ТЕКСТ 24
Text 24
Текст
Text
вр̣н̣е вӣрепситам̇ патим
сан̇калпас твайи бхӯта̄на̄м̇
кр̣тах̣ кила на риш̣яти
vṛṇe vīrepsitaṁ patim
saṅkalpas tvayi bhūtānāṁ
kṛtaḥ kila na riṣyati
Дума по дума
Synonyms
р̣ш̣абхам – най-добрият; явана̄на̄м – от недокосваемите; тва̄м – ти; вр̣н̣е – аз приемам; вӣра – о, велики герою; ӣпситам – желан; патим – съпруг; сан̇калпах̣ – решителността; твайи – към тебе; бхӯта̄на̄м – на всички живи същества; кр̣тах̣ – ако е направена; кила – несъмнено; на – никога; риш̣яти – е ощетен.
ṛṣabham — the best; yavanānām — of the untouchables; tvām — you; vṛṇe — I accept; vīra — O great hero; īpsitam — desired; patim — husband; saṅkalpaḥ — the determination; tvayi — unto you; bhūtānām — of all living entities; kṛtaḥ — if done; kila — certainly; na — never; riṣyati — becomes baffled.
Превод
Translation
Обръщайки се към царя на яваните като към велик герой, Ка̄лаканя̄ му каза: О, достопочтени, ти си най-издигнатият сред недокосваемите. Аз съм влюбена в тебе и искам да се оженим. Зная, че няма човек, който да е загубил от това, че се е сприятелил с тебе.
Approaching the King of the Yavanas, Kālakanyā addressed him as a great hero, saying: My dear sir, you are the best of the untouchables. I am in love with you, and I want you as my husband. I know that no one is baffled if he makes friends with you.
Пояснение
Purport
В тази строфа думите явана̄на̄м р̣ш̣абхам се отнасят за царя на яваните. Санскритските думи явана и млеччха назовават хората, които не следват принципите на ведическата култура. Според тези принципи човек трябва да става рано сутрин и да се къпе, да повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, да прави ман̇гала-а̄рати за мӯртите, да изучава ведическите писания, да се храни с праса̄д, да облича мӯртите и да ги украсява. Освен това той трябва да събира средства за нуждите на храма, а ако е семеен – да работи в съответствие с предписанията за бра̄хман̣ите, кш̣атриите, вайшите или шӯдрите. С други думи, неговият живот трябва да е посветен на духовно познание – това е ведическият идеал за човешка цивилизация. Който не следва тези норми и правила, се нарича явана или млеччха. Човек не бива да мисли, че тези названия се отнасят само за групи от хора, населяващи други страни. Националната принадлежност в случая не играе никаква роля – ако не следва принципите на Ведите, човек се числи към категорията на яваните и млеччхите, независимо дали живее в Индия или другаде. Ако не съблюдава хигиенните принципи, които стоят в основата на ведическите норми и правила, човек се разболява от различни болести. Членовете на Обществото за Кр̣ш̣н̣а съзнание се стараят да спазват всички принципи на Ведите и затова по естествен начин винаги остават чисти и здрави.
The words yavanānām ṛṣabham refer to the King of the Yavanas. The Sanskrit words yavana and mleccha apply to those who do not follow the Vedic principles. According to the Vedic principles, one should rise early in the morning, take bath, chant Hare Kṛṣṇa, offer maṅgala-ārati to the Deities, study Vedic literature, take prasāda and engage in dressing and decorating the Deities. One must also collect money for the temple expenditures, or if one is a householder he must go to work in accordance with the prescribed duties of a brāhmaṇa, kṣatriya, vaiśya or śūdra. In this way one should live a life of spiritual understanding, and this is the Vedic way of civilization. One who does not follow all these rules and regulations is called a yavana or mleccha. One should not mistakenly think that these words refer to certain classes of men in other countries. There is no question of limitation according to nationalism. Whether one lives in India or outside of India, he is called a yavana or mleccha if he does not follow the Vedic principles. One who does not actually follow the hygienic principles prescribed in the Vedic rules and regulations will be subjected to many contagious diseases. Because the students in this Kṛṣṇa consciousness movement are advised to follow the Vedic principles, they naturally become hygienic.
Ако човек има Кр̣ш̣н̣а съзнание, той може да работи като младеж дори когато е седемдесет-осемдесетгодишен. Дъщерята на Ка̄ла (Времето) няма власт над ваиш̣н̣авите. Когато започнал да работи над Чайтаня чарита̄мр̣та, Шрӣла Кр̣ш̣н̣ада̄са Кавира̄джа Госва̄мӣ бил в много напреднала възраст, но създал най-забележителното произведение за живота на Бог Чайтаня. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ и Сана̄тана Госва̄мӣ започнали духовния си живот едва след като напуснали службата си и се оттеглили от семейния живот, т.е. в доста напреднала възраст, но оставили след себе си безценни произведения, които да помагат на хората да напредват по духовния път. Шрӣла Шрӣнива̄са А̄ча̄ря изтъква това в своите стихове, прославящи Госва̄мӣте:
If a person is Kṛṣṇa conscious, he can work like a young man even if he is seventy-five or eighty years old. Thus the daughter of Kāla (Time) cannot overcome a Vaiṣṇava. Śrīla Kṛṣṇadāsa Kavirāja Gosvāmī engaged in writing Caitanya-caritāmṛta when he was very old, yet he presented the most wonderful literature about the activities of Lord Caitanya. Śrīla Rūpa Gosvāmī and Sanātana Gosvāmī began their spiritual lives at a very old age — that is, after they retired from their occupations and family lives — yet they presented many valuable literatures for the advancement of spiritual life. This is confirmed by Śrīla Śrīnivāsa Ācārya, who praised the Gosvāmīs in this way:
лока̄на̄м̇ хита-ка̄рин̣ау три-бхуване ма̄няу шаран̣я̄карау
ра̄дха̄-кр̣ш̣н̣а-пада̄равинда-бхаджана̄нандена матта̄ликау
ванде рӯпа-сана̄танау рагху-югау шрӣ-джӣва-гопа̄лакау
lokānāṁ hita-kāriṇau tri-bhuvane mānyau śaraṇyākarau
rādhā-kṛṣṇa-padāravinda-bhajanānandena mattālikau
vande rūpa-sanātanau raghu-yugau śrī-jīva-gopālakau
„Отдавам смирените си поклони на шестимата Госва̄мӣ: Шрӣ Сана̄тана Госва̄мӣ, Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ, Шрӣ Рагхуна̄тха Бхат̣т̣а Госва̄мӣ, Шрӣ Рагуна̄тха да̄са Госва̄мӣ, Шрӣ Джӣва Госва̄мӣ и Шрӣ Гопа̄ла Бхат̣т̣а Госва̄мӣ, които задълбочено изучиха всички свещени писания, за да формулират за благото на цялото човечество вечните принципи на религията. Те са почитани навсякъде из трите свята и заслужават човек да приеме убежище при тях, защото са напълно потопени в настроението на гопӣте и отдават трансцендентално любовно служене на Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а“.
“I offer my respectful obeisances unto the Six Gosvāmīs, namely Śrī Sanātana Gosvāmī, Śrī Rūpa Gosvāmī, Śrī Raghunātha Bhaṭṭa Gosvāmī, Śrī Raghunātha dāsa Gosvāmī, Śrī Jīva Gosvāmī and Śrī Gopāla Bhaṭṭa Gosvāmī, who are very expert in scrutinizingly studying all the revealed scriptures with the aim of establishing eternal religious principles for the benefit of all human beings. Thus they are honored all over the three worlds, and they are worth taking shelter of because they are absorbed in the mood of the gopīs and are engaged in the transcendental loving service of Rādhā and Kṛṣṇa.”
И така, старостта (джара̄) не закача предания на Бога, защото той следва наставленията на На̄рада и се учи от неговата решителност. Всички предани принадлежат към ученическата последователност, водеща началото си от На̄рада Муни, защото се покланят на мӯртите според наставленията, които той е оставил под формата на На̄рада пан̃чара̄тра, па̄н̃чара̄трика-видхи. Преданите следват пътя както на па̄н̃чара̄трика-видхи, така и на бха̄гавата-видхи. Бха̄гавата-видхи включва в себе си проповядването – шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣нох̣, т.е. слушането за Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, и възпяването на неговата слава. А към па̄н̃чара̄трика-видхи се отнасят процесите арчанам, ванданам, да̄сям, сакхям и а̄тма-ниведанам. Преданият неотклонно следва наставленията на На̄рада Муни и затова не се страхува от старостта, болестите и смъртта. Външно погледнато, той може да остарява, но за него старостта не носи чувството за поражение, което обикновеният човек изпитва в старческите си години. Ето защо, когато остарее, преданият не се бои от смъртта. Ка̄лаканя̄ му помага да преодолее страха, който човек обикновено изпитва, когато старостта (джара̄) се приюти при него. Преданият не се бои от смъртта, защото знае, че когато умре, ще се върне обратно вкъщи, при Бога. Така, вместо да го гнети, напредналата възраст му помага да стане безстрашен и да се чувства щастлив.
Thus jarā, the effect of old age, does not harass a devotee. This is because a devotee follows the instructions and the determination of Nārada Muni. All devotees are in the disciplic succession stemming from Nārada Muni because they worship the Deity according to Nārada Muni’s direction, namely the Nārada-pañcarātra, or the pāñcarātrika-vidhi. A devotee follows the principles of pāñcarātrika-vidhi as well as bhāgavata-vidhi. Bhāgavata-vidhi includes preaching work — śravaṇaṁ kīrtanaṁ viṣṇoḥ — the hearing and chanting of the glories of Lord Viṣṇu, the Supreme Personality of Godhead. The pāñcarātrika-vidhi includes arcanaṁ vandanaṁ dāsyaṁ sakhyam ātma-nivedanam. Because a devotee rigidly follows the instructions of Nārada Muni, he has no fear of old age, disease or death. Apparently a devotee may grow old, but he is not subjected to the symptoms of defeat experienced by a common man in old age. Consequently, old age does not make a devotee fearful of death, as a common man is fearful of death. When jarā, or old age, takes shelter of a devotee, Kālakanyā diminishes the devotee’s fear. A devotee knows that after death he is going back home, back to Godhead; therefore he has no fear of death. Thus instead of depressing a devotee, advanced age helps him become fearless and thus happy.