Шрӣмад бха̄гаватам 4.22.57
Текст
махендра ива дурджаях̣
титикш̣ая̄ дхаритрӣва
дяур ива̄бхӣш̣т̣а-до нр̣н̣а̄м
Дума по дума
дурдхарш̣ах̣ – непобедим; теджаса̄ – с могъщество; ива – като; агних̣ – огън; маха̄-индрах̣ – небесният цар; ива – сравняван; дурджаях̣ – непреодолим; титикш̣ая̄ – с търпение; дхаритрӣ – земята; ива – като; дяух̣ – райските планети; ива – като; абхӣш̣т̣а-дах̣ – изпълнявайки желанията; нр̣н̣а̄м – на хората.
Превод
Маха̄ра̄джа Пр̣тху бе толкова могъщ и силен, че никой не се осмеляваше да наруши заповедите му, както никой не може да победи огъня. Силата му беше такава, че го сравняваха с Индра, небесния цар, който се слави с непреодолимо могъщество. Но в същото време Маха̄ра̄джа Пр̣тху бе търпелив като самата земя, а щедростта, с която изпълняваше желанията на своите поданици, надминаваше изобилието на рая.
Пояснение
Дълг на царя е да защитава поданиците си и да изпълнява желанията им. А поданиците от своя страна са длъжни да се подчиняват на законите на държавата. Маха̄ра̄джа Пр̣тху изпълнявал безупречно задълженията си на владетел и в същото време бил толкова силен, че никой не смеел да наруши волята му, както никой не е в състояние да спре топлината и светлината на огъня. По сила и могъщество Маха̄ра̄джа Пр̣тху се равнявал на Индра, царя на рая. Съвременните учени правят опити с ядрено оръжие, а в миналите епохи воините поразявали враговете си с помощта на брахма̄стри, но нито брахма̄стрите, нито ядрените оръжия могат да се сравняват по сила с мълнията на небесния цар. С един удар на мълнията си Индра е способен да разбие и най-огромните планини. От друга страна, Маха̄ра̄джа Пр̣тху бил търпелив като земята и изпълнявал желанията на поданиците си с щедростта на проливния дъжд. Без дъжд хората на тази планета не биха могли да изпълняват желанията си. В Бхагавад-гӣта̄ (3.14) е казано: парджаня̄д анна-самбхавах̣ – зърното расте благодарение на дъжда, който вали от небето, а без зърно никой човек на земята не може да задоволи нуждите си. Затова безкрайната милост се сравнява с проливен дъжд, който се излива от облаците. Милостта на Маха̄ра̄джа Пр̣тху се изливала над хората непрекъснато като благодатните дъждовни потоци. С други думи, царят бил по-нежен от роза и по-суров от мълния. Така управлявал той царството си.