Шрӣмад Бха̄гаватам 4.24.64

सृष्टं स्वशक्त्येदमनुप्रविष्ट-
श्चचतुर्विधं पुरमात्मांशकेन ।
अथो विदुस्तं पुरुषं सन्तमन्त-
र्भुङ्क्ते हृषीकैर्मधु सारघं य: ॥ ६४ ॥
ср̣ш̣т̣ам̇ сва-шактйедам ануправиш̣т̣аш
чатур-видхам̇ пурам а̄тма̄м̇шакена
атхо видус там̇ пуруш̣ам̇ сантам антар
бхун̇кте хр̣ш̣ӣкаир мадху са̄ра-гхам̇ ях̣

Дума по дума

ср̣ш̣т̣амв творението; сва-шактя̄чрез твоята собствена енергия; идамкосмическото проявление; ануправиш̣т̣ах̣впоследствие влизащ; чатух̣-видхамчетири вида; пурамтела; а̄тма-ам̇шакенасъс своята неразделна част; атхозатова; видух̣знаеш; тамнего; пуруш̣амнаслаждаващия се; сантамсъществуващ; антах̣вътре; бхун̇ктесе наслаждава; хр̣ш̣ӣкаих̣със сетивата; мадхусладост; са̄ра-гхаммед; ях̣този, който.

Превод

О, Господи, щом създадеш мирозданието посредством енергиите си, Ти влизаш в него в четири различни образа. Ти добре познаваш живите същества, защото се намираш в сърцето им и знаеш как те доставят удоволствие на своите сетива. Лъжовното щастие в този свят е като насладата на пчелите от меда, който са събрали в килийките на восъчната пита.

Пояснение

Материалното мироздание е проявление на външната енергия на Върховната Божествена Личност, но понеже мъртвата материя не може да действа самостоятелно, Богът сам влиза в материалния свят под образа на частичната си еманация Парама̄тма̄ и като своите отделени частици, живите същества. С други думи, и живите същества, и Върховната Божествена Личност влизат в материалното творение, за да го приведат в действие. В Бхагавад-гӣта̄ (7.5) е казано:
апареям итас тв аня̄м̇
пракр̣тим̇ виддхи ме пара̄м
джӣва-бхӯта̄м̇ маха̄-ба̄хо
яйедам̇ дха̄ряте джагат
„Освен тях, о, силноръки Арджуна, има и друга, висша моя енергия. Тя обхваща живите същества, които използват ресурсите на нисшата материална природа“.
Материалният свят не може да функционира самостоятелно, затова живите същества влизат в него, като приемат четири вида тела. Думата чатур-видхам в тази строфа заслужава специално внимание. Живите същества, които се раждат в материалния свят, се делят на четири категории. Едни от тях се развиват от зародиш (джара̄ю-джа), други се излюпват от яйца (ан̣д̣а-джа), трети се появяват чрез ферментация (сведа-джа) и четвърти, например дърветата, поникват от семена (удбхидж-джа). Но независимо как се появяват, всички живи същества идват тук в търсене на сетивно наслаждение.
Тази строфа опровергава мнението на материалните учени, че единствено хората имат душа. Всички живи същества, независимо дали се раждат от зародиши, яйца, ферментация или семена, всички живи същества сред осем милиона и четиристотинте хиляди форми на живот са неразделни частици от Върховната Божествена Личност, затова всяко от тях е индивидуална духовна искра, индивидуална душа. Върховният Бог също се намира в сърцето на живото същество, независимо в какво тяло е въплътено то: човек, животно, дърво или микроб. Богът живее във всяко сърце и понеже живите същества идват в материалния свят, за да търсят сетивни наслади, Той ги напътства така, че да могат да доставят удоволствие на сетивата си. По този начин Парама̄тма̄, Върховната Божествена Личност, знае желанията на всекиго. В Бхагавад-гӣта̄ (15.15) е казано:
сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣о
маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча
„Аз съм в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата“.
Като остава в сърцата на живите същества, Богът им дава памет, за да могат да се наслаждават на определени неща. Така те си създават свои медени пити и им се радват. Примерът с пчелите е много уместен: ако искат да се насладят на вкуса на меда в питата, пчелите са принудени да търпят ужилванията на другите пчели. Когато ядат мед, пчелите жестоко се жилят една друга. Така те никога не могат да вкусят спокойно сладостта на меда, наслаждението им винаги е съпроводено от страдание. С други думи, когато се опитват да се наслаждават в материалния свят, живите същества изпитват радост и болка, но Върховната Божествена Личност, която добре познава плановете им за сетивна наслада, няма отношение към това. В Упаниш̣адите душата и Свръхдушата са сравнени с две птици, които са кацнали на едно и също дърво. Едната птица (джӣвата, живото същество) кълве плодовете на дървото, а другата птица (Парама̄тма̄) само я наблюдава. В Бхагавад-гӣта̄ (13.23) Върховната Божествена Личност в аспекта си на Парама̄тма̄ е наречена упадраш̣т̣а̄ („наблюдател“) и ануманта̄ („разрешител“).
Богът просто наблюдава живото същество и му позволява да се наслаждава по един или друг начин. Именно Парама̄тма̄ дава разум на пчелите да си построят кошер, да събират нектар от цветята, да го съхраняват и да му се наслаждават. Парама̄тма̄ стои встрани от живите същества, но познава техните намерения и им предоставя възможност да се наслаждават на плодовете от дейностите си или да страдат заради тях. Човешкото общество е като пчелен кошер: всички усърдно се трудят и събират нектар от цветята, с други думи, по всевъзможни начини трупат пари, след което градят огромни империи, където всеки да се наслаждава. Но създателите на всяка империя са принудени да търпят ужилванията на други империи и народи. Понякога те си обявяват война и човешките кошери се превръщат в източник на непоносими страдания. Хората строят кошерите си, за да се наслаждават на меда на сетивното удоволствие, но в същото време трябва да страдат от ужилванията на други хора или на други държави. А Върховната Божествена Личност в образа си на Парама̄тма̄ просто наблюдава всички тези дейности. Така и Върховният Бог, и джӣвите идват в материалния свят, но Върховният, Парама̄тма̄, е достоен за обожание, защото Той дава щастие на живото същество в този свят. Ала тъй като този свят е материален, в него не може да има щастие, което да не е примесено с болка. Материалното наслаждение означава страдание. Духовното щастие обаче е чисто блаженство, което душата изпитва под покровителството на Върховната Божествена Личност.