querido senhor, és amigo da Suprema Personalidade de Deus, quem, por Sua vez, é amigo de todas as entidades vivas. Portanto, és equânime para com todos, e estás livre da concepção corpórea. Embora eu tenha cometido uma ofensa ao insultar-te, sei que nada ganharás e nada perderás com o meu insulto. Estás fixo em tua determinação, mas cometi uma ofensa. Devido a isso, mesmo que eu fosse tão forte como o senhor Śiva, serei aniquilado imediatamente em razão de minha ofensa aos pés de lótus de um vaiṣṇava.