ТЕКСТ 19
ТЕКСТ 19
Текст
Текст
прачетасах̣ питур ва̄кям̇
шираса̄да̄я са̄дхавах̣
дишам̇ пратӣчӣм̇ праяюс
тапасй а̄др̣та-четасах̣
прачетасах̣ питур ва̄кйам̇
ш́ираса̄да̄йа са̄дхавах̣
диш́ам̇ пратӣчӣм̇ прайайус
тапасй а̄др̣та-четасах̣
Дума по дума
Пословный перевод
маитреях̣ ува̄ча – великият мъдрец Маитрея продължи да говори; прачетасах̣ – всички синове на цар Пра̄чӣнабархи; питух̣ – на бащата; ва̄кям – слова; шираса̄ – върху главата; а̄да̄я – приемайки; са̄дхавах̣ – всички благочестиви; дишам – посока; пратӣчӣм – западна; праяюх̣ – заминаха; тапаси – в аскетизъм; а̄др̣та – приели сериозно; четасах̣ – в сърцето.
маитрейах̣ ува̄ча — великий мудрец Майтрея продолжал говорить; прачетасах̣ — все сыновья царя Прачинабархи; питух̣ — отца; ва̄кйам — слова; ш́ираса̄ — на голову; а̄да̄йа — приняв; са̄дхавах̣ — все благочестивые; диш́ам — направление; пратӣчӣм — западное; прайайух̣ — ушли; тапаси — в аскезах; а̄др̣та — серьезно приняв; четасах̣ — в сердце.
Превод
Перевод
Великият мъдрец Маитрея продължи: Скъпи Видура, понеже бяха благочестиви, синовете на Пра̄чӣнабархи приеха много отговорно думите на баща си и ги скътаха дълбоко в сърцето си. Прегърнали тези слова, те се отправиха на запад, за да изпълнят заръката му.
Великий мудрец Майтрея продолжал: Дорогой Видура, все сыновья Прачинабархи были очень благочестивы, поэтому они со всей серьезностью отнеслись к словам своего отца, приняв их близко к сердцу. Со словами отца на голове они двинулись на запад, чтобы выполнить его волю.
Пояснение
Комментарий
В тази строфа думата са̄дхавах̣ („благочестив“ или „добре възпитан“) заслужава особено внимание, особено в контекста на нашето време. Формата са̄дхавах̣ е образувана от думата са̄дху. Съвършен са̄дху е този, който непрекъснато отдава предано служене на Върховната Божествена Личност. Синовете на Пра̄чӣнабархи са наречени са̄дхавах̣, защото безрезервно се подчинявали на волята на баща си. Бащата, царят и духовният учител са смятани за представители на Върховната Божествена Личност и затова трябва да бъдат почитани като самия Върховен Бог. Дълг на бащата, на духовния учител и на царя е да възпитават и ръководят децата, учениците и поданиците си така, че постепенно те да станат съвършени и чисти предани на Върховния Бог. А дълг на възпитаниците или поданиците е безпрекословно да се подчиняват на волята на своите господари и попечители и съвестно да изпълняват наставленията им. Думата шираса̄ („върху главата“) също е от много голямо значение, защото показва, че Прачета̄сите приели заръката на баща си, като я „сложили върху главата си“, с други думи, приели я покорно и всеотдайно.
Употребленное в этом стихе слово са̄дхавах̣ («благочестивый» или «благонравный»), является очень важным, особенно в наше время. Оно происходит от слова са̄дху. Идеальный садху — это тот, кто постоянно служит Верховной Личности Бога. Сыновья Прачинабархи названы здесь са̄дхавах̣, так как они были во всем послушны своему отцу. Отец, царь и духовный учитель считаются представителями Верховной Личности Бога, поэтому их следует почитать наравне с Верховным Господом. Долг отца, духовного учителя и царя — руководить своими подопечными так, чтобы они в конце концов стали чистыми, беспримесными преданными Господа. Это долг старших, а те, кто находится у них в подчинении, обязаны беспрекословно и безукоризненно выполнять все распоряжения старших. Особого внимания заслуживает также употребленное здесь слово ш́ираса̄, что значит «на головах»: получив указания своего отца, Прачеты несли их на голове, то есть были готовы беспрекословно исполнить их.