Шрӣмад Бха̄гаватам 4.23.27

तेषां दुरापं किं त्वन्यन्मर्त्यानां भगवत्पदम् ।
भुवि लोलायुषो ये वै नैष्कर्म्यं साधयन्त्युत ॥ २७ ॥
теш̣а̄м̇ дура̄пам̇ ким̇ тв анян
мартя̄на̄м̇ бхагават-падам
бхуви лола̄юш̣о йе ваи
наиш̣кармям̇ са̄дхаянтй ута

Дума по дума

теш̣а̄мна тях; дура̄памтрудно постижимо; кимкакво; туно; анятвсичко друго; мартя̄на̄мна хората; бхагават-падамцарството на Бога; бхувив този свят; лолаефимерен; а̄юш̣ах̣живот; йетези; ваинесъмнено; наиш̣кармямпътят на освобождението; са̄дхаянтиследват; утаточно.

Превод

В този свят всички хора живеят кратко, но онези, които отдават предано служене, се връщат вкъщи, при Бога, защото вървят по истинския път на освобождението. За такива хора няма нищо непостижимо.

Пояснение

В Бхагавад-гӣта̄ (9.33) Бог Кр̣ш̣н̣а казва: анитям асукхам̇ локам имам̇ пра̄пя бхаджасва ма̄м. Той заявява, че материалният свят е пълен със страдания (асукхам) и в същото време – ефимерен (анитям). Затова единственият дълг на човека е да отдава на Бога предано служене. Това е най-висшата кауза, на която може да бъде посветен човешкият живот. Преданите, които постоянно служат в лотосовите нозе на Бога, получават не само всички материални, но и всички духовни блага, защото, когато животът им изтече, се връщат вкъщи, при Бога. В тази строфа крайната цел, която преданите постигат, е наречена бхагават-падам. Думата падам значи „обител“, а бхагават значи „Върховната Божествена Личност“. С други думи, техен последен пристан е обителта на Върховната Божествена Личност.
В тази строфа заслужава да обърнем внимание и на думата наиш̣кармям, която значи „трансцендентално знание“. Никой не може да постигне съвършенство, докато не се издигне до равнището на трансценденталното знание и не започне да отдава на Бога предано служене. В обикновения случай човек получава възможност да отдава на Бога чисто предано служене едва след като в продължение на много животи е следвал процесите на гя̄на, йога и карма. Той получава тази възможност по милостта на чист предан и това е единственият начин, по който може да постигне истинско освобождение. Съпругите на полубоговете, за които се разказва в тези строфи, имали преимуществото да се родят на висшите планети, където животът трае милиони години, и разполагали с всевъзможни материални блага и удобства, но въпреки това се окайвали, че не са ощастливени от съдбата така, както Пр̣тху Маха̄ра̄джа и съпругата му, които минали край тях, устремени право нагоре. С други думи, Пр̣тху Маха̄ра̄джа и съпругата му не смятали издигането до висшите планети, дори до Брахмалока, за постижение, заслужаващо вниманието им, защото целта, към която се били устремили, нямала равна на себе си. В Бхагавад-гӣта̄ (8.16) Богът утвърждава: а̄брахма-бхувана̄л лока̄х̣ пунар а̄вартино 'рджуна – „Всички планети в материалния свят, от най-висшата до най-низшата, са места на страдание, в които непрекъснато се редуват раждане и смърт“. С други думи, дори ако човек достигне най-висшата планета в материалния свят, Брахмалока, той отново ще се озове в мъчителния кръговрат на раждането и смъртта. В девета глава на Бхагавад-гӣта̄ (9.21) Бог Кр̣ш̣н̣а посочва:
те там̇ бхуктва̄ сварга-локам̇ виша̄лам̇
кш̣ӣн̣е пун̣йе мартя-локам̇ вишанти
„Когато се насладят на изключителните райски удоволствия и резултатите от благочестивите им дейности се изчерпят, те отново се връщат на тази тленна планета“. Щом изчерпи резултатите от благочестивите си дейности, живото същество е принудено отново да се върне на низшите планети и да отгърне нова страница в извършването на благочестиви дела. Затова в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.12) е казано: наиш̣кармям апй ачюта-бха̄ва-варджитам. „Докато човек не стигне до преданото служене за Бога, пътят на освобождението е несигурен“. Дори този, който е постигнал безличностното брахмаджьоти, е застрашен да падне отново в материалния свят. А щом е възможно падение дори от брахмаджьоти, намиращо се отвъд висшите планетни системи в материалния свят, тогава какво да кажем за обикновените йогӣ и кармӣ, които са в състояние да стигнат едва до висшите материални планети? Ето защо съпругите на обитателите на висшите планети също не оценявали много високо резултатите от заниманията с карма, гя̄на и йога.