Шрӣмад бха̄гаватам 4.9.13
Текст
мартя̄дибхих̣ паричитам̇ сад-асад-вишеш̣ам
рӯпам̇ стхавиш̣т̣хам аджа те махад-а̄дй-анекам̇
на̄тах̣ парам̇ парама ведми на ятра ва̄дах̣
Дума по дума
тиряк – от животни; нага – дървета; двиджа – птици; сарӣср̣па – влечуги; дева – полубогове; даитя – демони; мартя-а̄дибхих̣ – от хора и пр.; паричитам – разпространени; сат-асат-вишеш̣ам – в различни проявени и непроявени; рӯпам – форма; стхавиш̣т̣хам – видима, вселенска; аджа – о, неродени; те – твоята; махат-а̄ди – създадена от съвкупната материална енергия и пр.; анекам – различни причини; на – не; атах̣ – от това; парам – трансцендентален; парама – о, Върховни; ведми – аз зная; на – не; ятра – където; ва̄дах̣ – различни аргументи.
Превод
О, Господи, о, неродени повелителю, аз зная, че различните видове същества – животни, дървета, птици, влечуги, полубогове и човеци – са разпространени навсякъде из вселената, създадена от съвкупната материална енергия. Аз зная, че понякога те са проявени, а друг път – непроявени, но никога досега не съм виждал форма, която би могла да се сравни с тази, която виждам сега. Със своето появяване Ти сложи край на всичките ми съмнения и догадки.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че прониква из цялата вселена, но макар да е основата на всичко, самият Той винаги остава встрани. Тук Дхрува Маха̄ра̄джа изразява същата концепция по отношение на Бога. Той казва, че преди да види трансценденталната форма на Бога, е наблюдавал само различни материални форми, спадащи към осем милиона и четиристотинте хиляди биологични вида: риби, птици, бозайници и т.н. Истина е, че докато не се посвети на предано служене за Бога, човек не може да разбере изначалната форма на Бога. Това е потвърдено в Бхагавад-гӣта̄ (18.55): бхактя̄ ма̄м абхиджа̄на̄ти – само в процеса на преданото служене човек може да разбере истински Абсолютната Истина, Върховната Личност.
В тази строфа Дхрува Маха̄ра̄джа сравнява предишния си поглед към живота със съвършенството, което постигнал в присъствието на Върховния Бог. Стремежът към служене е заложен в самата природа на живото същество, затова докато човек не разбере Върховната Божествена Личност, той ще служи на дървета, на влечуги, на животни, на хора, на полубогове и т.н. Ако се огледаме, ще видим, че едни служат на кучетата си, други – на цветята и растенията, които отглеждат, трети – на полубоговете, четвърти – на човечеството или на началника на отдела, в който работят, но никой не служи на Кр̣ш̣н̣а. И не само обикновените хора, но дори онези, които имат някакви духовни познания, в най-добрия случай служат на вира̄т̣-рӯпа или, неспособни да разберат изначалната форма на Бога, медитират върху пустотата. Дхрува Маха̄ра̄джа обаче бил благословен от самия Върховен Бог. Когато Богът го докоснал по челото с раковината си, истинското знание се открило в сърцето му и той успял да разбере трансценденталната форма на Бога. Тук Дхрува Маха̄ра̄джа отбелязва, че не само е тънел в невежество, но освен това е просто едно невръстно дете. Едно малко, неуко момче не може да разбере формата на Върховния Бог, ако самият Бог не го благослови, докосвайки челото му с раковината си.