Шрӣмад Бха̄гаватам 4.9.17
Деванагари
सत्याशिषो हि भगवंस्तव पादपद्म-
माशीस्तथानुभजत: पुरुषार्थमूर्ते: ।
अप्येवमर्य भगवान्परिपाति दीनान्
वाश्रेव वत्सकमनुग्रहकातरोऽस्मान् ॥ १७ ॥
माशीस्तथानुभजत: पुरुषार्थमूर्ते: ।
अप्येवमर्य भगवान्परिपाति दीनान्
वाश्रेव वत्सकमनुग्रहकातरोऽस्मान् ॥ १७ ॥
Стих
сатя̄шиш̣о хи бхагавам̇с тава па̄да-падмам
а̄шӣс татха̄нубхаджатах̣ пуруш̣а̄ртха-мӯртех̣
апй евам аря бхагава̄н парипа̄ти дӣна̄н
ва̄шрева ватсакам ануграха-ка̄таро 'сма̄н
а̄шӣс татха̄нубхаджатах̣ пуруш̣а̄ртха-мӯртех̣
апй евам аря бхагава̄н парипа̄ти дӣна̄н
ва̄шрева ватсакам ануграха-ка̄таро 'сма̄н
Дума по дума
сатя — истинска; а̄шиш̣ах̣ — сравнен с други благословии; хи — несъмнено; бхагаван — о, Господи; тава — твоите; па̄да-падмам — лотосови нозе; а̄шӣх̣ — благословия; татха̄ — по този начин; анубхаджатах̣ — за преданите; пуруш̣а-артха — на истинската цел на живота; мӯртех̣ — олицетворение; апи — въпреки че; евам — така; аря — о, Господи; бхагава̄н — Божествената Личност; парипа̄ти — поддържа; дӣна̄н — с бедно сърце; ва̄шра̄ — крава; ива — като; ватсакам — на теленцето; ануграха — да даде милост; ка̄тарах̣ — стремящ се; асма̄н — на мен.
Превод
О, Върховни Господи, Ти си най-висшето олицетворение на всички благословии. Затова този, който изцяло се е посветил на предано служене и няма никакви други желания, не би заменил служенето в лотосовите Ти нозе дори за царски трон и за власт над огромно царство. За него обожаването на лотосовите Ти нозе е най-висшето благо. От безпричинна милост Ти се грижиш за мене, неразумния и невеж предан, както кравата се грижи за новороденото си теленце, като го кърми с млякото си и го пази от неприятели.
Пояснение
Дхрува Маха̄ра̄джа съзнавал несъвършенствата на своето предано служене. Чистото предано служене никога не приема материални форми и не е замърсено от умозрителни разсъждения или плодоносни дейности. Затова то се нарича ахаитукӣ, „безкористно“. Дхрува Маха̄ра̄джа съзнавал, че е започнал да обожава Бога и да му служи, воден от користни подбуди – от стремеж да получи царството на баща си. Предан, у когото все още има материални замърсявания, не може да види Върховната Божествена Личност лице в лице. Ето защо Дхрува бил много благодарен на Бога, задето Той излял безпричинната си милост над него. Богът е толкова милостив, че не само изпълнява желанията на предания, който под влияние на невежеството се стреми към материални облаги, но и полага всички грижи за него, както кравата кърми с мляко новороденото си теленце. В Бхагавад-гӣта̄ е казано, че на предания, който служи на Бога постоянно и неотклонно, Богът дава интелигентност, така че той лесно да го постигне. Преданият трябва да е много искрен в този процес и тогава, дори да допуска множество грешки, Кр̣ш̣н̣а лично ще го води и той ще постигне съвършенство в преданото служене.
Тук Дхрува Маха̄ра̄джа нарича Бога пуруш̣а̄ртха-мӯрти, истинската цел на живота. Обикновено под думата пуруш̣а̄ртха се разбира следване на определени религиозни принципи или обожаване на Бога заради материални облаги. Човек моли Бога за материални придобивки, за да може да доставя наслаждение на сетивата си. Но когато въпреки всичките си усилия не успее да задоволи сетивата си, той започва да се стреми към освобождение от материалното съществуване. Обикновено към пуруш̣а̄ртха се отнасят тези дейности. Истинската цел на живота обаче е човек да разбере Върховната Божествена Личност. Тази най-висша цел на човешкото съществуване се нарича пан̃чама-пуруш̣а̄ртха. Бог Чайтаня ни учи да не се обръщаме към Върховния Бог с молби за материални богатства, слава или добра съпруга. Човек трябва да моли Бога само за възможност постоянно да му отдава трансцендентално любовно служене. Дхрува Маха̄ра̄джа съзнавал, че все още пази у себе си желания за материални блага, и молел Бога за закрила, за да не могат материалните му желания да го объркат и да го отклонят от пътя на преданото служене.