ТЕКСТ 64
Text 64
Текст
Texto
чатур-видхам̇ пурам а̄тма̄м̇шакена
атхо видус там̇ пуруш̣ам̇ сантам антар
бхун̇кте хр̣ш̣ӣкаир мадху са̄ра-гхам̇ ях̣
catur-vidhaṁ puram ātmāṁśakena
atho vidus taṁ puruṣaṁ santam antar
bhuṅkte hṛṣīkair madhu sāra-ghaṁ yaḥ
Дума по дума
Palabra por palabra
ср̣ш̣т̣ам – в творението; сва-шактя̄ – чрез твоята собствена енергия; идам – космическото проявление; ануправиш̣т̣ах̣ – впоследствие влизащ; чатух̣-видхам – четири вида; пурам – тела; а̄тма-ам̇шакена – със своята неразделна част; атхо – затова; видух̣ – знаеш; там – него; пуруш̣ам – наслаждаващия се; сантам – съществуващ; антах̣ – вътре; бхун̇кте – се наслаждава; хр̣ш̣ӣкаих̣ – със сетивата; мадху – сладост; са̄ра-гхам – мед; ях̣ – този, който.
sṛṣṭam — en la creación; sva-śaktyā — por Tu propia potencia; idam — esta manifestación cósmica; anupraviṣṭaḥ — entrar después; catuḥ-vidham — cuatro clases de; puram — cuerpos; ātma-aṁśakena — por Tu propia parte integral; atho — por lo tanto; viduḥ — conoces; tam — a él; puruṣam — el disfrutador; santam — que existe; antaḥ — dentro; bhuṅkte — disfruta; hṛṣīkaiḥ — con los sentidos; madhu — dulzura; sāra-gham — miel; yaḥ — aquel que.
Превод
Traducción
О, Господи, щом създадеш мирозданието посредством енергиите си, Ти влизаш в него в четири различни образа. Ти добре познаваш живите същества, защото се намираш в сърцето им и знаеш как те доставят удоволствие на своите сетива. Лъжовното щастие в този свят е като насладата на пчелите от меда, който са събрали в килийките на восъчната пита.
Mi querido Señor, después de crear mediante Tus propias potencias, entras en la creación en cuatro clases de formas. Tú, como estás dentro del corazón de las entidades vivientes, las conoces y sabes cómo disfrutan de sus sentidos. Lo que se llama felicidad en esta creación material es exactamente como el disfrute de las abejas con la miel que han reunido en el panal.
Пояснение
Significado
Материалното мироздание е проявление на външната енергия на Върховната Божествена Личност, но понеже мъртвата материя не може да действа самостоятелно, Богът сам влиза в материалния свят под образа на частичната си еманация Парама̄тма̄ и като своите отделени частици, живите същества. С други думи, и живите същества, и Върховната Божествена Личност влизат в материалното творение, за да го приведат в действие. В Бхагавад-гӣта̄ (7.5) е казано:
La manifestación cósmica material es una exhibición de la energía externa de la Suprema Personalidad de Dios, pero como la materia inerte no puede actuar independientemente, el propio Señor entra en la creación material en forma de expansión parcial (Paramātmā), y mediante Sus partes integrales separadas (las entidades vivientes). En otras palabras, tanto las entidades vivientes como la Suprema Personalidad de Dios entran en la creación material simplemente para activarla. Como se afirma en el Bhagavad-gītā (7.5):
пракр̣тим̇ виддхи ме пара̄м
джӣва-бхӯта̄м̇ маха̄-ба̄хо
яйедам̇ дха̄ряте джагат
prakṛtiṁ viddhi me parām
jīva-bhūtāṁ mahā-bāho
yayedaṁ dhāryate jagat
„Освен тях, о, силноръки Арджуна, има и друга, висша моя енергия. Тя обхваща живите същества, които използват ресурсите на нисшата материална природа“.
«Además de estos elementos ¡oh, Arjuna, el de poderosos brazos!, hay otra energía Mía superior, que consiste en las entidades vivientes que están explotando los recursos de esta naturaleza material e inferior».
Материалният свят не може да функционира самостоятелно, затова живите същества влизат в него, като приемат четири вида тела. Думата чатур-видхам в тази строфа заслужава специално внимание. Живите същества, които се раждат в материалния свят, се делят на четири категории. Едни от тях се развиват от зародиш (джара̄ю-джа), други се излюпват от яйца (ан̣д̣а-джа), трети се появяват чрез ферментация (сведа-джа) и четвърти, например дърветата, поникват от семена (удбхидж-джа). Но независимо как се появяват, всички живи същества идват тук в търсене на сетивно наслаждение.
Como el mundo material no puede funcionar de manera independiente, las entidades vivientes entran en la manifestación material en cuatro clases distintas de cuerpos. Es significativa en este verso la palabra catur-vidham. Las entidades vivientes que nacen en el mundo material pueden ser de cuatro clases. Unas nacen de un embrión (jarāyu-ja), otras nacen de huevos (aṇḍa-ja), otras del sudor (sveda-ja), y otras, como los árboles, por medio de semillas (udbhij-ja). Todas esas entidades vivientes, sea cual sea el modo en que aparezcan, se ocupan en la búsqueda del disfrute de los sentidos.
Тази строфа опровергава мнението на материалните учени, че единствено хората имат душа. Всички живи същества, независимо дали се раждат от зародиши, яйца, ферментация или семена, всички живи същества сред осем милиона и четиристотинте хиляди форми на живот са неразделни частици от Върховната Божествена Личност, затова всяко от тях е индивидуална духовна искра, индивидуална душа. Върховният Бог също се намира в сърцето на живото същество, независимо в какво тяло е въплътено то: човек, животно, дърво или микроб. Богът живее във всяко сърце и понеже живите същества идват в материалния свят, за да търсят сетивни наслади, Той ги напътства така, че да могат да доставят удоволствие на сетивата си. По този начин Парама̄тма̄, Върховната Божествена Личност, знае желанията на всекиго. В Бхагавад-гӣта̄ (15.15) е казано:
En este verso se echa por tierra la opinión de los científicos materialistas de que los seres humanos son las únicas entidades vivientes que tienen alma. Ya sea que nazcan de un embrión, de un huevo, del sudor o de semillas, todas las entidades vivientes, en las 8 400 000 especies de vida, son partes integrales de la Suprema Personalidad de Dios; por lo tanto, cada una de ellas es un alma, una chispa espiritual individual. La Suprema Personalidad de Dios permanece en el corazón de la entidad viviente, sin considerar si se trata de hombre, animal, árbol, gusano o microbio. El Señor reside en el corazón de todos, y como todas las entidades vivientes que vienen al mundo material lo hacen para satisfacer su deseo de disfrutar de los sentidos, el Señor las dirige hacia ese disfrute. Así pues, Paramātmā, la Suprema Personalidad de Dios, conoce los deseos de todos. Como se afirma en el Bhagavad-gītā (15.15):
маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча
mattaḥ smṛtir jñānam apohanaṁ ca
„Аз съм в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата“.
«Yo estoy situado en el corazón de todos, y de Mí vienen el recuerdo, el conocimiento y el olvido».
Като остава в сърцата на живите същества, Богът им дава памет, за да могат да се наслаждават на определени неща. Така те си създават свои медени пити и им се радват. Примерът с пчелите е много уместен: ако искат да се насладят на вкуса на меда в питата, пчелите са принудени да търпят ужилванията на другите пчели. Когато ядат мед, пчелите жестоко се жилят една друга. Така те никога не могат да вкусят спокойно сладостта на меда, наслаждението им винаги е съпроводено от страдание. С други думи, когато се опитват да се наслаждават в материалния свят, живите същества изпитват радост и болка, но Върховната Божествена Личност, която добре познава плановете им за сетивна наслада, няма отношение към това. В Упаниш̣адите душата и Свръхдушата са сравнени с две птици, които са кацнали на едно и също дърво. Едната птица (джӣвата, живото същество) кълве плодовете на дървото, а другата птица (Парама̄тма̄) само я наблюдава. В Бхагавад-гӣта̄ (13.23) Върховната Божествена Личност в аспекта си на Парама̄тма̄ е наречена упадраш̣т̣а̄ („наблюдател“) и ануманта̄ („разрешител“).
El Señor, que permanece en el corazón de todas las entidades vivientes, les concede el recuerdo, para que puedan disfrutar de determinadas cosas. De esa forma, las entidades vivientes crean sus propios panales para disfrutar, y luego gozan de ellos. El ejemplo de las abejas es muy apropiado, porque cuando las abejas tratan de disfrutar de sus panales, tienen que sufrir las picaduras de las demás abejas. Mientras disfrutan de la miel, se pican las unas a las otras, de manera que, no solo disfrutan de la dulzura de la miel, sino que también sufren. En otras palabras, las entidades vivientes están expuestas a los placeres y sufrimientos del disfrute material, mientras que la Suprema Personalidad de Dios, que conoce sus planes de disfrute, está aparte de ellas. En los Upaniṣads se da el ejemplo de dos pájaros posados en un árbol. Uno de ellos (la jīva, la entidad viviente) saborea los frutos del árbol, y el otro (Paramātmā) hace de testigo. El Bhagavad-gītā (13.23) se refiere a la Suprema Personalidad de Dios, en Su aspecto de Paramātmā, con las palabras upadraṣṭā (el que supervisa) y anumantā (el que autoriza).
Богът просто наблюдава живото същество и му позволява да се наслаждава по един или друг начин. Именно Парама̄тма̄ дава разум на пчелите да си построят кошер, да събират нектар от цветята, да го съхраняват и да му се наслаждават. Парама̄тма̄ стои встрани от живите същества, но познава техните намерения и им предоставя възможност да се наслаждават на плодовете от дейностите си или да страдат заради тях. Човешкото общество е като пчелен кошер: всички усърдно се трудят и събират нектар от цветята, с други думи, по всевъзможни начини трупат пари, след което градят огромни империи, където всеки да се наслаждава. Но създателите на всяка империя са принудени да търпят ужилванията на други империи и народи. Понякога те си обявяват война и човешките кошери се превръщат в източник на непоносими страдания. Хората строят кошерите си, за да се наслаждават на меда на сетивното удоволствие, но в същото време трябва да страдат от ужилванията на други хора или на други държави. А Върховната Божествена Личност в образа си на Парама̄тма̄ просто наблюдава всички тези дейности. Така и Върховният Бог, и джӣвите идват в материалния свят, но Върховният, Парама̄тма̄, е достоен за обожание, защото Той дава щастие на живото същество в този свят. Ала тъй като този свят е материален, в него не може да има щастие, което да не е примесено с болка. Материалното наслаждение означава страдание. Духовното щастие обаче е чисто блаженство, което душата изпитва под покровителството на Върховната Божествена Личност.
De esta manera, el Señor simplemente actúa como testigo y da su sanción a la entidad viviente para que pueda disfrutar de los sentidos. También es Paramātmā quien da inteligencia a las abejas para construir colmenas, recoger miel de las flores, almacenarla y disfrutar de ella. Aunque está aparte de las entidades vivientes, Paramātmā conoce sus intenciones, y les facilita los medios para que puedan disfrutar o sufrir los resultados de sus acciones. La sociedad humana es idéntica a una colmena, pues todo el mundo se dedica a recoger miel de las flores, recogiendo dinero de diversas fuentes, y a crear grandes imperios para el disfrute común. Sin embargo, después de crear esos imperios, hay que sufrir los picotazos de otras naciones. A veces las naciones se declaran la guerra, y las colmenas humanas se convierten en fuentes de sufrimientos. A pesar de que están creando sus colmenas para disfrutar de la dulzura de los sentidos, los seres humanos, al mismo tiempo, están sufriendo las picaduras de otras personas o naciones. La Suprema Personalidad de Dios, en la forma de Paramātmā, simplemente actúa como testigo de esas actividades. La conclusión es que la Suprema Personalidad de Dios y las jīvas entran juntas en el mundo material. Sin embargo, Paramātmā, la Suprema Personalidad de Dios, es digno de adoración, pues ha dispuesto lo que la entidad viviente necesita para su felicidad en el mundo material. Pero, como se trata del mundo material, no se puede disfrutar de ningún tipo de felicidad libre de ilusión. Mundo material e ilusión son sinónimos, mientras que disfrute espiritual significa disfrute puro bajo la protección de la Suprema Personalidad de Dios.