Skip to main content
Библиотека » Шрӣмад Бха̄гаватам » Трета Песен: Статуквото » ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА

ТЕКСТ 42

Text 42

Текст

Text

та̄м а̄тмано виджа̄нӣя̄т
патй-апатя-гр̣ха̄тмакам
даивопаса̄дитам̇ мр̣тюм̇
мр̣гайор га̄янам̇ ятха̄
tām ātmano vijānīyāt
paty-apatya-gṛhātmakam
daivopasāditaṁ mṛtyuṁ
mṛgayor gāyanaṁ yathā

Дума по дума

Synonyms

та̄м – ма̄я̄ на Бога; а̄тманах̣ – на нея; виджа̄нӣя̄т – тя трябва да знае; пати – съпруг; апатя – деца; гр̣ха – дом; а̄тмакам – състоящо се от; даива – по указания на Бога; упаса̄дитам – водещи до; мр̣тюм – смърт; мр̣гайох̣ – на ловеца; га̄янам – песента; ятха̄ – както.

tām — the Lord’s māyā; ātmanaḥ — of herself; vijānīyāt — she should know; pati — husband; apatya — children; gṛha — house; ātmakam — consisting of; daiva — by the authority of the Lord; upasāditam — brought about; mṛtyum — death; mṛgayoḥ — of the hunter; gāyanam — the singing; yathā — as.

Превод

Translation

Затова жената трябва да смята своя съпруг, дом и деца за творение на външната енергия на Бога, което само приближава смъртта ѝ, както нежната песен на ловеца носи смърт на елена.

A woman, therefore, should consider her husband, her house and her children to be the arrangement of the external energy of the Lord for her death, just as the sweet singing of the hunter is death for the deer.

Пояснение

Purport

В тези свои наставления Бог Капиладева казва, че не само жената е порта към ада за мъжа, но и обратното – мъжът е порта към ада за жената. Това е въпрос на привързаност. Мъжът се привързва към съпругата си заради нейното служене, красота и други достойнства, а жената се привързва към съпруга си заради дома, украшенията, дрехите и децата, които ѝ дава. Всичко зависи от взаимната им привързаност. Докато те са привързани един към друг и в основата на тази привързаност стои стремежът към сетивно наслаждение, жената е опасност за мъжа, а мъжът е опасност за жената. Но ако насочат привързаността си към Кр̣ш̣н̣а, двамата придобиват Кр̣ш̣н̣а съзнание и семейният им живот е щастлив. Затова Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ препоръчва:

In these instructions of Lord Kapiladeva it is explained that not only is woman the gateway to hell for man, but man is also the gateway to hell for woman. It is a question of attachment. A man becomes attached to a woman because of her service, her beauty and many other assets, and similarly a woman becomes attached to a man for his giving her a nice place to live, ornaments, dress and children. It is a question of attachment for one another. As long as either is attached to the other for such material enjoyment, the woman is dangerous for the man, and the man is also dangerous for the woman. But if the attachment is transferred to Kṛṣṇa, both of them become Kṛṣṇa conscious, and then marriage is very nice. Śrīla Rūpa Gosvāmī therefore recommends:

ана̄сактася виш̣ая̄н
ятха̄рхам упаюн̃джатах̣
нирбандхах̣ кр̣ш̣н̣а-самбандхе
юктам̇ ваира̄гям учяте
anāsaktasya viṣayān
yathārham upayuñjataḥ
nirbandhaḥ kṛṣṇa-sambandhe
yuktaṁ vairāgyam ucyate

(Бхакти-раса̄мр̣та синдху, 1.2.255)

(Bhakti-rasāmṛta-sindhu 1.2.255)

Мъжът и жената, които са в Кр̣ш̣н̣а съзнание, трябва да живеят като семейство с единствената цел да изпълняват дълга си в служенето за Кр̣ш̣н̣а. Ако децата, съпругата и съпругът се занимават с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, всички телесни и материални привързаности между тях ще изчезнат. Тъй като свързващото звено в отношенията им е Кр̣ш̣н̣а, тяхното съзнание остава чисто и те никога не деградират.

Man and woman should live together as householders in relationship with Kṛṣṇa, only for the purpose of discharging duties in the service of Kṛṣṇa. Engage the children, engage the wife, and engage the husband, all in Kṛṣṇa conscious duties, and then all these bodily or material attachments will disappear. Since the medium is Kṛṣṇa, the consciousness is pure and there is no possibility of degradation at any time.