Skip to main content
Biblioteca » Śrīmad-Bhāgavatam (Bhāgavata Purāṇa) » Canto 4: A Criação da Quarta Ordem » Capítulo Vinte e Oito

VERSO 47

ТЕКСТ 47

Texto

Текст

ātmānaṁ śocatī dīnam
abandhuṁ viklavāśrubhiḥ
stanāv āsicya vipine
susvaraṁ praruroda sā
а̄тма̄нам̇ шочатӣ дӣнам
абандхум̇ виклава̄шрубхих̣
стана̄в а̄сичя випине
сусварам̇ прарурода са̄

Sinônimos

Дума по дума

ātmānam — por ela mesma; śocatī — lamentando-se; dīnam — sofrida; abandhum — sem um amigo; viklava — de coração partido; aśrubhiḥ — com lágrimas; stanau — seus seios; āsicya — umedecendo; vipine — na floresta; susvaram — bem alto; praruroda — começou a chorar; sā — ela.

а̄тма̄нам – себе си; шочатӣ – оплаквайки; дӣнам – злочеста; абандхум – без приятел; виклава – с разбито сърце; ашрубхих̣ – със сълзи; станау – гърдите ѝ; а̄сичя – мокрещи се; випине – в гората; сусварам – високо; прарурода – започна да плаче; са̄ – тя.

Tradução

Превод

Estando agora sozinha e viúva naquela floresta, a filha de Vidarbha começou a lamentar-se e a chorar bem alto, derramando lágrimas incessantes, as quais umedeciam seus seios.

Останала в гората съвсем сама, овдовялата дъщеря на Видарбха потъна в скръб и неутешно взе да ридае, а сълзите, които се стичаха от очите ѝ, мокреха нейната гръд.

Comentário

Пояснение

SIGNIFICADO—Figurativamente, a rainha é tida como discípula do rei; assim, quando o corpo mortal do mestre espiritual expira, seus discípulos devem chorar exatamente como a rainha chora quando o rei deixa seu corpo. Contudo, o discípulo e o mestre espiritual jamais se separam, pois o mestre espiritual sempre se mantém na companhia do discípulo enquanto o discípulo seguir estritamente as instruções do mestre espiritual. Isso se chama associação por meio de vāṇī (palavras). A presença física se chama vapuḥ. Enquanto o mestre espiritual está presente fisicamente, o discípulo deve servir o corpo físico do mestre espiritual, e, quando o mestre espiritual deixa de existir fisicamente, o discípulo deve servir às instruções do mestre espiritual.

Царицата е символ на ученика, а царят символизира духовния учител. Когато духовният учител напусне своето тленно тяло, учениците му трябва да плачат също както царицата скърбяла за царя. За ученика и духовния учител обаче няма раздяла: докато ученикът неотклонно следва наставленията на своя духовен учител, учителят винаги се намира до него. Този начин на общуване се нарича ва̄н̣ӣ (общуване чрез словото). А физическото присъствие на учителя се нарича вапух̣. Докато духовният учител е жив, ученикът трябва да служи на неговото физическо тяло, а когато учителят си отиде физически, ученикът трябва да служи на неговите завети.