Шрӣмад Бха̄гаватам 4.24.65
Деванагари
स एष लोकानतिचण्डवेगो
विकर्षसि त्वं खलु कालयान: ।
भूतानि भूतैरनुमेयतत्त्वो
घनावलीर्वायुरिवाविषह्य: ॥ ६५ ॥
विकर्षसि त्वं खलु कालयान: ।
भूतानि भूतैरनुमेयतत्त्वो
घनावलीर्वायुरिवाविषह्य: ॥ ६५ ॥
Стих
са еш̣а лока̄н атичан̣д̣а-вего
викарш̣аси твам̇ кхалу ка̄ла-я̄нах̣ '
бхӯта̄ни бхӯтаир анумея-таттво
гхана̄валӣр ва̄юр ива̄виш̣ахях̣
викарш̣аси твам̇ кхалу ка̄ла-я̄нах̣ '
бхӯта̄ни бхӯтаир анумея-таттво
гхана̄валӣр ва̄юр ива̄виш̣ахях̣
Дума по дума
сах̣ — това; еш̣ах̣ — този; лока̄н — всички планетни системи; ати — много; чан̣д̣а-вегах̣ — огромната сила; викарш̣аси — унищожава; твам — Ти; кхалу — но; ка̄ла-я̄нах̣ — в хода на времето; бхӯта̄ни — всички живи същества; бхӯтаих̣ — от други живи същества; анумея-таттвах̣ — Абсолютната Истина може да бъде разгадана; гхана-а̄валӣх̣ — облаците; ва̄юх̣ — въздух; ива — като; авиш̣ахях̣ — непоносим.
Превод
О, Господи, човек не може да види абсолютната Ти власт непосредствено, но може да я усети, като наблюдава дейностите в този свят и открие как в хода на времето всичко умира. Огромно е могъществото на времето – всяко нещо става причина за гибелта на нещо друго, както едно животно изяжда друго животно. Времето руши всичко, подобно на вятъра, който разпръсква облаците в небето.
Пояснение
Процесът на унищожението се подчинява на природните закони. Нищо в материалния свят не е постоянно, въпреки че учените, философите, простите работници и всички останали хора се опитват да увековечат плодовете на своя труд. Неотдавна един набеден учен заяви, че един ден науката щяла да направи човешкия живот вечен. Други псевдоучени пък се опитват да създадат живи същества в лабораториите си. Така, по един или друг начин, всички отричат съществуването на Бога, Върховната Личност, и отказват да признаят неговата върховна власт. Но Богът е толкова могъщ, че в облика на смъртта унищожава всичко на този свят. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (10.34): мр̣тюх̣ сарва-хараш ча̄хам – „Аз съм всепоглъщащата смърт“. За атеистите Богът е като смъртта, защото им отнема всичко, което са постигнали в материалния свят. Хиран̣якашипу, бащата на Прахла̄да, упорито отричал съществуването на Върховния Бог и дори се опитал да убие своя петгодишен син заради непоколебимата му вяра в Бога. Но дошъл ден, когато Върховният лично се явил пред него в образа си на Нр̣сим̇хадева и убил Хиран̣якашипу пред очите на сина му. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.13.47) се казва, че процесът на унищожението е естествен. Джӣво джӣвася джӣванам – „Всяко животно служи за храна на друго животно“. Змията изяжда жабата, мангустата – змията, а някое друго животно изяжда мангустата. Така по върховната воля на Бога всичко живо е подложено на унищожение. Въпреки че не можем непосредствено да видим ръката на Бога в това, което се случва, можем да усетим присъствието му, като наблюдаваме процеса на унищожението. Ние виждаме облаците, които се гонят в небето, макар че не виждаме как вятърът прави това, защото е невъзможно да видим вятъра. По същия начин, макар да не можем да видим самия Бог, Върховната Личност, ние виждаме, че Той ръководи унищожението. Неумолимият процес на унищожението се ръководи от Бога, но атеистите не виждат това.