Шрӣмад Бха̄гаватам 4.9.14
Деванагари
कल्पान्त एतदखिलं जठरेण गृह्णन्
शेते पुमान्स्वदृगनन्तसखस्तदङ्के ।
यन्नाभिसिन्धुरुहकाञ्चनलोकपद्म-
गर्भे द्युमान्भगवते प्रणतोऽस्मि तस्मै ॥ १४ ॥
शेते पुमान्स्वदृगनन्तसखस्तदङ्के ।
यन्नाभिसिन्धुरुहकाञ्चनलोकपद्म-
गर्भे द्युमान्भगवते प्रणतोऽस्मि तस्मै ॥ १४ ॥
Стих
калпа̄нта етад акхилам̇ джат̣харен̣а гр̣хн̣ан
шете пума̄н сва-др̣г ананта-сакхас тад-ан̇ке
ян-на̄бхи-синдху-руха-ка̄н̃чана-лока-падма-
гарбхе дюма̄н бхагавате пран̣ато 'сми тасмаи
шете пума̄н сва-др̣г ананта-сакхас тад-ан̇ке
ян-на̄бхи-синдху-руха-ка̄н̃чана-лока-падма-
гарбхе дюма̄н бхагавате пран̣ато 'сми тасмаи
Дума по дума
калпа-анте — в края на милениума; етат — тази вселена; акхилам — всичко; джат̣харен̣а — в корема; гр̣хн̣ан — прибирайки; шете — лежи; пума̄н — Върховната Личност; сва-др̣к — гледаща себе си; ананта — безкрайното същество Шеш̣а; сакхах̣ — съпровождан от; тат-ан̇ке — в скута му; ят — от чийто; на̄бхи — пъп; синдху — океан; руха — израснал; ка̄н̃чана — златен; лока — планета; падма — на лотоса; гарбхе — в средата; дюма̄н — Брахма̄; бхагавате — на Върховната Божествена Личност; пран̣атах̣ — отдавам поклони; асми — аз; тасмаи — на него.
Превод
О, Господи, в края на всеки милениум Върховната Божествена Личност Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у разрушава цялата проявена вселена, като я всмуква в корема си. Докато Той лежи в скута на Шеш̣а На̄га, от пъпа му израства златен лотос, върху който се ражда Брахма̄. Аз зная, че Ти си този Върховен Бог, затова Ти отдавам най-смирените си поклони.
Пояснение
Знанието за Бога, Върховната Личност, което Дхрува Маха̄ра̄джа постигнал, било съвършено. Във Ведите е казано: ясмин вигя̄те сарвам евам̇ вигя̄там̇ бхавати – знанието, което преданият получава по безпричинната трансцендентална милост на Бога, е толкова съвършено, че чрез него той опознава цялото многообразие от безбройни проявления на Бога. Пред Дхрува Маха̄ра̄джа стоял Бог Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, но Дхрува разбрал и другите две форми на Бога – Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у (Маха̄-виш̣н̣у). В Брахма сам̇хита̄ (5.48) за Маха̄-виш̣н̣у се казва:
ясяика-нишвасита-ка̄лам атха̄валамбя
джӣванти лома-виладжа̄ джагад-ан̣д̣а-на̄тха̄х̣
виш̣н̣ур маха̄н са иха яся кала̄-вишеш̣о
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
джӣванти лома-виладжа̄ джагад-ан̣д̣а-на̄тха̄х̣
виш̣н̣ур маха̄н са иха яся кала̄-вишеш̣о
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
В края на всеки милениум материалният свят търпи унищожение и всичко съществуващо влиза в тялото на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, който лежи в скута на Шеш̣а На̄га (друга форма на Бога).
Хората, които не са предани на Бога, не могат да разберат различните форми на Виш̣н̣у и тяхната роля в творението. Понякога атеистите възразяват: „Нима е възможно от пъпа на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у да поникне цвете?“. Те смятат твърденията на ша̄стрите за измислици. Това, че нямат достъп до Абсолютната Истина, както и фактът, че не желаят да приемат ничий авторитет, ги прави все по-заклети атеисти. Те не са в състояние да разберат Бога, Върховната Личност. Ала преданите като Дхрува Маха̄ра̄джа по милостта на Бога опознават всичките му проявления и тяхната йерархия. Казано е, че всеки, който е спечелил поне капчица от милостта на Бога, е способен да разбере неговото величие. Останалите могат да разсъждават за Абсолютната Истина колкото искат, но никога няма да успеят да разберат Бога. Накратко, докато човек не срещне предан, той не може да разбере трансценденталната форма, т.е. духовния свят и трансценденталните дейности в него.