Шрӣмад Бха̄гаватам 4.24.63

Ако творението е едно цяло – т.е. ако всичко е само Върховният Бог, Виш̣н̣у, – тогава защо вещите трансценденталисти го делят на различни категории, като тези, изброени в горната строфа? Защо мъдрите учени правят разлика между материята и духа? В отговор на тези въпроси Шива казва, че духът и материята не са творение на философите, а са създадени от Бог Виш̣н̣у: твам ека а̄дях̣ пуруш̣ах̣. Духовните и материалните категории съществуват по волята на Върховната Божествена Личност, но за живите същества, които вечно служат на Бога, между тях няма разлика. Материалният свят съществува само за тези, които искат да подражават на Бога и да се наслаждават. И наистина, материалният свят не е нищо друго, освен забрава за изначалната Върховна Божествена Личност, твореца на всичко. Разликата между материята и духа се създава от спящата енергия на Върховния, когато Той пожелае да предостави възможност на живите същества да се наслаждават подобно на него. Именно заради тях спящата енергия сътворява материалния свят. Например, подражавайки на майка си, децата искат да готвят в кухнята като нея. Тогава тя им дава играчки, с които да могат „да готвят“. По същия начин, когато някои живи същества пожелаят да подражават на дейностите на Бога, Той създава за тях материалното космическо проявление. Следователно материалното творение е дело на Бога, осъществено чрез неговата материална енергия. Материалната енергия се задейства от погледа на Върховния. Тогава започват да функционират трите ѝ качества и тя преминава в проявено състояние, като първо приема формата на махат-таттва, а след това се обособява и във вид на его, етер, въздух, огън, вода и земя. След като създаде материалния космос, Богът го опложда, влагайки в него живите същества: най-напред идва Брахма̄, после се появяват седемте велики р̣ш̣и, след тях – многобройните полубогове. От полубоговете произлизат човеците, животните, дърветата, птиците и всички останали форми на живот. Ала изначалната причина на всичко това, както се казва в този текст, е Върховната Божествена Личност (твам ека а̄дях̣ пуруш̣ах̣). Същото нещо е потвърдено и в Брахма сам̇хита̄ (5.1):

Обгърнати от материалната енергия, живите същества не могат да разберат, че източник на всичко е Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Тази идея е обобщена във ведическия афоризъм джанма̄дй ася ятах̣ (Веда̄нта сӯтра, 1.1.2). А в Бхагавад-гӣта̄ (10.8) Кр̣ш̣н̣а я потвърждава по следния начин:

„Аз съм източникът на всички духовни и материални светове. Всичко води началото си от мен. Мъдреците, които добре знаят това, ми служат предано и ме обожават с цялото си сърце“.

Когато Кр̣ш̣н̣а казва, че всичко произлиза от него (ахам̇ сарвася прабхавах̣), това означава, че Той е източникът дори на Брахма̄, Шива, пуруш̣а-авата̄рите, материалното проявление и всички живи същества в материалния свят. Всъщност думата прабхава („творение“) се отнася само за материалния свят. Духовният свят съществува вечно и по отношение на него е безсмислица да се говори за сътворяване. В чатух̣-шлоките на Шрӣмад Бха̄гаватам Богът казва: ахам ева̄сам ева̄гре – „Аз съществувах в самото начало, още преди сътворението“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 2.9.33). Във Ведите също откриваме: еко на̄ра̄ян̣а а̄сӣт – „Преди сътворението съществуваше само На̄ра̄ян̣а“. Същото нещо твърди и Шан̇кара̄ча̄ря: на̄ра̄ян̣ах̣ паро 'вякта̄т – „На̄ра̄ян̣а е отвъд творението“ (Гӣта̄ бха̄шя). И тъй като всички дейности на На̄ра̄ян̣а са духовни, когато Той каже „Да бъде творение“, създаденото от него творение също е изцяло духовно. „Материалното“ съществува само за онези, които са забравили, че На̄ра̄ян̣а е изначалната причина на всичко.