ГЛАВА ДЕСЕТА
CHAPTER TEN
Дхрува Маха̄ра̄джа се сражава с якш̣ите
Dhruva Mahārāja’s Fight with the Yakṣas
- ТЕКСТ 1:
- Великият мъдрец Маитрея каза: А после, мой скъпи Видура, Дхрува Маха̄ра̄джа се ожени за дъщерята на Праджа̄пати Шишума̄ра, която се казваше Бхрами. Тя му роди двама сина: Калпа и Ватсара.
- Text 1:
- The great sage Maitreya said: My dear Vidura, thereafter Dhruva Mahārāja married the daughter of Prajāpati Śiśumāra, whose name was Bhrami, and two sons named Kalpa and Vatsara were born of her.
- ТЕКСТ 2:
- Необикновено могъщият Дхрува Маха̄ра̄джа имаше и друга съпруга, Ила̄, която бе дъщеря на полубога Ва̄ю. От него тя роди син на име Уткала и една рядко красива дъщеря.
- Text 2:
- The greatly powerful Dhruva Mahārāja had another wife, named Ilā, who was the daughter of the demigod Vāyu. By her he begot a son named Utkala and a very beautiful daughter.
- ТЕКСТ 3:
- Веднъж по-малкият брат на Дхрува Маха̄ра̄джа, Уттама, който още не бе женен, отиде на лов в Хималаите и бе убит от могъщ якш̣а. Майка му Суручи последва сина си и също загина.
- Text 3:
- Dhruva Mahārāja’s younger brother Uttama, who was still unmarried, once went on a hunting excursion and was killed by a powerful Yakṣa in the Himālaya Mountains. Along with him, his mother, Suruci, also followed the path of her son [she died].
- ТЕКСТ 4:
- Щом чу вестта за убийството на брат си Уттама в Хималаите, Дхрува Маха̄ра̄джа бе обладан от скръб и от гняв. Той се качи в колесницата си и тръгна да превземе града на якш̣ите, Алака̄пурӣ.
- Text 4:
- When Dhruva Mahārāja heard of the killing of his brother Uttama by the Yakṣas in the Himālaya Mountains, being overwhelmed with lamentation and anger, he got on his chariot and went out for victory over the city of the Yakṣas, Alakāpurī.
- ТЕКСТ 5:
- Дхрува Маха̄ра̄джа тръгна на север към планинската верига на Хималаите. Когато стигна до подножието на планината, той видя град, в който живееха призрачни същества, последователи на Шива.
- Text 5:
- Dhruva Mahārāja went to the northern direction of the Himālayan range. In a valley he saw a city full of ghostly persons who were followers of Lord Śiva.
- ТЕКСТ 6:
- Мой скъпи Видура – продължи Маитрея, – щом наближи град Алака̄пурӣ, Дхрува Маха̄ра̄джа веднага наду раковината си, чийто звук отекна високо в небето и се разнесе по всички посоки из целия свят. Когато чуха гръмовния тътен, жените на якш̣ите се изплашиха до смърт. В очите им се четеше силна тревога.
- Text 6:
- Maitreya continued: My dear Vidura, as soon as Dhruva Mahārāja reached Alakāpurī, he immediately blew his conchshell, and the sound reverberated throughout the entire sky and in every direction. The wives of the Yakṣas became very much frightened. From their eyes it was apparent that they were full of anxiety.
- ТЕКСТ 7:
- О, юначни Видура, великите воини на якш̣ите не можаха да понесат тръбния зов на раковината и въоръжени излязоха от града, за да нападнат Маха̄ра̄джа Дхрува.
- Text 7:
- O hero Vidura, the greatly powerful heroes of the Yakṣas, unable to tolerate the resounding vibration of the conchshell of Dhruva Mahārāja, came forth from their city with weapons and attacked Dhruva.
- ТЕКСТ 8:
- Дхрува Маха̄ра̄джа, който владееше до съвършенство боя с колесници, а освен това беше изкусен стрелец, мигновено започна да покосява враговете си, като изстрелваше от своя лък по три стрели наведнъж.
- Text 8:
- Dhruva Mahārāja, who was a great charioteer and certainly a great bowman also, immediately began to kill them by simultaneously discharging arrows three at a time.
- ТЕКСТ 9:
- Когато воините на якш̣ите видяха как стрелите на Дхрува Маха̄ра̄джа летят към главите им, те разбраха, че са застрашени от голяма опасност и че поражението им е неизбежно. Но понеже бяха герои, искрено се възхитиха от Дхрува и похвалиха действията му.
- Text 9:
- When the heroes of the Yakṣas saw that all their heads were being thus threatened by Dhruva Mahārāja, they could very easily understand their awkward position, and they concluded that they would certainly be defeated. But, as heroes, they lauded the action of Dhruva.
- ТЕКСТ 10:
- Подобно на змии, които не понасят някой да ги тъпче с крака, якш̣ите не можеха да се примирят с удивителното могъщество на Маха̄ра̄джа Дхрува и всеки от тях взе да изстрелва с лъка си по шест стрели наведнъж – два пъти повече, отколкото той изстрелваше. По този начин те показаха своята храброст и силата си.
- Text 10:
- Just like serpents, who cannot tolerate being trampled upon by anyone’s feet, the Yakṣas, being intolerant of the wonderful prowess of Dhruva Mahārāja, threw twice as many arrows — six from each of their soldiers — and thus they very valiantly exhibited their prowess.
- ТЕКСТОВЕ 11 – 12:
- Войската на якш̣ите наброяваше сто и трийсет хиляди силни бойци, изгарящи от гняв и желание да сломят необикновеното могъщество на Маха̄ра̄джа Дхрува. Те обсипваха Дхрува и колесничаря му с всевъзможни стрели, украсени с пера, и с всичка сила мятаха срещу него паригхи (железни тояги), нистрим̇ши (мечове), пра̄сашӯли (тризъбци), парашвадхи (пики), шакти (копия), р̣ш̣т̣и и бхуш̣ун̣д̣ӣ.
- Texts 11-12:
- The Yakṣa soldiers were 130,000 strong, all greatly angry and all desiring to defeat the wonderful activities of Dhruva Mahārāja. With full strength they showered upon Mahārāja Dhruva, along with his chariot and charioteer, various types of feathered arrows, parighas [iron bludgeons], nistriṁśas [swords], prāsaśūlas [tridents], paraśvadhas [lances], śaktis [pikes], ṛṣṭis [spears] and bhuśuṇḍī weapons.
- ТЕКСТ 14:
- Всички сиддхи, жители на висшите планети, следяха битката от небесата и щом видяха, че върху Дхрува Маха̄ра̄джа се изсипва неудържим порой от вражески стрели, нададоха отчаян вик: „Дхрува, внукът на Ману, си отива! Той бе като слънцето, ала сега залезе в този безброден океан от якш̣и!“.
- Text 14:
- All the Siddhas from the higher planetary systems were observing the fight from the sky, and when they saw that Dhruva Mahārāja had been covered by the incessant arrows of the enemy, they roared tumultuously, “The grandson of Manu, Dhruva, is now lost!” They cried that Dhruva Mahārāja was just like the sun and that now he had set within the ocean of the Yakṣas.
- Text 15:
- Спечелили една схватка, якш̣ите вече викаха, че са удържали победа над Дхрува Маха̄ра̄джа. Ала неочаквано пред тях се появи колесницата му, която грееше като слънцето, ненадейно изплувало от мъглата.
- Text 15:
- The Yakṣas, being temporarily victorious, exclaimed that they had conquered Dhruva Mahārāja. But in the meantime Dhruva’s chariot suddenly appeared, just as the sun suddenly appears from within foggy mist.
- ТЕКСТ 16:
- Звънтящите звуци на лъка и свистенето на стрелите на Дхрува Маха̄ра̄джа караха сърцата на враговете му да изтръпват. Ураганът от стрели, които Дхрува неуморно изпращаше, разбиваше на парчета оръжията на якш̣ите, както мощният вятър разпръсва облаците в небето.
- Text 16:
- Dhruva Mahārāja’s bow and arrows twanged and hissed, causing lamentation in the hearts of his enemies. He began to shoot incessant arrows, shattering all their different weapons, just as the blasting wind scatters the assembled clouds in the sky.
- ТЕКСТ 17:
- Острите стрели, които Дхрува Маха̄ра̄джа изпращаше с лъка си, пронизваха щитовете и телата на враговете му и бяха досущ като мълниите, с които владетелят на небесата разломява огромните тела на планините.
- Text 17:
- The sharp arrows released from the bow of Dhruva Mahārāja pierced the shields and bodies of the enemy, like the thunderbolts released by the King of heaven, which dismantle the bodies of the mountains.
- ТЕКСТОВЕ 18 – 19:
- Мъдрецът Маитрея продължи: Скъпи Видура, якш̣ите, които бяха покосени от стрелите на Дхрува Маха̄ра̄джа, носеха на главите си тюрбани и красиви обици. Нозете им бяха стройни като златни палми, на китките, а също и над лактите им блестяха златни гривни, а главите им бяха увенчани с прекрасни шлемове, отрупани със злато. Яркият блясък на тези скъпоценности, пръснати по бойното поле, бе толкова привличащ, че можеше да всее смут в ума дори на най-великия герой.
- Texts 18-19:
- The great sage Maitreya continued: My dear Vidura, the heads of those who were cut to pieces by the arrows of Dhruva Mahārāja were decorated very beautifully with earrings and turbans. The legs of their bodies were as beautiful as golden palm trees, their arms were decorated with golden bracelets and armlets, and on their heads there were very valuable helmets bedecked with gold. All these ornaments lying on that battlefield were very attractive and could bewilder the mind of a hero.
- ТЕКСТ 20:
- Оцелелите якш̣и, които някак си бяха успели да избегнат смъртта, бяха потънали в рани и осакатени от стрелите на великия воин Дхрува Маха̄ра̄джа. Те се разбягаха във всички посоки като слонове, победени от лъв.
- Text 20:
- The remaining Yakṣas who somehow or other were not killed had their limbs cut to pieces by the arrows of the great warrior Dhruva Mahārāja. Thus they began to flee, just as elephants flee when defeated by a lion.
- ТЕКСТ 21:
- Дхрува Маха̄ра̄джа, най-съвършеният сред човешките същества, огледа огромното бойно поле и се убеди, че не е останал нито един вражески воин, който да е способен да носи оръжие. Тогава му се прииска да влезе и да разгледа град Алака̄пурӣ, ала си помисли: „Никой не е в състояние да предугади кроежите на мистиците якш̣и“.
- Text 21:
- Dhruva Mahārāja, the best of human beings, observed that in that great battlefield not one of the opposing soldiers was left standing with proper weapons. He then desired to see the city of Alakāpurī, but he thought to himself, “No one knows the plans of the mystic Yakṣas.”
- ТЕКСТ 22:
- Дхрува Маха̄ра̄джа предчувстваше, че мистичните му врагове готвят нещо и както разговаряше с колесничаря си, изведнъж чу страховит тътен, сякаш наблизо бе океанът, и видя, че в небето се извива чудовищна пясъчна буря, която настъпва към тях от всички посоки.
- Text 22:
- In the meantime, while Dhruva Mahārāja, doubtful of his mystic enemies, was talking with his charioteer, they heard a tremendous sound, as if the whole ocean were there, and they found that from the sky a great dust storm was coming over them from all directions.
- ТЕКСТ 23:
- В един миг целият небосвод се покри с плътни облаци и се разнесе оглушителен гръм. В небето засвяткаха мълнии и започна да се излива пороен дъжд.
- Text 23:
- Within a moment the whole sky was overcast with dense clouds, and severe thundering was heard. There was glittering electric lightning and severe rainfall.
- ТЕКСТ 24:
- О, безгрешни Видура, ала вместо дъжд, от небесата се изливаха потоци от кръв, слуз, гной, изпражнения, урина и костен мозък. Пред очите на Дхрува Маха̄ра̄джа на земята падаха цели човешки трупове.
- Text 24:
- My dear faultless Vidura, in that rainfall there was blood, mucus, pus, stool, urine and marrow falling heavily before Dhruva Mahārāja, and there were trunks of bodies falling from the sky.
- ТЕКСТ 25:
- След това в облаците се появи огромна планина и заваля едра градушка. Заедно с ледените парчета от небето валяха пики, боздугани, мечове, железни тояги и огромни каменни късове.
- Text 25:
- Next, a great mountain was visible in the sky, and from all directions hailstones fell, along with lances, clubs, swords, iron bludgeons and great pieces of stone.
- ТЕКСТ 26:
- Дхрува Маха̄ра̄джа видя безброй змии, които бяха впили в него зловещ поглед и бълваха огън. Заедно с цели стада побеснели слонове, лъвове и тигри те настъпваха към Дхрува, за да го погълнат.
- Text 26:
- Dhruva Mahārāja also saw many big serpents with angry eyes, vomiting forth fire and coming to devour him, along with groups of mad elephants, lions and tigers.
- ТЕКСТ 27:
- След това отвсякъде заприиждаха гигантски пенести вълни, които се разбиваха със страшен грохот, сякаш бе настъпило унищожението на света.
- Text 27:
- Then, as if it were the time of the dissolution of the whole world, the fierce sea with foaming waves and great roaring sounds came forward before him.
- ТЕКСТ 28:
- Демоничните якш̣и по природа са неимоверно жестоки и с тъмните си магични сили могат да създадат странни образи, които карат невежите да замръзват от ужас.
- Text 28:
- The demon Yakṣas are by nature very heinous, and by their demoniac power of illusion they can create many strange phenomena to frighten one who is less intelligent.
- ТЕКСТ 29:
- Когато великите мъдреци чуха, че Дхрува Маха̄ра̄джа се е поддал на илюзията, предизвикана от магичните сили на демоните, те начаса се събраха, за да го окуражат с благословиите си.
- Text 29:
- When the great sages heard that Dhruva Mahārāja was overpowered by the illusory mystic tricks of the demons, they immediately assembled to offer him auspicious encouragement.
- ТЕКСТ 30:
- О, Дхрува, сине на цар Утта̄напа̄да – в един глас възкликнаха мъдреците, – нека Върховният Бог Ша̄рн̇гадханва̄, който освобождава преданите си от всички страдания, да унищожи страшните ти врагове! Святото име на Бога е равно по могъщество на самия Бог и просто като го повтарят и слушат, хората побеждават непреодолимата смърт. Така преданият намира спасение.
- Text 30:
- All the sages said: Dear Dhruva, O son of King Uttānapāda, may the Supreme Personality of Godhead known as Śārṅgadhanvā, who relieves the distresses of His devotees, kill all your threatening enemies. The holy name of the Lord is as powerful as the Lord Himself. Therefore, simply by chanting and hearing the holy name of the Lord, many men can be fully protected from fierce death without difficulty. Thus a devotee is saved.