ТЕКСТ 19
VERSO 19
Текст
Texto
лока-веда-патха̄нугах̣
ка̄ма̄н сиш̣еве два̄рватя̄м
асактах̣ са̄н̇кхям а̄стхитах̣
loka-veda-pathānugaḥ
kāmān siṣeve dvārvatyām
asaktaḥ sāṅkhyam āsthitaḥ
Дума по дума
Sinônimos
бхагава̄н – Божествената Личност; апи – също така; виш̣ва-а̄тма̄ – Свръхдушата на вселената; лока – традиционни; веда – ведически принципи; патха-анугах̣ – следващ пътя; ка̄ма̄н – жизнените потребности; сиш̣еве – наслаждаваше се; два̄рватя̄м – в град Два̄рака̄; асактах̣ – без да има привързаности; са̄н̇кхям – знание за философията са̄н̇кхя; а̄стхитах̣ – установен.
bhagavān — a Personalidade de Deus; api — também; viśva-ātmā — a Superalma do universo; loka — costumeiros; veda — princípios védicos; patha-anugaḥ — seguidor do caminho; kāmān — as necessidades da vida; siṣeve — gozava; dvārvatyām — na cidade de Dvārakā; asaktaḥ — sem estar apegado; sāṅkhyam — conhecimento na filosofia sāṅkhya; āsthitaḥ — estando situado.
Превод
Tradução
В същото време Божествената Личност се наслаждаваше на живота в Два̄рака̄, стриктно следвайки обичаите, възприети във ведическото общество. Богът живееше в непривързаност и действаше на основата на съвършено знание, както постановява философската система са̄н̇кхя.
Simultaneamente, a Personalidade de Deus gozava a vida na cidade de Dvārakā, estritamente de acordo com os costumes sociais védicos. Ele estava numa situação de desapego e conhecimento, como enuncia ο sistema sāṅkhya de filosofia.
Пояснение
Comentário
Докато светът се управлявал от Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а бил цар на Два̄рака̄ и се наричал Два̄рака̄дхӣша. Както и останалите васални царе, Той се намирал под властта на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Въпреки че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е върховният господар на цялото творение, докато бил на Земята, Той никога не нарушавал принципите на Ведите, които са напътствия за човешкото съществуване. Следването на ведическите принципи, които се основават на философската система са̄н̇кхя, е истинският начин човек да удовлетвори потребностите си и да се наслаждава на живота. Ако това знание, непривързаност и традиции липсват, човешката цивилизация се превръща в животинско общество, в което всичко се свежда само до ядене, спане, веселби и развлечения. Богът бил напълно свободен и действал, както самият Той пожелаел, ала в същото време с примера си показвал на хората, че трябва да живеят според принципите на отречението и знанието. Истинското съвършенство на съществуването е човек да постигне знание и отреченост. Този път на съвършенството е описан във философията са̄н̇кхя. Знание притежава този, който знае, че целта на човешкия живот е да се сложи край на всички страдания на материалното съществуване. Освен това човекът, който има знание, удовлетворява телесните си потребности според ведическите предписания, без да се привързва към тази страна на живота. Задоволяването на исканията на тялото е принцип на животинското съществуване, а мисия на човешкия живот е да се осъществи предназначението на душата.
Enquanto Mahārāja Yudhiṣṭhira era ο imperador da Terra, ο Senhor Śrī Kṛṣṇa era ο rei de Dvārakā e era conhecido como Dvārakādhīśa. Assim como outros reis subordinados, Ele estava sob ο regime de Mahārāja Yudhiṣṭhira. Embora ο Senhor Śrī Kṛṣṇa seja ο imperador supremo de toda a criação, Ele nunca violou os princípios das injunções védicas enquanto esteve nesta Terra porque esses princípios servem para orientar a vida humana. A vida humana, regulada de acordo com os princípios védicos, os quais se baseiam no sistema de conhecimento chamado filosofia sāṅkhya, é a verdadeira forma de satisfazer as necessidades da vida. Sem este conhecimento, desapego e costume, a assim chamada civilização humana nada mais é que uma sociedade animal em que se come, bebe, desfruta e se diverte. O Senhor agia livremente, como bem entendia, mas, por Seu exemplo prático, ensinou a não levar uma vida que conflite com os princípios de desapego e conhecimento. A consecução do conhecimento e do desapego, que é discutida muito elaboradamente na filosofia sāṅkhya, é a verdadeira perfeição da vida. Conhecimento significa saber que a missão da forma humana de vida é acabar com todo sofrimento da existência material e que, mesmo tendo que satisfazer as necessidades corporais de uma forma regulada, é imprescindível desapegar-se desta vida animal. Satisfazer as necessidades do corpo é vida animal, e cumprir a missão da alma espiritual é missão humana.