ТЕКСТ 12
VERSO 12
Текст
Texto
яд-врата̄ни мумукш̣авах̣
чаранти шраддхая̄ дхӣра̄
ба̄ла̄ ева бр̣ханти ча
yad-vratāni mumukṣavaḥ
caranti śraddhayā dhīrā
bālā eva bṛhanti ca
Дума по дума
Sinônimos
су-а̄гатам – добре дошли; вах̣ – на вас; двиджа-шреш̣т̣ха̄х̣ – най-велики сред бра̄хман̣ите; ят – чиито; врата̄ни – обети; мумукш̣авах̣ – на личностите, желаещи освобождение; чаранти – държите се; шраддхая̄ – с голяма вяра; дхӣра̄х̣ – владеещи себе си; ба̄ла̄х̣ – момчета; ева – като; бр̣ханти – съблюдавате; ча – също.
Превод
Tradução
Маха̄ра̄джа Пр̣тху поздрави четиримата Кума̄ри, наричайки ги най-велики сред бра̄хман̣ите, и се обърна към тях със следните думи: От самото си раждане вие спазвате строг обет за полово въздържание и макар че имате дълъг опит по пътя на освобождението, продължавате да изглеждате като малки деца.
Mahārāja Pṛthu deu suas boas-vindas aos quatro Kumāras, chamando-os de os melhores dos brāhmaṇas. Ele os acolheu, dizendo: Desde o início de vosso nascimento, observastes estritamente os votos de celibato e, embora sejais experientes no caminho da liberação, vos mantendes como pequenas crianças.
Пояснение
Comentário
Отличителна черта на Кума̄рите е, че те завинаги останали брахмача̄рӣ, които от самото си рождение спазват обет за полово въздържание. Когато момчето се превръща в младеж, сетивата му понякога се възбуждат и тогава е много трудно то да съхрани целомъдрието си. Ето защо четиримата Кума̄ри запазили облика си на малки, четири-петгодишни деца. Те съзнателно останали деца, защото детските сетива не са измъчвани от полови желания. Това е забележителна особеност в живота на Кума̄рите, затова Маха̄ра̄джа Пр̣тху ги нарекъл най-велики сред бра̄хман̣ите. Той ги нарекъл двиджа-шреш̣т̣ха̄х̣, най-велики сред бра̄хман̣ите, не само защото били синове на най-великия бра̄хман̣а (Брахма̄), но и затова че били ваиш̣н̣ави. Както вече говорихме, те са сложили началото на сампрада̄я (ученическа последователност), която се е запазила и до ден-днешен и е известна под името Нимба̄рка-сампрада̄я. Нимба̄рка-сампрада̄я е една от четирите сампрада̄и на а̄ча̄риите ваиш̣н̣ави. Маха̄ра̄джа Пр̣тху искрено се възхищавал на Кума̄рите, задето спазвали обет за брахмачаря още от рождение. Но още по-забележителен за него бил фактът, че те са ваиш̣н̣ави, затова той се обърнал към тях с думите ваиш̣н̣ава-шреш̣т̣ха̄х̣. С други думи, човек трябва да почита ваиш̣н̣авите независимо от произхода им. Ваиш̣н̣аве джа̄ти-буддхих̣. За един ваиш̣н̣ава никога не бива да съдим по произхода му. Той винаги е най-добрият сред бра̄хман̣ите, затова трябва да му отдаваме почит не просто като на бра̄хман̣а, а като на най-добрия сред бра̄хман̣ите.
SIGNIFICADO—A importância específica dos Kumāras é que eles eram brahmacārīs, vivendo a vida de celibato desde o nascimento. Eles se mantiveram como meninos de cerca de quatro ou cinco anos de idade porque, crescendo até a juventude, às vezes nossos sentidos podem perturbar-se, e o celibato torna-se difícil. Portanto, os Kumāras propositalmente permaneceram crianças, visto que, na infância, os sentidos nunca são agitados pelo sexo. Esse é o significado da vida dos Kumāras, e, de tal modo, Mahārāja Pṛthu chamou-os de os melhores dos brāḥmaṇas. Os Kumāras não apenas nasceram do melhor brāhmaṇa (o senhor Brahmā), mas são chamados nesta passagem de dvija-śreṣṭhāḥ (“os melhores dos brāhmaṇas”) pelo fato de também serem vaiṣṇavas. Como já explicamos, eles têm seu sampradāya (sucessão discipular), e este sampradāya se mantém até os dias atuais, sendo conhecido como Nimbārka-sampradāya. O Nimbārka-sampradāya é um dos quatro sampradāyas dos ācāryas vaiṣṇavas. Mahārāja Pṛthu apreciou especificamente a posição dos Kumāras, pois eles mantinham o voto de brahmacarya desde o início de seu nascimento. Mahārāja Pṛthu, contudo, expressou sua grande estima pelo vaiṣṇavismo, chamando os Kumāras de vaiṣṇava-śreṣṭhāḥ. Em outras palavras, todos devem prestar respeitos a um vaiṣṇava sem considerar sua fonte de nascimento. Vaiṣṇave jātibuddhiḥ. Ninguém deve considerar um vaiṣṇava em termos de seu nascimento. O vaiṣṇava é sempre o melhor dos brāhmaṇas, de modo que se deve prestar todo respeito a um vaiṣṇava, não apenas por ele ser um brāhmaṇa, mas também por ser o melhor dos brāhmaṇas.