Шрӣмад Бха̄гаватам 4.9.15

Атеистите, които не желаят да признаят върховната власт на Божествената Личност, понякога казват: „Щом Върховният Бог се появява и си отива, заспива и се събужда, тогава каква е разликата между него и обикновеното живо същество?“. В тази строфа Дхрува Маха̄ра̄джа прокарва отчетлива граница между природата на Бога и на живите същества. Той изтъква следните различия между тях. Богът е вечно свободен. Дори когато идва в материалния свят, Той не попада под влиянието на трите гун̣и на материалната природа. Затова Той е наречен трй-адхӣша, което значи „господар на трите гун̣и“. В Бхагавад-гӣта̄ (7.14) е казано: даивӣ хй еш̣а̄ гун̣амайӣ мама ма̄я̄ дуратяя̄ – всички живи същества са подвластни на трите гун̣и на материалната природа. Външната енергия на Бога е много могъща, но самият Бог, който е повелител на трите гун̣и на природата, не е изложен нито на преките, нито на косвените им въздействия. Затова, както гласи Ӣшопаниш̣ад, Той е лишен от замърсявания. Замърсяванията на материалния свят не могат да се докоснат до Върховния Бог. Затова в Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а казва, че само глупаците и негодниците го смятат за обикновено човешко създание, защото не знаят нищо за неговата парам̇ бха̄вам, трансцендентална природа. Думите парам̇ бха̄вам означават, че Той винаги е трансцендентален, недостъпен за материалните замърсявания.

Друга разлика между Бога и обикновеното живо същество е, че живото същество постоянно тъне в неведение. Дори когато е в гун̣ата на доброто, познанията му пак са крайно ограничени. А положението на Върховната Божествена Личност е съвсем различно. Богът познава миналото, настоящето и бъдещето и всичко, което става в сърцата на всички живи същества. Бхагавад-гӣта̄ също посочва това (веда̄хам̇ саматӣта̄ни). Богът не е духовна частица, Той е неизменяемата Върховна Душа, а живите същества са негови неотделими частици. Живото същество идва в материалния свят, принудено от могъщата даива-ма̄я̄, но Богът се появява чрез собствената си вътрешна енергия, а̄тма-ма̄я̄. Освен това живото същество е подвластно на времето, чиито измерения са миналото, настоящето и бъдещето. Животът на живото същество започва с раждането и, в случая с обусловените същества, приключва със смъртта. Но Богът е а̄ди-пуруш̣а, изначалната личност. В Брахма сам̇хита̄ Брахма̄ изразява почитта си към а̄ди-пуруш̣а, Говинда, предвечния Бог, който няма начало, като го противопоставя на материалния свят, който някога е бил сътворен. Веда̄нта сӯтра гласи: джанма̄дй ася ятах̣ – всичко е родено от Върховния, но Той самият е нероден. Той притежава в пълна степен всичките шест достояния, така че никое живо същество не може да се сравнява с него. Той е господар на материалната природа и интелигентността му е всепроникваща, неподвластна на обстоятелствата. И въпреки че поддържа цялото творение, Той не е въвлечен в поддържането му. Във Ведите (Кат̣ха Упаниш̣ад, 2.2.13) се казва: нитьо нитя̄на̄м̇ четанаш четана̄на̄м. Богът осигурява съществуването на всички живи създания, а те са създадени да му служат, като извършват жертвоприношения, защото именно Той се наслаждава на всички жертви. Ето защо всеки трябва да посвети на предано служене за Бога своя живот, богатствата си, интелекта си и своето слово. Това е изначалната, естествената позиция на живите същества. Човек никога не трябва да сравнява съня на Върховната Божествена Личност в Причинния океан със съня на обикновеното живо същество. Живото същество не може да се сравнява с Върховната Личност в нито едно отношение. Тъй като не са в състояние да признаят това, философите ма̄я̄ва̄дӣ приемат заключенията на имперсоналната философия или на философията на пустотата.