Skip to main content
Библиотека » Шрӣмад Бха̄гаватам » Четвърта Песен: Четвъртият етап на сътворението » ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА

ТЕКСТ 47

VERSO 47

Текст

Texto

а̄тма̄нам̇ шочатӣ дӣнам
абандхум̇ виклава̄шрубхих̣
стана̄в а̄сичя випине
сусварам̇ прарурода са̄
ātmānaṁ śocatī dīnam
abandhuṁ viklavāśrubhiḥ
stanāv āsicya vipine
susvaraṁ praruroda sā

Дума по дума

Sinônimos

а̄тма̄нам – себе си; шочатӣ – оплаквайки; дӣнам – злочеста; абандхум – без приятел; виклава – с разбито сърце; ашрубхих̣ – със сълзи; станау – гърдите ѝ; а̄сичя – мокрещи се; випине – в гората; сусварам – високо; прарурода – започна да плаче; са̄ – тя.

ātmānam — por ela mesma; śocatī — lamentando-se; dīnam — sofrida; abandhum — sem um amigo; viklava — de coração partido; aśrubhiḥ — com lágrimas; stanau — seus seios; āsicya — umedecendo; vipine — na floresta; susvaram — bem alto; praruroda — começou a chorar; sā — ela.

Превод

Tradução

Останала в гората съвсем сама, овдовялата дъщеря на Видарбха потъна в скръб и неутешно взе да ридае, а сълзите, които се стичаха от очите ѝ, мокреха нейната гръд.

Estando agora sozinha e viúva naquela floresta, a filha de Vidarbha começou a lamentar-se e a chorar bem alto, derramando lágrimas incessantes, as quais umedeciam seus seios.

Пояснение

Comentário

Царицата е символ на ученика, а царят символизира духовния учител. Когато духовният учител напусне своето тленно тяло, учениците му трябва да плачат също както царицата скърбяла за царя. За ученика и духовния учител обаче няма раздяла: докато ученикът неотклонно следва наставленията на своя духовен учител, учителят винаги се намира до него. Този начин на общуване се нарича ва̄н̣ӣ (общуване чрез словото). А физическото присъствие на учителя се нарича вапух̣. Докато духовният учител е жив, ученикът трябва да служи на неговото физическо тяло, а когато учителят си отиде физически, ученикът трябва да служи на неговите завети.

SIGNIFICADO—Figurativamente, a rainha é tida como discípula do rei; assim, quando o corpo mortal do mestre espiritual expira, seus discípulos devem chorar exatamente como a rainha chora quando o rei deixa seu corpo. Contudo, o discípulo e o mestre espiritual jamais se separam, pois o mestre espiritual sempre se mantém na companhia do discípulo enquanto o discípulo seguir estritamente as instruções do mestre espiritual. Isso se chama associação por meio de vāṇī (palavras). A presença física se chama vapuḥ. Enquanto o mestre espiritual está presente fisicamente, o discípulo deve servir o corpo físico do mestre espiritual, e, quando o mestre espiritual deixa de existir fisicamente, o discípulo deve servir às instruções do mestre espiritual.