Шрӣмад Бха̄гаватам 4.22.13

Маха̄ра̄джа Пр̣тху не попитал Кума̄рите за тяхното добруване, защото знаел, че в резултат на въздържанието си те винаги са щастливи. Те неотклонно следвали пътя на освобождението, затова нищо не можело да помрачи добрата им участ. С други думи, бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите, които неотклонно вървят по пътя на духовния напредък, винаги са щастливи. Задавайки този въпрос, Пр̣тху Маха̄ра̄джа имал предвид себе си, защото бил гр̣хастха, който освен всичко друго държал в ръцете си и царската власт. Царете са не само гр̣хастхи, затънали в сетивни наслади, но освен това са принудени да ходят на лов и да убиват животни, защото ако не се упражняват в изкуството да убиват, няма да могат да се сражават с враговете си. Подобни занимания никак не са благоприятни. На кш̣атриите им е разрешено да вършат четири вида греховни дейности: да имат извънбрачни връзки с жени, да ядат месо, да приемат опиати и алкохол и да играят хазарт. Понякога от политически съображения те са принудени да се отдават на тези пороци. Например кш̣атриите никога не отказват участие в хазартни игри. Показателен пример в това отношение са Па̄н̣д̣авите. Когато Дурьодхана, техният съперник, ги предизвикал, като им предложил да играят на зарове и да заложат цялото си царство, те не могли да откажат и така не само загубили царството си, но станали свидетели и на поругаването на собствената им съпруга. По подобен начин, кш̣атриите нямат право да откажат да се сражават, когато са предизвикани от противника. Като вземал предвид всичко това, Пр̣тху Маха̄ра̄джа попитал Кума̄рите дали за него има някаква надежда да бъде спасен. Животът на гр̣хастхите крие много опасности, защото тяхното съзнание е обсебено от сетивното наслаждение, а човек, който си позволява материални наслади, винаги се намира в рисковано положение. В Шрӣмад Бха̄гаватам (10.14.58) материалният свят е описан с думите падам̇ падам̇ яд випада̄м̇ на теш̣а̄м – място, в което на всяка крачка ни дебнат опасности. В материалния свят всички отчаяно се борят за сетивни наслади. Като имал предвид всичко това, Маха̄ра̄джа Пр̣тху попитал Кума̄рите за падналите обусловени души, които гният в материалния свят заради миналите си неблагочестиви или греховни дела. Имат ли те някакъв шанс да поемат по благотворния път на духовното просветление? В тази строфа много важна е думата индрия̄ртха̄ртха-ведина̄м. С нея са назовани хората, чиято единствена цел е да удовлетворяват сетивата си. Тези хора са наречени още патита̄на̄м, паднали. Само този, който е спрял да върши дейности за сетивна наслада, може да бъде смятан за възвишена личност. Друга дума, която трябва да отбележим, е думата сва-кармабхих̣. Човек деградира заради собствените си лоши дела. Всеки сам носи отговорност за падението си, защото то е резултат от собствените му постъпки. Но когато човек промени дейностите си и започне да отдава на Бога предано служене, пред него се открива пътят към щастието.