Шрӣмад Бха̄гаватам 4.22.11
Деванагари
व्यालालयद्रुमा वै तेष्वरिक्ताखिलसम्पद: ।
यद्गृहास्तीर्थपादीयपादतीर्थविवर्जिता: ॥ ११ ॥
यद्गृहास्तीर्थपादीयपादतीर्थविवर्जिता: ॥ ११ ॥
Стих
вя̄ла̄лая-друма̄ ваи теш̣в
арикта̄кхила-сампадах̣
яд-гр̣ха̄с тӣртха-па̄дӣя-
па̄датӣртха-виварджита̄х̣
арикта̄кхила-сампадах̣
яд-гр̣ха̄с тӣртха-па̄дӣя-
па̄датӣртха-виварджита̄х̣
Дума по дума
вя̄ла — отровни змии; а̄лая — дом; друма̄х̣ — дърво; ваи — несъмнено; теш̣у — в тези домове; арикта — в изобилие; акхила — всички; сампадах̣ — богатства; ят — тези; гр̣ха̄х̣ — домове; тӣртха-па̄дӣя — нозете на великите святи личности; па̄да-тӣртха — вода за измиване на нозете им; виварджита̄х̣ — без.
Превод
А дом, който е пълен с богатства и тъне в разкош, но стопаните му не пускат преданите на Бога да влязат; дом, в който няма да се намери вода за нозете им, такъв дом е като дърво, в което живеят отровни змии.
Пояснение
Думата тӣртха-па̄дӣя в тази строфа обозначава преданите на Бог Виш̣н̣у, т.е. ваиш̣н̣авите. В предишната строфа се каза как трябва да бъдат посрещани бра̄хман̣ите, а сега се говори специално за ваиш̣н̣авите. Обикновено сання̄сӣте, които са дали обет за отречение от света, поемат върху себе си тежката задача да просвещават семейните. Сання̄сӣте могат да бъдат два вида: екадан̣д̣ӣ сання̄сӣ и тридан̣д̣ӣ сання̄сӣ. Екадан̣д̣ӣ сання̄сӣте най-често са последователи на Шан̇кара̄ча̄ря и са известни като ма̄я̄ва̄дӣ, а тридан̣д̣ӣ сання̄сӣте са последователи на Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря, Мадхва̄ча̄ря и другите а̄ча̄рии ваиш̣н̣ави. Именно те се заемат с трудната задача да просвещават семейните. Екадан̣д̣ӣ сання̄сӣте могат да достигнат равнището на чистия Брахман, защото съзнават разликата между душата и тялото, но в по-голямата си част те са имперсоналисти. Ваиш̣н̣авите обаче знаят, че Абсолютната Истина е личност и че тази Върховна Божествена Личност стои в основата на Брахман, както утвърждава Бхагавад-гӣта̄ (14.27): брахман̣о хи пратиш̣т̣ха̄хам. И така, думата тӣртха-па̄дӣя се отнася за ваиш̣н̣авите. В Бха̄гаватам (1.13.10) също се казва: тӣртхӣ-курванти тӣртха̄ни. Където и да отиде един ваиш̣н̣ава, това място веднага се превръща в тӣртха, място за поклонение. Сання̄сӣте ваиш̣н̣ави пътуват по целия свят и всяко място, до което се докоснат лотосовите им стъпала, се превръща в светилище. В тази строфа се казва, че домът, в който не посрещат ваиш̣н̣авите по начина, описан в предишната строфа, е свърталище на отровни змии. Знае се, че отровните змии често се увиват около сандаловите дървета, ценен дървесен вид. Стволът на сандаловото дърво е много прохладен и понеже на змиите им е горещо от силната отрова, те се увиват около дървото, за да се разхладят. По подобен начин, много богати хора държат пред домовете си кучета или пазачи и поставят табели с предупредителни надписи „Не влизай“, „Влизането забранено“, „Внимание, зло куче“ и т.н. На Запад човекът, който е навлязъл в чужда собственост, може дори да бъде застрелян и законът не счита това за престъпление. Такова е поведението на демоничните семейни, затова техните домове са сравнени със свърталища на отровни змии. Членовете на подобни семейства са злобни като същински змии. И ако злобата им е насочена към святите личности, те стават още по-опасни. Ча̄н̣акя Пан̣д̣ита е казал, че има два вида злобни същества: змията и злият човек, но злият човек е по-опасен от змията, защото тя може да бъде укротена със заклинателни мантри и с билки, но злият човек не може да бъде умилостивен с нищо.