ТЕКСТ 19
Text 19
Текст
Text
прачетасах̣ питур ва̄кям̇
шираса̄да̄я са̄дхавах̣
дишам̇ пратӣчӣм̇ праяюс
тапасй а̄др̣та-четасах̣
pracetasaḥ pitur vākyaṁ
śirasādāya sādhavaḥ
diśaṁ pratīcīṁ prayayus
tapasy ādṛta-cetasaḥ
Дума по дума
Synonyms
маитреях̣ ува̄ча – великият мъдрец Маитрея продължи да говори; прачетасах̣ – всички синове на цар Пра̄чӣнабархи; питух̣ – на бащата; ва̄кям – слова; шираса̄ – върху главата; а̄да̄я – приемайки; са̄дхавах̣ – всички благочестиви; дишам – посока; пратӣчӣм – западна; праяюх̣ – заминаха; тапаси – в аскетизъм; а̄др̣та – приели сериозно; четасах̣ – в сърцето.
maitreyaḥ uvāca — the great sage Maitreya continued to speak; pracetasaḥ — all the sons of King Prācīnabarhi; pituḥ — of the father; vākyam — words; śirasā — on the head; ādāya — accepting; sādhavaḥ — all pious; diśam — direction; pratīcīm — western; prayayuḥ — went away; tapasi — in austerities; ādṛta — accepting seriously; cetasaḥ — in the heart.
Превод
Translation
Великият мъдрец Маитрея продължи: Скъпи Видура, понеже бяха благочестиви, синовете на Пра̄чӣнабархи приеха много отговорно думите на баща си и ги скътаха дълбоко в сърцето си. Прегърнали тези слова, те се отправиха на запад, за да изпълнят заръката му.
The great sage Maitreya continued: My dear Vidura, because of their pious nature, all the sons of Prācīnabarhi very seriously accepted the words of their father with heart and soul, and with these words on their heads, they went toward the west to execute their father’s order.
Пояснение
Purport
В тази строфа думата са̄дхавах̣ („благочестив“ или „добре възпитан“) заслужава особено внимание, особено в контекста на нашето време. Формата са̄дхавах̣ е образувана от думата са̄дху. Съвършен са̄дху е този, който непрекъснато отдава предано служене на Върховната Божествена Личност. Синовете на Пра̄чӣнабархи са наречени са̄дхавах̣, защото безрезервно се подчинявали на волята на баща си. Бащата, царят и духовният учител са смятани за представители на Върховната Божествена Личност и затова трябва да бъдат почитани като самия Върховен Бог. Дълг на бащата, на духовния учител и на царя е да възпитават и ръководят децата, учениците и поданиците си така, че постепенно те да станат съвършени и чисти предани на Върховния Бог. А дълг на възпитаниците или поданиците е безпрекословно да се подчиняват на волята на своите господари и попечители и съвестно да изпълняват наставленията им. Думата шираса̄ („върху главата“) също е от много голямо значение, защото показва, че Прачета̄сите приели заръката на баща си, като я „сложили върху главата си“, с други думи, приели я покорно и всеотдайно.
In this verse sādhavaḥ, meaning “pious” or “well-behaved,” is very important, especially at the present moment. It is derived from the word sādhu. A perfect sādhu is one who is always engaged in the devotional service of the Supreme Personality of Godhead. Prācīnabarhi’s sons are described as sādhavaḥ because of their complete obedience to their father. The father, king and spiritual master are supposed to be representatives of the Supreme Personality of Godhead, and as such they have to be respected as the Supreme Lord. It is the duty of the father, the spiritual master and the king to regulate their subordinates in such a way that they ultimately become fully unalloyed devotees of the Supreme Lord. That is the duty of the superiors, and it is the duty of the subordinates to obey their orders perfectly and in a disciplined way. The word śirasā, “on their heads,” is also significant, for the Pracetās accepted the orders of their father and carried them on their heads, which means they accepted them in complete surrender.