Шрӣмад Бха̄гаватам 1.5.12
Деванагари
नैष्कर्म्यमप्यच्युतभाववर्जितं
न शोभते ज्ञानमलं निरञ्जनम् ।
कुत: पुन: शश्वदभद्रमीश्वरे
न चार्पितं कर्म यदप्यकारणम् ॥ १२ ॥
न शोभते ज्ञानमलं निरञ्जनम् ।
कुत: पुन: शश्वदभद्रमीश्वरे
न चार्पितं कर्म यदप्यकारणम् ॥ १२ ॥
Стих
наиш̣кармям апй ачюта-бха̄ва-варджитам̇
на шобхате гя̄нам алам̇ ниран̃джанам
кутах̣ пунах̣ шашвад абхадрам ӣшваре
на ча̄рпитам̇ карма яд апй ака̄ран̣ам
на шобхате гя̄нам алам̇ ниран̃джанам
кутах̣ пунах̣ шашвад абхадрам ӣшваре
на ча̄рпитам̇ карма яд апй ака̄ран̣ам
Дума по дума
наиш̣кармям — себепознание, освободено от последиците на плодоносните дейности; апи — въпреки; ачюта — непогрешимият Бог; бха̄ва — понятие; варджитам — лишено от; на — не; шобхате — изглежда добре; гя̄нам — трансцендентално знание; алам — постепенно; ниран̃джанам — освободен от обозначенията; кутах̣ — къде е; пунах̣ — отново; шашват — винаги; абхадрам — несвойствено; ӣшваре — на Бога; на — не; ча — и; арпитам — отдадени; карма — плодоносни дейности; ят апи — които са; ака̄ран̣ам — безплодни.
Превод
Дори да е освободено от всичко материално, учението за себепознанието не е съвършено, ако не излага схващането за Непогрешимия (Бог). Тогава какъв е смисълът от плодоносните дейности, които са преходни по природа и болезнени от началото до края, ако те не се използват в предано служене на Бога?
Пояснение
Както се каза по-горе, осъждат се не само обикновените литературни произведения, които не описват трансценденталното величие на Бога, но и ведическите произведения и разсъждения за природата на безличностния Брахман, когато в тях не се говори за преданото служене. Щом по тази причина се осъждат дори разсъжденията за безличностния Брахман, какво остава за обикновените плодоносни дейности, които не са насочени към достигането на целта на преданото служене. Спекулативното знание и плодоносните дейности не могат да доведат човек до целта – съвършенството. Плодоносните дейности, с които са заети почти всички хора, винаги причиняват страдание – ако не в началото, то в края. От тях може да има полза само когато са подчинени на преданото служене. В Бхагавад-гӣта̄ се потвърждава, че плодовете от тези дейности трябва да се използват в служене на Бога, в противен случай те стават причина за материално заробване. Истинският наслаждаващ се на плодоносните дейности е Божествената Личност. И когато живите същества вършат плодоносните дейности, за да доставят удоволствие на своите сетива, тези дейности се превръщат в източник на неприятности за тях.