Шрӣмад Бха̄гаватам 4.9.16

В Брахма сам̇хита̄ се казва, че безкрайният безличностен Брахман е сиянието, излъчващо се от трансценденталното тяло на Говинда. В този безкраен блестящ ореол, който обгръща Върховната Божествена Личност, се намират безброй вселени и във всяка вселена има безброй различни по вид планети. Върховният Бог е изначалната причина на всички причини, ала неговото безличностно сияние Брахман е непосредствената причина на материалното проявление. Затова Дхрува Маха̄ра̄джа отдава смирените си почитания на безличностния аспект на Бога. Този, който е осъзнал безличностния аспект, може да се наслаждава на вечна и неизчерпаема брахма̄нанда, наречена тук духовно блаженство.

Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура обяснява, че към безличностния аспект, или проявлението Брахман на Върховния Бог, се обръщат онези, които са постигнали съществен духовен напредък, но все още не са способни да осъзнаят личностната природа на Върховния и безкрайното многообразие на духовния свят. Такива предани се наричат гя̄на-мишра-бхакти, защото преданото им служене е примесено със стремеж към емпирично знание. Осъзнаването на безличностния Брахман е частично осъзнаване на Абсолютната Истина, затова Дхрува Маха̄ра̄джа изразява дълбоката си почит към безличностния аспект на Бога.

Казва се, че осъзнаването на безличностния Брахман е прозрение за Абсолютната Истина от разстояние. На пръв поглед Брахман сякаш не притежава енергии, но в действителност той притежава най-разнообразни енергии, които се разделят на две основни категории: знание и невежество. Благодарение на действието на тези разнообразни енергии, видя̄ и авидя̄ постоянно се проявяват в една или в друга форма. Видя̄ и авидя̄ са описани много добре в Ӣшопаниш̣ад. Там се казва, че поради авидя̄, т.е. от липса на знание, човек понякога смята, че безличностният аспект е най-висшият аспект на Абсолютната Истина. В действителност съотношението между личностното и безличностното разбиране за Абсолютната Истина е в пряка зависимост от степента на развитие в преданото служене. Колкото повече задълбочаваме преданото си служене, толкова повече се приближаваме до Абсолютната Истина, която в началото, когато сме се опитвали да я постигнем от разстояние, ни се е струвала безличностна.

Обикновените хора, които са под влиянието на авидя̄-шакти, или на ма̄я̄, нямат ни знание, нито любов към Бога. Когато човекът, достигнал малко по-високо духовно равнище и по тази причина наричан гя̄нӣ, продължи да се развива, той попада в категорията на гя̄на-мишра-бхактите, т.е. става предан, чиято любов е примесена със склонност към емпирично знание. В процеса на по-нататъшното си развитие такъв човек може да осъзнае, че Абсолютната Истина е личност, притежаваща многобройни енергии. Опитният предан познава Бога и неговата съзидателна енергия. Когато човек проумее съзидателната енергия на Абсолютната Истина, той осъзнава и шестте достояния на Върховната Божествена Личност. А преданите, които са още по-напреднали и са постигнали съвършено знание, разбират трансценденталните забавления на Бога. Само на това равнище човек може да изпита пълно трансцендентално блаженство. По този повод Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура дава пример с човека, който върви към някой град. Когато съзре града в далечината, единственото, което той разбира, е че се приближава към някакъв град. Но когато продължи и стигне по наблизо, той забелязва куполите на храмовете и веещите се над тях знамена. А щом влезе в града, пред погледа му се откриват улици, паркове, езера, пазари и магазини, пълни с купувачи. Той вижда кина, танцуващи двойки, веселие и оживление. Само след като влезе в града и се потопи в кипящия в него живот, той може да се почувства напълно удовлетворен.