Шрӣмад Бха̄гаватам 4.22.12

Отличителна черта на Кума̄рите е, че те завинаги останали брахмача̄рӣ, които от самото си рождение спазват обет за полово въздържание. Когато момчето се превръща в младеж, сетивата му понякога се възбуждат и тогава е много трудно то да съхрани целомъдрието си. Ето защо четиримата Кума̄ри запазили облика си на малки, четири-петгодишни деца. Те съзнателно останали деца, защото детските сетива не са измъчвани от полови желания. Това е забележителна особеност в живота на Кума̄рите, затова Маха̄ра̄джа Пр̣тху ги нарекъл най-велики сред бра̄хман̣ите. Той ги нарекъл двиджа-шреш̣т̣ха̄х̣, най-велики сред бра̄хман̣ите, не само защото били синове на най-великия бра̄хман̣а (Брахма̄), но и затова че били ваиш̣н̣ави. Както вече говорихме, те са сложили началото на сампрада̄я (ученическа последователност), която се е запазила и до ден-днешен и е известна под името Нимба̄рка-сампрада̄я. Нимба̄рка-сампрада̄я е една от четирите сампрада̄и на а̄ча̄риите ваиш̣н̣ави. Маха̄ра̄джа Пр̣тху искрено се възхищавал на Кума̄рите, задето спазвали обет за брахмачаря още от рождение. Но още по-забележителен за него бил фактът, че те са ваиш̣н̣ави, затова той се обърнал към тях с думите ваиш̣н̣ава-шреш̣т̣ха̄х̣. С други думи, човек трябва да почита ваиш̣н̣авите независимо от произхода им. Ваиш̣н̣аве джа̄ти-буддхих̣. За един ваиш̣н̣ава никога не бива да съдим по произхода му. Той винаги е най-добрият сред бра̄хман̣ите, затова трябва да му отдаваме почит не просто като на бра̄хман̣а, а като на най-добрия сред бра̄хман̣ите.