Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.47
Деванагари
आत्मानं शोचती दीनमबन्धुं विक्लवाश्रुभि: ।
स्तनावासिच्य विपिने सुस्वरं प्ररुरोद सा ॥ ४७ ॥
स्तनावासिच्य विपिने सुस्वरं प्ररुरोद सा ॥ ४७ ॥
Стих
а̄тма̄нам̇ шочатӣ дӣнам
абандхум̇ виклава̄шрубхих̣
стана̄в а̄сичя випине
сусварам̇ прарурода са̄
абандхум̇ виклава̄шрубхих̣
стана̄в а̄сичя випине
сусварам̇ прарурода са̄
Дума по дума
Превод
Останала в гората съвсем сама, овдовялата дъщеря на Видарбха потъна в скръб и неутешно взе да ридае, а сълзите, които се стичаха от очите ѝ, мокреха нейната гръд.
Пояснение
Царицата е символ на ученика, а царят символизира духовния учител. Когато духовният учител напусне своето тленно тяло, учениците му трябва да плачат също както царицата скърбяла за царя. За ученика и духовния учител обаче няма раздяла: докато ученикът неотклонно следва наставленията на своя духовен учител, учителят винаги се намира до него. Този начин на общуване се нарича ва̄н̣ӣ (общуване чрез словото). А физическото присъствие на учителя се нарича вапух̣. Докато духовният учител е жив, ученикът трябва да служи на неговото физическо тяло, а когато учителят си отиде физически, ученикът трябва да служи на неговите завети.