Шрӣмад Бха̄гаватам 4.9.12
Деванагари
ते न स्मरन्त्यतितरां प्रियमीश मर्त्यं
ये चान्वद: सुतसुहृद्गृहवित्तदारा: ।
ये त्वब्जनाभ भवदीयपदारविन्द
सौगन्ध्यलुब्धहृदयेषु कृतप्रसङ्गा: ॥ १२ ॥
ये चान्वद: सुतसुहृद्गृहवित्तदारा: ।
ये त्वब्जनाभ भवदीयपदारविन्द
सौगन्ध्यलुब्धहृदयेषु कृतप्रसङ्गा: ॥ १२ ॥
Стих
те на смарантй атитара̄м̇ приям ӣша мартям̇
йе ча̄нв адах̣ сута-сухр̣д-гр̣ха-витта-да̄ра̄х̣
йе тв абджа-на̄бха бхавадӣя-пада̄равинда-
саугандхя-лубдха-хр̣дайеш̣у кр̣та-прасан̇га̄х̣
йе ча̄нв адах̣ сута-сухр̣д-гр̣ха-витта-да̄ра̄х̣
йе тв абджа-на̄бха бхавадӣя-пада̄равинда-
саугандхя-лубдха-хр̣дайеш̣у кр̣та-прасан̇га̄х̣
Дума по дума
те — те; на — никога; смаранти — помнят; атитара̄м — изключително; приям — скъпи; ӣша — о, Господи; мартям — материално тяло; йе — тези, които; ча — също; ану — свързани с; адах̣ — това; сута — синове; сухр̣т — приятели; гр̣ха — дом; витта — богатство; да̄ра̄х̣ — и съпруга; йе — тези, които; ту — тогава; абджа-на̄бха — о, Господи, който имаш лотосов пъп; бхавадӣя — на твоите; пада-аравинда — лотосови нозе; саугандхя — благоуханието; лубдха — са постигнали; хр̣дайеш̣у — с преданите, чиито сърца; кр̣та-прасан̇га̄х̣ — общуват.
Превод
О, Господи, Ти, чийто пъп е като лотосов цвят, ако човек има щастието да общува с предан, който с цялото си същество копнее за лотосовите Ти нозе и постоянно търси благоуханието им, той се освобождава от привързаността си към материалното тяло и към всичко, което е свързано с него: деца, приятели, дом, богатство, съпруга – към всичко, което е толкова скъпо на материалиста. Нещо повече, той загубва всякакъв интерес към подобни неща.
Пояснение
Особеното преимущество на преданото служене е, че преданите не само се наслаждават на трансценденталните забавления на Бога, като ги слушат, разказват за тях и ги славят, но едновременно с това се освобождават от привързаността си към тялото, за разлика от йогӣте, които са толкова привързани към тялото си, та мислят, че като правят гимнастически упражнения, ще постигнат духовно съзнание. Обикновено йогӣте не проявяват голям интерес към преданото служене, тях ги занимава единствено дихателният процес. По този начин те изцяло са съсредоточени върху тялото си. Дхрува Маха̄ра̄джа казва, че преданият не изпитва интерес към материалното тяло. Той знае, че не е тялото, затова не си губи времето с физически упражнения, а още от самото начало търси общуване с чист предан и просто благодарение на това общуване надминава в духовното си развитие всички йогӣ. Тъй като той знае, че не е тялото, материалното щастие и материалното страдание не го смущават. Преданият не се интересува от неща, свързани с тялото – жена, деца, дом, банкова сметка и пр., и е равнодушен към радостта и болките, които те носят. Това е особеното преимущество на преданото служене. Такова състояние може да постигне само оня, който с цялото си сърце се стреми към общуване с чисти предани и постоянно се наслаждава на благоуханието на лотосовите нозе на Бога.