Шрӣмад Бха̄гаватам 4.23.27

В Бхагавад-гӣта̄ (9.33) Бог Кр̣ш̣н̣а казва: анитям асукхам̇ локам имам̇ пра̄пя бхаджасва ма̄м. Той заявява, че материалният свят е пълен със страдания (асукхам) и в същото време – ефимерен (анитям). Затова единственият дълг на човека е да отдава на Бога предано служене. Това е най-висшата кауза, на която може да бъде посветен човешкият живот. Преданите, които постоянно служат в лотосовите нозе на Бога, получават не само всички материални, но и всички духовни блага, защото, когато животът им изтече, се връщат вкъщи, при Бога. В тази строфа крайната цел, която преданите постигат, е наречена бхагават-падам. Думата падам значи „обител“, а бхагават значи „Върховната Божествена Личност“. С други думи, техен последен пристан е обителта на Върховната Божествена Личност.

В тази строфа заслужава да обърнем внимание и на думата наиш̣кармям, която значи „трансцендентално знание“. Никой не може да постигне съвършенство, докато не се издигне до равнището на трансценденталното знание и не започне да отдава на Бога предано служене. В обикновения случай човек получава възможност да отдава на Бога чисто предано служене едва след като в продължение на много животи е следвал процесите на гя̄на, йога и карма. Той получава тази възможност по милостта на чист предан и това е единственият начин, по който може да постигне истинско освобождение. Съпругите на полубоговете, за които се разказва в тези строфи, имали преимуществото да се родят на висшите планети, където животът трае милиони години, и разполагали с всевъзможни материални блага и удобства, но въпреки това се окайвали, че не са ощастливени от съдбата така, както Пр̣тху Маха̄ра̄джа и съпругата му, които минали край тях, устремени право нагоре. С други думи, Пр̣тху Маха̄ра̄джа и съпругата му не смятали издигането до висшите планети, дори до Брахмалока, за постижение, заслужаващо вниманието им, защото целта, към която се били устремили, нямала равна на себе си. В Бхагавад-гӣта̄ (8.16) Богът утвърждава: а̄брахма-бхувана̄л лока̄х̣ пунар а̄вартино 'рджуна – „Всички планети в материалния свят, от най-висшата до най-низшата, са места на страдание, в които непрекъснато се редуват раждане и смърт“. С други думи, дори ако човек достигне най-висшата планета в материалния свят, Брахмалока, той отново ще се озове в мъчителния кръговрат на раждането и смъртта. В девета глава на Бхагавад-гӣта̄ (9.21) Бог Кр̣ш̣н̣а посочва:

„Когато се насладят на изключителните райски удоволствия и резултатите от благочестивите им дейности се изчерпят, те отново се връщат на тази тленна планета“. Щом изчерпи резултатите от благочестивите си дейности, живото същество е принудено отново да се върне на низшите планети и да отгърне нова страница в извършването на благочестиви дела. Затова в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.12) е казано: наиш̣кармям апй ачюта-бха̄ва-варджитам. „Докато човек не стигне до преданото служене за Бога, пътят на освобождението е несигурен“. Дори този, който е постигнал безличностното брахмаджьоти, е застрашен да падне отново в материалния свят. А щом е възможно падение дори от брахмаджьоти, намиращо се отвъд висшите планетни системи в материалния свят, тогава какво да кажем за обикновените йогӣ и кармӣ, които са в състояние да стигнат едва до висшите материални планети? Ето защо съпругите на обитателите на висшите планети също не оценявали много високо резултатите от заниманията с карма, гя̄на и йога.